Ad Config - Website header

 

Article_top

Илиян Василев

Така се случи, че бях посланик на България в Русия по време на президента Първанов и премиера Сакскобургготски. Би било проява на лош тон и непрофесионализъм да използвам информация, с която разполагам, за да коментирам текущи техни послания. За това няма да го правя.

Само ще кажа, че бях горд не само от възможността да представям Родината си в страна със сложни и дълбоки отношения, но и от начина, по който България се отнесе към царското семейство, респектът, който той получи и възможността да оглави правителството ни. Това, как той разходва този капитал, е отделна работа. Ние, като народ, му го дадохме.

Аналогични процеси, свързани с отношенията на наследниците на руската царска фамилия с властта в Русия, продължават да ферментират. Не е тайна, че президентът Путин разчита на наследниците на Романови, за да сплоти под имперското знаме всички руснаци - и в страната, и зад граница. Така си осигури тяхната подкрепа за анексията на Крим. Текат сложни преговори, включително относно условията за връщане на имоти и обществено им присъствие в Русия.

Факт е, че са още много далеч от окончателни решения. Наследниците на Николай Втори гледат на българския монархичен пример като подходящ, макар да съзнават, че е трудно приложим в руските условия.

Премиерът Сакскобургготски има своето място и роля, своите интереси и мисия в тези процеси.

Но призивите му България "да не загърбва Русия" отиват твърде далеч и изискват прецизна реакция.

 

Той е силен дипломат и съвременните ни политици могат само да се учат от него на тънкостите на висшата дипломация.

Няма да коментирам спекулациите за задкулисни свързаности.

Първо, напомням, че поради разликата в мащабите, българската външна политика спрямо Русия не е функция само и предимно на нашите желания и намерения, а най-вече на политиката, която Москва провежда спрямо нас и съюзите, в които членуваме. Надявам се до тук да нямаме спорове. Много неща се промениха от времето, в което бях посланик, много от руските министри, дори самият министър-председател, с когото премиера Сакскобургготски водеше преговори, днес са или в опозиция, или в немилост.

Днес нещата са други. Онази Русия със сигурност не бяхме загърбили. С тази "загърбването" е реакция на нейната агресивна политика.

Не ЕС или Украйна нападнаха Русия и промениха статуквото, а тя анексира Крим и наруши европейския ред и сигурност след Втората световна война. Вероятно в ценностната система на "реал политиката", в която е бил възпитаван в продължение на традициите на българската монархия, изглежда приемлив факт една държава в Европа да анексира друга въз основа на текущи политически терзания и исторически претенции. Но съвременна Европа е изградена върху коренно противоположна ценностна система - именно отказът от промяна на границите стои в основата на най-дългия мирен период в историята й, на който континента е бил свидетел. Ако това не е ценност за премиера Сакскобургготски, то тогава налице е сериозно отстъпление от принципите, въз основа на които се гради българската и европейска политика. Нищо, включително триковете с "референдума" в Крим, не може да оправдае едностранните агресивни действия и промяна на граници в Европа на XXI век. Германия има много по-голямо основание да си върне Кьонингсберг, който Русия никога не е притежавала, но не го прави, защото пази европейския ред и сиурност. 

Самовлюбена и самовглъбена Русия, която не се съобразява с общите правила в европейския дом, не само не можем, а сме длъжни да загърбим.

 

Това е групов инстинкт за самосъхранение, ако не го сторим, означава да разрушим Европа.

Цяла Европа е обект на хибридна война и дестабилизационни действия от страна на Кремъл. Това не са "конспирации", а официална позиция на много правителства, включително на правителството на канцлера Меркел. Тя постави задачи на германските специални служби да разкрият плановете на Кремъл срещу нея. Шефът на НАТО каза открито това, което много европейски лидери вярват - Русия използва бежанците като инструмент за дестабилизация на Европа. Тази Русия сме длъжни да загърбим не от политическа суета, а за да оцелеем.

