Колко дълго може да управлява Путин?

Това е въпросът, пред който се изправя всеки, който се опитва да предскаже бъдещата руска политика. Бившият шведски премиер Карл Билд му даде 5 до 10 години. някои руски анализатори предричат, че режимът на Путин ще се разклати още в средата на 2016 г.

Путин няма да остане на власт неопределено време. Но няма и да си тръгне скоро.

За да разберем защо, нека погледнем изследванията на автократичните режими. Политолозите Барбара Гедис, Джоузеф Райт и Ерика Франц откриха, че когато един автократичен лидер започне да губи властта, резултатът обикновено е един от следните три:

1. Връх взема нова автократична група, като създава нов, но също авторитарен режим.

2. първоначалният режим са запазва, но някой от действащата групировка сменя отиващия си лидер.

3. Демократично избрани лидери изцяло сменят управляващата групировка.

Едва ли някое от тези неща ще се случи в Русия. Нека да анализираме всяко едно от тях.

1. На власт идва изцяло нова автократична групировка

Видяхме какво стана в Иран и по време на Арабската пролет, когато революционните групировки свалят автократичните лидери. Демокрацията не идва на тяхно място, а обикновено се настанява нов автократичен режим. Това е особено вероятно при насилствено сваляне.

Но Путин със своя опит от КГБ има специфично и доста еднородно обкръжение. Това са руските "силовики", които влизат в политиката след дългогодишна кариера във военните служби и службите за сигурност. Влиянието и имиджът на "силовиките" дори промени дори политическата култура на Кремъл. С течение на времето приближените на Путин - независимо от професионалния им опит, започнаха да подражават на походката му на стрелец.

Властта на "силовиките" излиза далеч извън техните специфични органи за сигурност и те влияят върху външната политика и бюджета на Русия. Показното раздуване на руския военен бюджет дори накара бившия финансов министър Алексей Кудрин да подаде оставка през 2011 г.

"Силовиките" изпращат послание, че военните служби и службите да сигурност са на страната на Путин. Няма организирана подобна алтернатива на "силовиките", която е готова да поеме властта в Кремъл. Откъде да дойдат? Руската армия е изключително популярна и се ползва с голямо доверие - повече от която и да било алтернативна организация, въпреки икономическите проблеми на Русия. Свалянето на Путин няма да даде легитимност на новата групировка.

Нещо повече - насилствено сваляне може да дестабилизира Северен Кавказ, както може и да застраши баланса на властта между Москва и местните власти, най-вече в Чечня. Чеченският лидер Рамзан Кадиров постоянно се врича в лична преданост към Путин. Ако той не признае новия режим, може да се увеличи вероятността от още едно сепаратистко движение.

2. Режимът на Путин остава на власт, но с ново лице

Това би могло да се случи само ако Путин реши да се оттегли или, въпреки показната му демонстрация на сила, здравето го подведе. И това ще изисква силен икономически растеж в Русия, да да бъдат отвлечени гласоподавателите от проблемите на демокрацията или правата на човека.

Икономически растеж е малко вероятен, като се имат предвид икономическите санкции на Запада и падащите цени на петрола. В действителност, както Стивън Краули и Ирина Олимпиева писаха в "Клетката на маймуната" (рубрика във в." Вашингтон пост", в която е публикувана и настоящата статия - б.р.), икономическите проблеми са толкова сериозни, че в Русия скоро може да избухне ново насилие. Но дори протестиращите длъжници по ипотеки в Русия не обвиняват Путин за несгодите си.

Освен това, за да се случи такова нещо, тлябва да има видими кандидати от отбора на Путин. Това е групировката, вземаща ключови решения, която го подкрепя и влияе върху най-важните решения. Номерът е да се намери някой, който да продължи управлението на Путин и срещу когото останалите няма да се изправят.

Това е трудно донякъде защото днешният имидж на Путин е, че никой друг не може да върши неговата работа. По време на размяната му с Дмитрий Медведев през 2008-2012 г. бе ясно, че Путин продължава да дърпа конците. Ако приемем, че всичко си върви по план и следващите президентски избори в Русия ще се състоят през 2018 г., Путин изглежда стабилен. Сегашните проучвания го поставят с 80 пункта преди най-сериозния му възможен съперник.

Не можем да намерим кандидати дори сред настоящото му обкръжение и семейството му. Двете дъщери на Путин са стабилно извън светлината на прожекторите и обсега на пресата. Сергей Иванов - шефът на администрацията на Путин, отхвърли възможността да се кандидатира, като каза, че човек "не трябва да сменя коня насред реката". Няма вероятност и голяма част от населението или политическия елит да подкрепят перчещия се Кадиров.

Ако Путин реши да не се кандидатира през 2018 г., той трябва да бъде в състояние да посочи военния министър Сергей Шойгу като свой наследник. Шойгу съумя да остане в правителството от началото на 90-те г. на ХХ век. Той е втори в класацията на руските политици, ползващи се с най-голямо доверие. Той може да заложи на ралогага си по времето, когаато бе министър на извънредните ситуации, когато спечели подкрепата на народа заради действията си.

Какви са обаче шансовете Путин да реши да не се кандидатира през 2018 г., след като направи всичко, за да увеличи популярността си у дома и дори направи поправка към конституцията, за да си гарантира оставането на власт? Много са малки. Гедис, Райт и Франц смятат, че смяна вътре в ръководството е по-малко вероятна при еднолични режими като този в Русия, където един човек взема всички главни вътрешно- и външнополитически решения.

И все пак, разбира се, е възможно да се появи нов лидер. В края на краищата, самият Путин дойде на власт почти от нищото.

3. Демократично избрани лидери сменят Путин и управляващата партия "Единна Русия"

Когато и да се случи, това може да бъде най-безопасният възможен изход за Влдимир Путин. Както изтъкват политолозите Алекзандър Дебс и Хайн Гомънс, един нов демократичен режим представлява по-малка заплаха за отиващия си лидер, отколкото един нов автократичен режим. По-специално е по-малко вероятно нови демократични лидери да пратят в изгнание, да вкарат в затвора или да убият отиващия си лидер. А един демократичен преход предлага та отиващия си лидер мирен изход - подход, която ще бъде приет добре от международната общност.

Да, Путин може да си тръгне. Но изглежда малко вероятно

Разбира се, Русия има демократични институции, които биха позволили преминаването на властта от Путин към друг режим. Но всички тези институции са напълно подчинени на Кремъл. И не виждаме признаци, че народният вот може да се наклони към демократичните опозиционни партии като "Яблоко" или ПАРНАС. Никой не очаква те да спечелят изборите за Думата през септември - нито допитванията, нито самата либерална опозиция. Това се дължи донякъде на простия факт, че либералната опозиция не може да стигне до много хора извън Москва и Санкт Петербург. И за да бъдат нещата още по-лоши, опозиционните партии отказват да обединят силите си.

Нещо повече - данните на Гедис, Райт и Франц показват, че едноличните режими са най-малко склонни към демократизация - само донякъде, ако има чуждо нахлуване, преврат или въстание.

Ако не се случи дворцов преврат или някое друго форс мажорно събитие, Путин вероятно ще бъде с нас не само след парламентарните избори през 1016 г., но и след президентските през 2018 г., че и по-късно.

-----

Авторката е член на Трансатлантическата академия към Германския фонд "Маршал" в САЩ и асистент в Свободния университет в Берлин. Препечатваме коментара й от в. "Вашингтон пост".