Ирак, пролетта на 2004-а. Около година след второто американско нашествие в страната. Този път Саддам е свален от власт и няма да избегне бесилото. Древна Месопотамия е под контрола на международна коалиция от съюзнически войски… или поне така изглежда на пръв поглед. Останките на партията БААС, офицери от досегашната армия, смятащи, че новото правителство ще ги хвърли в затвора и радикални проповедници създават милиции за гериля срещу „кръстоносците”. Западните колонизатори са се завърнали и трябва да бъдат спрени.

"КЕРБАЛА", ВОЙНА КАТО НА КИНО (ВИДЕО)

На фона на този зреещ хаос повечето хора просто се опитват да живеят. Веднага след последната Коледа камион, натоварен със снаряди, се е взривил в българската база в Кербала и е убил двайсет и един души, сред тях – петима българи. Още никой не подозира, че десетина години по-късно част от Ирак ще бъде в ръцете на страховита революционна „държава”, воюваща с целия свят под черния флаг на първите халифи.

Режисьорът и сценарист Кшищоф Лукашевич започва работа по филма „Кербала”(на полски „Karbala”)  през 2010-а. Сюжетът е за тридневна обсада, под която оцеляват 80 български и полски военнослужещи. Събитието е истинско. Това е най-голямото сражение, в което участват полски войници от края на Втората световна война насам. Лесно можем да си кажем, че същото се отнася и за българските момчета, но веднага ще трябва да се запитаме и за по-ранните мисии в Камбоджа.

Това е чисто военен филм. Вписва се идеално в жанра си, но понеже не е нито американски, нито руски, не предлага сълзлив патос. Дори кратките кадри със знамето са по-скоро иронични или пък поставят въпроси. Войната тук не е героизирана, не е преувеличена. Доколко реалистично са заснети сцените – това ще кажат професионалистите и запалените любители на военна техника. Що се отнася до ефекта, филмът е въздействащ. Напрежението, диалогът, акцентите, музиката на Цезари Скубишевски, операторската работа и озвучаването – всичко е на нивото, което сме свикнали да очакваме от добро полско кино. Вдъхновението от Black Hawk Down си личи и е съвсем на място. Едва прокрадващият се на две-три места хумор е премерен точно. Като всеки наистина смислен военен филм, „Кербала” всъщност е антивоенен.

Но мисля, че по-голямата му стойност е другаде. Внушението на разказаната история е почти документално. В сто и петнайсет минути са събрани и разговорите с дома („Не се тревожи за цената на някаква си боя, тук взривиха няколко души с бомба за по-малко пари”), и прозаичните причини човек да иде войник в Ирак („Слава ли? Искам да си платя кредитите”), и мълчанието на стрелящите. Никой не крещи. Това не е онази война, в която телата са едно до друго, едно срещу друго – това е съвременна война, в нея има разстояние между противниците, човек стреля и си пести дъха. Между отделните откоси тишината е оглушителна. Всъщност сме я чували в репортажите от места като Ирак: нощни записи, в които виждаме отблясъците от изстрели и чуваме стакатото им, но не и човешки гласове. Това е Ориентът, но не онзи от приказките.

Капитан Гжегож Калицяк (Бартломией Топа), командуващ осемдесет неопитни войници, разположени в кметството на Кербала, не е сигурен какво да прави, ако започне нападение от хората на новия „махди” Муктада ас-Садр. А нападението определено ще започне, защото това е свещеният за шиитската секта град Кербала, където е загинал имам Хюсеин. Времето е пролетта на 2004-а или 1425-а от Хиджра. Предстои празникът Ашура. Американците са далеч. В кметството са задържани и няколко десетки арестувани джихадисти. На новосформираната местна полиция не може да се вярва много. Не е ясно докога ще стигнат мунициите. Най-сигурната защита се оказват разположените на същото място също осемдесет български ветерани от други мисии под командването на капитан Гетов (Христо Шопов). Гетов е самоуверен и леко насмешлив, нищо ново за изпълнителя на Юлиян Кордек от „Карол. Човекът, който стана папа”. Такива роли са като писани за Шопов.

В крайна сметка това е историята на една обсада. Поляците и българите издържат и оцеляват без жертви. Нападателите са отблъснати. Битката е спечелена, макар че може и да не се стигне чак до ордени и премии. Като помисли човек – това е най-новата българска военна победа. Факт, за който не знаехме много, а сега ни е разказан от Кшищоф Лукашевич.

„Кербала” (Полша, 2015), реж. Кшищоф Лукашевич, се излъчва в рамките на „София филм фест“.

Площад Славейков