Второ, с удоволствие бих чул алтернативни варианти за противодействие и защита от тези действия на Русия, както на дипломатическо, така и на финансово и икономическо равнище, които не само да отразят несъгласието на Европа срещу анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна, но и да я възпрат от нова агресия. Да не би страховете на балтийските държави, на Грузия, на Украйна да са безпочвени, след като отвличат техни граждани и провеждат военни маневри, в които тренират инвазия на чужди територии? 

Санкциите не са първият, нито желаният вариант за реакция към Русия, но за съжаление единственият, който да не включва военен отговор. Ако си спомняте, те не бяха еднократен, а постепенно развиващ се процес, в рамките на който на нашите руски партньори бе дадена възможност да променят поведението си и да намерят път към компромисите.

Не се получи - господин Путин предпочете да сплоти нацията си под знамето на новото-старо имперско величие на Русия, вместо да вземе трудните, но значително по-верни решения на развитие на конкурентноспособна икономика, на руските технологии, на руската култура и отварянето на страната към интереса на десетки милиони туристи и към света.

Вместо това той предпочете пътя на войната и употребата на сила - и това не е наш избор. 

Да разгледаме каква е алтернативата България "да не загърбва",

 

както препоръчва българският премиер-монарх, днешната Русия ?

Какво се предлага, защото няма полутонове или междинна позиция - да загърбим ангажиментите си към ЕС и НАТО, защитата на общото ни пространство и пуснем през страната Южен поток, да пропускаме свободно руски военни самолети през нашето въздушно пространство, да отговаряме със беззаветна симпатия на всяка новина, която идва от Москва? Или да посредничим на Москва с надеждата да променим в нейна полза политиката на ЕС и НАТО.

В този смисъл, премиерът Сакскобургготски не може да не си дава сметка, че с изявлението си пряко, макар и имплицитно, критикува външната политика на сегашното българско правителство като "загърбваща" Русия. 

Именно това е преминатата "червена линия",

 

която ме кара да пиша тези редове.

Като уважаван политик и български гражданин той има право да изразява мнение и да критикува, но не е коректно да използва устойчиви "опорни" тези на руската външна политика, които могат да се тълкуват и като опит за геополитическо посредничество на Кремъл. Това излиза извън добрия тон и извън стандартите на уважителното отношение.

И тъй като освен "шапката" на дипломат, моите "университети" включват експертиза и по международен бизнес, финанси и икономика, си позволявам да отбележа, че влиянието на европейските санкции върху българската икономика освен линейния негативен ефект, имаше и много здравословно влияние за нас, тъй като ни освободи от илюзията на обречена зависимост от "необятния" руски пазар. Поради асиметрията в структурата на двустранната търговия днес българската икономиката е много по-диверсифицирана и балансирана като верига на добавена стойност, без това да се отрази върху приходите на бълграските предприятия. Расте износът за региони с управляем политически риск и на стоки с висока добавена стойност.

Именно благодарение на членството си в ЕС и НАТО и свързаността ни с глобалния пазар, още днес можем тотално да се лишим от енергийното посредничество на Русия, като се освободим от вноса на природен газ и нефт от Русия сто процента, без от това да пострада българския потребител. Само и единствено волята на българското правителство и най-вече на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ни привързва към монополната котва. Нищо друго.

Ако решат да спрат руските туристи, за да ни накажат, след две-три години ще сме решили и този проблем.

България днес напълно може да живее, работи и се развива на практика без руския пазар, ако от Москва се опитват да ни извиват ръцете. 

 

Разбира се, не за това пледирам - отношенията с Русия са важни, но само ако са равноправни и взаимоуважителни. 

Няма съмнение, че в контактите с руското правителство, господин Сакскобургготски има по-широк кръг от интереси отвъд българо-руските отношения. Би било коректно при публични заявления това да се отчита, за да избегнат тълкувания за конфликт на интереси.

Статията е написана специално за Клуб Z.

 
Симеон Сакскобургготски. Снимка БГНЕС

Така се случи, че бях посланик на България в Русия по време на президента Първанов и премиера Сакскобургготски. Би било проява на лош тон и непрофесионализъм да използвам информация, с която разполагам, за да коментирам текущи техни послания. За това няма да го правя.

Само ще кажа, че бях горд не само от възможността да представям Родината си в страна със сложни и дълбоки отношения, но и от начина, по който България се отнесе към царското семейство, респектът, който той получи и възможността да оглави правителството ни. Това, как той разходва този капитал, е отделна работа. Ние, като народ, му го дадохме.

Аналогични процеси, свързани с отношенията на наследниците на руската царска фамилия с властта в Русия, продължават да ферментират. Не е тайна, че президентът Путин разчита на наследниците на Романови, за да сплоти под имперското знаме всички руснаци - и в страната, и зад граница. Така си осигури тяхната подкрепа за анексията на Крим. Текат сложни преговори, включително относно условията за връщане на имоти и обществено им присъствие в Русия.

Факт е, че са още много далеч от окончателни решения. Наследниците на Николай Втори гледат на българския монархичен пример като подходящ, макар да съзнават, че е трудно приложим в руските условия.

Премиерът Сакскобургготски има своето място и роля, своите интереси и мисия в тези процеси.

Но призивите му България "да не загърбва Русия" отиват твърде далеч и изискват прецизна реакция.

 

Той е силен дипломат и съвременните ни политици могат само да се учат от него на тънкостите на висшата дипломация.

Няма да коментирам спекулациите за задкулисни свързаности.

Първо, напомням, че поради разликата в мащабите, българската външна политика спрямо Русия не е функция само и предимно на нашите желания и намерения, а най-вече на политиката, която Москва провежда спрямо нас и съюзите, в които членуваме. Надявам се до тук да нямаме спорове. Много неща се промениха от времето, в което бях посланик, много от руските министри, дори самият министър-председател, с когото премиера Сакскобургготски водеше преговори, днес са или в опозиция, или в немилост.

Днес нещата са други. Онази Русия със сигурност не бяхме загърбили. С тази "загърбването" е реакция на нейната агресивна политика.

Не ЕС или Украйна нападнаха Русия и промениха статуквото, а тя анексира Крим и наруши европейския ред и сигурност след Втората световна война. Вероятно в ценностната система на "реал политиката", в която е бил възпитаван в продължение на традициите на българската монархия, изглежда приемлив факт една държава в Европа да анексира друга въз основа на текущи политически терзания и исторически претенции. Но съвременна Европа е изградена върху коренно противоположна ценностна система - именно отказът от промяна на границите стои в основата на най-дългия мирен период в историята й, на който континента е бил свидетел. Ако това не е ценност за премиера Сакскобургготски, то тогава налице е сериозно отстъпление от принципите, въз основа на които се гради българската и европейска политика. Нищо, включително триковете с "референдума" в Крим, не може да оправдае едностранните агресивни действия и промяна на граници в Европа на XXI век. Германия има много по-голямо основание да си върне Кьонингсберг, който Русия никога не е притежавала, но не го прави, защото пази европейския ред и сиурност. 

Самовлюбена и самовглъбена Русия, която не се съобразява с общите правила в европейския дом, не само не можем, а сме длъжни да загърбим.

 

Това е групов инстинкт за самосъхранение, ако не го сторим, означава да разрушим Европа.

Цяла Европа е обект на хибридна война и дестабилизационни действия от страна на Кремъл. Това не са "конспирации", а официална позиция на много правителства, включително на правителството на канцлера Меркел. Тя постави задачи на германските специални служби да разкрият плановете на Кремъл срещу нея. Шефът на НАТО каза открито това, което много европейски лидери вярват - Русия използва бежанците като инструмент за дестабилизация на Европа. Тази Русия сме длъжни да загърбим не от политическа суета, а за да оцелеем.

Второ, с удоволствие бих чул алтернативни варианти за противодействие и защита от тези действия на Русия, както на дипломатическо, така и на финансово и икономическо равнище, които не само да отразят несъгласието на Европа срещу анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна, но и да я възпрат от нова агресия. Да не би страховете на балтийските държави, на Грузия, на Украйна да са безпочвени, след като отвличат техни граждани и провеждат военни маневри, в които тренират инвазия на чужди територии? 

Санкциите не са първият, нито желаният вариант за реакция към Русия, но за съжаление единственият, който да не включва военен отговор. Ако си спомняте, те не бяха еднократен, а постепенно развиващ се процес, в рамките на който на нашите руски партньори бе дадена възможност да променят поведението си и да намерят път към компромисите.

Не се получи - господин Путин предпочете да сплоти нацията си под знамето на новото-старо имперско величие на Русия, вместо да вземе трудните, но значително по-верни решения на развитие на конкурентноспособна икономика, на руските технологии, на руската култура и отварянето на страната към интереса на десетки милиони туристи и към света.

Вместо това той предпочете пътя на войната и употребата на сила - и това не е наш избор. 

Да разгледаме каква е алтернативата България "да не загърбва",

 

както препоръчва българският премиер-монарх, днешната Русия ?

Какво се предлага, защото няма полутонове или междинна позиция - да загърбим ангажиментите си към ЕС и НАТО, защитата на общото ни пространство и пуснем през страната Южен поток, да пропускаме свободно руски военни самолети през нашето въздушно пространство, да отговаряме със беззаветна симпатия на всяка новина, която идва от Москва? Или да посредничим на Москва с надеждата да променим в нейна полза политиката на ЕС и НАТО.

В този смисъл, премиерът Сакскобургготски не може да не си дава сметка, че с изявлението си пряко, макар и имплицитно, критикува външната политика на сегашното българско правителство като "загърбваща" Русия. 

Именно това е преминатата "червена линия",

 

която ме кара да пиша тези редове.

Като уважаван политик и български гражданин той има право да изразява мнение и да критикува, но не е коректно да използва устойчиви "опорни" тези на руската външна политика, които могат да се тълкуват и като опит за геополитическо посредничество на Кремъл. Това излиза извън добрия тон и извън стандартите на уважителното отношение.

И тъй като освен "шапката" на дипломат, моите "университети" включват експертиза и по международен бизнес, финанси и икономика, си позволявам да отбележа, че влиянието на европейските санкции върху българската икономика освен линейния негативен ефект, имаше и много здравословно влияние за нас, тъй като ни освободи от илюзията на обречена зависимост от "необятния" руски пазар. Поради асиметрията в структурата на двустранната търговия днес българската икономиката е много по-диверсифицирана и балансирана като верига на добавена стойност, без това да се отрази върху приходите на бълграските предприятия. Расте износът за региони с управляем политически риск и на стоки с висока добавена стойност.

Именно благодарение на членството си в ЕС и НАТО и свързаността ни с глобалния пазар, още днес можем тотално да се лишим от енергийното посредничество на Русия, като се освободим от вноса на природен газ и нефт от Русия сто процента, без от това да пострада българския потребител. Само и единствено волята на българското правителство и най-вече на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ни привързва към монополната котва. Нищо друго.

Ако решат да спрат руските туристи, за да ни накажат, след две-три години ще сме решили и този проблем.

България днес напълно може да живее, работи и се развива на практика без руския пазар, ако от Москва се опитват да ни извиват ръцете. 

 

Разбира се, не за това пледирам - отношенията с Русия са важни, но само ако са равноправни и взаимоуважителни. 

Няма съмнение, че в контактите с руското правителство, господин Сакскобургготски има по-широк кръг от интереси отвъд българо-руските отношения. Би било коректно при публични заявления това да се отчита, за да избегнат тълкувания за конфликт на интереси.

Статията е написана специално за Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Тангра

Много силен текст на Василев - както са казва на Царя с "любов" - дипломатично, но твърдо. Да си знае мястото!
Анонимен's picture
Анонимен

Йоло Денев

И кое му е силното? Сашо-11 мноооооого обтекаемо кове един хората на които реално е служил. Ся, той Сашо-11 реално и на Т.Ж. е служил а и хора като него за 5 кинта са готови да служат на произволен интерс ... не мога да разбера как хем ривете за лустрация, псувате лошото ДС (и с право) хем адмирирате откровенно безсмислени статии на доказни агенти на ДС. Реакцията на Сашко-11 може само да ни насочи към източника на дълбоката психодрама която е обзела тази нещастна разведка откакто му биха шута от москва. 100% съм убеден, че е имало някакъв секс там в който сашенцето-11 е бил от кофтито страна.
Анонимен's picture
Анонимен

денев

Йло е идиоти.Ако си ти, значи ти си идиота.
Анонимен's picture
Анонимен

Хибриден Цар, който не е съвсем Цар... ама така го е кръстил Мони Паси и сие... Защо да ги ручаме жабетата, г-н Василев?
Анонимен's picture
Анонимен

Дедо е по далаверите.
Анонимен's picture
Анонимен

Грешка е да загърбваме Русия, защото може да ни яхне. Трябва да я гледаме винаги очи в очи, и добре въоръжени.
Анонимен's picture
Анонимен

Н

С какво си въоръжен ти бе селяко - кирка, лопата, сопа ???? Едно натискане на едно копче и сте изпепелени ...
Анонимен's picture
Анонимен

Тогава ти също ще бъдеш изпепелен, трол нещастен!
Анонимен's picture
Анонимен

Русия и бомба да ми хвърли, ще я посрещна с хляб и сол.
Анонимен's picture
Анонимен

Той да разкаже как е разглеждал Ермитажа в началото на 70-те години с италиански паспорт на името на граф Рилски. Тогава кегебето много се чудило кой ли ще да е този граф Рилски, но така и не успяло да се сети.
Анонимен's picture
Анонимен

Айде бе! КГБ? Не се е сетило? Че нали в Ермитажа му натупа среща за инструкции.
Анонимен's picture
Анонимен

Кобурготски отдавна не е в позиции да призовава,каквото и да било.Отношението на българите към неговата особа е същото като при децата,когато не харесват някого.Не е злоба,не е омраза,а по-скоро пълно игнориране.Щом нямат възможност да го одраскат или оплюят,детският начин е просто да не го забелязват.Този човек сякаш се стопява в пространството.И то-ОКОНЧАТЕЛНО!А дали си е струвало,по този начин да се изтакова на династичния си род?Нека сам си отговаря
Анонимен's picture
Анонимен

Сашо Единайсет

България - резерват за бивши доносници и информатори. http://clubz.bg/31202-bylgariq___rezervat_za_bivshi_donosnici_i_informatori
Анонимен's picture
Анонимен

КДС

Най-обичаните от вас 'интелектуалци' са наши бивши доносници. А както знаете, отношенията с нас почнат ли един път са за цял живот ;)
Анонимен's picture
Анонимен

:)

Не оспорвам написаното, напротив. Само дето призивът на Симо е по-скоро вътрешно, а не външно-политически ход. "Цялото НДСВ се събира на 16 април за първи път от 10 години" в 24-часа. "Идеята е жълтите да се видят в неформална обстановка, на нещо като приятелска вечеря. Замисълът ни не е политически, но какво ще се случи, тепърва ще видим..." БСП, ДПС след отцепването на Местан, НДСВ, много вероятно и Слави се готвят да противостоят на сегашните процеси. Това ли е статуквото, или статуквото е станалото само през последните 10-тина години е въпрос за интелигентността на българина. Дали ДСБ е част от тази група, или е някакво имагинерно друго - също.
Анонимен's picture
Анонимен

Обиден

Гоподин Василев явно е обиден на Москва заради наложената му забрана да влиза в Русия и отвръща на удара с удар. Симеон е абсолютно прав - България не бива да загърбва Русия по много причини, да посоча само Освобождението. Братя могат да се карат и спорят, но те си остават най-близки. Второ - една мощна Германия в лицето на управляващи политици също зоват Русия да не се пренебрегва и загърбва. Трето - Крим винаги е бил руски, Хрушчов го хариза на Украйна, но тогава всичко беше СССР. Да, днес не бива да се прекрояват граници, но какво стана с Косово? Тази изконна сръбска земя я откъсна Западът и я поднесе на албанците. Значи при Косово всичко е ок, при Крим не?
Анонимен's picture
Анонимен

Мао

Ходи поплачи на Путито като си толкова обиден , и вземи попрочети малко история , днес поне има автентична информация и тогава ми говори кой кого е загърбил във взаимоотношенията между България и Русия . Още август 1989г. руснаците обявяват края на СИВ и въвеждат непосилните мита за нашите стоки глупако , тогава бай ти Тошо е още на власт .Това положение не се е променило до днес , за капак ни набутват газ и петрол на възможно най високите цени в света , апропо руското ядрено гориво за Козлодуй е поскъпнало последните 10 г. двайсет пъти . Всичко това за какво ти говори бе тъпанар московски , имаш ли поне малко мозък в главата си ,или си поредният продажен рубладжия .
Анонимен's picture
Анонимен

Емил Станоев

Мъзможно е да предвижда че в бъдеще ще ни се наложи самите ние да бягаме от Европа в Русия. Това ще стане само ако се осъществи нахлуването на 10 -тина милиона тарамбуки.И не е мираж а възможност. Кой знае ??! Ще видим скоро какво ще измъдрят тия от ЕК.!!
Анонимен's picture
Анонимен

Станоев, само с 1 мозъчна клетка не може да се мисли, трябва ти поне още 1....
Анонимен's picture
Анонимен

Николай I

По мое мнение "... начина, по който България се отнесе към царското семейство, респектът, който той получи и възможността да оглави правителството ни" са един от най-жалките и позорни моменти в най-новата ни история и до голяма степен предопределиха сегашното ни битие. Приемам всяка добра дума, изказана за този човек като лична обида. И смятам отношението на Италианската република спрямо Савойската династия за много по-правилно и адекватно, отколкото това, което допуснахме у нас.
Анонимен's picture
Анонимен

Излишно се хабите г-н Василев. Сакскобурготски отдавна не е фактор. Да призовава ако иска и марсианците, няма кой да го чуе ... освен политическите анализатори.
Анонимен's picture
Анонимен

той се хаби защото изкарва пари от поръчкови статии
Анонимен's picture
Анонимен

москвич

агент "ПАРАЗИТ", отдавна е ясно, че е агент на Хуйло,...тоест "хуйловски паразит",...срам, баща му 100 пъти се е обърнал в гроба
Анонимен's picture
Анонимен

И тъй като освен "шапката" на дипломат, моите "университети" включват експертиза и по международен бизнес, финанси и икономика, си позволявам да отбележа, че влиянието на европейските санкции върху българската икономика освен линейния негативен ефект
Анонимен's picture
Анонимен

Смех
Анонимен's picture
Анонимен

Добре написано!
Анонимен's picture
Анонимен

читател

Добре написано!
Анонимен's picture
Анонимен

бат Цар да не е велик, барем колкото бат Боко?
Анонимен's picture
Анонимен

Щирлиц 11

Не съм обиден на Москва. Дълбоко законспириран съм.
Анонимен's picture
Анонимен

КОЙ

""отношенията с Русия са важни, но само ако са равноправни и взаимоуважителни""
Го преценява ? Ако са такива като теб.... :) Докато се чуе думата Русия и текат лиги !!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате?