Когато на 14 март точно в 8 ч и 40 минути по дамаско време телефонът иззвънява, сирийският лидер едва ли е бил изненадан да чуе гласа на Владимир Путин, който го уведомява, че ще изтегли по-голямата част от руските войски от страната. Това е обяснимо, пише британският вестник „Гардиън“, приготовленията за изтеглянето на този контингент на базата в Тартус са били в ход още от сутринта на същия ден.

С този ход обаче, президентът Путин отново изненада останалия свят и завладя първите страници на вестниците и то в деня, в който се отбелязваше не само петата годишнина от началото на сирийската революция, но и началото на сирийските преговори в Женева. Последните са резултат от съвместната руско-американска инициатива за временно прекратяване на огъня. Според Кремъл руската мисия в Сирия се е увенчала с успех след 9000 полета над сирийска територия. Това обаче не отменя основния въпрос, който всички си задават – защо сега?

Защо сега?

Според редица наблюдатели Путин е постигнал задачата да осигури надмощие на проправителствените сили. От друга страна, сегашният ход е насочен и към оказване на натиск върху Асад, който с последните си инициативи е поставил в неудобно положение Москва. Такова бе обявената от Дамаск дата за провеждане на избори през юни. Мненето на Андро Таблер, експерт по Сирия във Вашингтонския институт за Близкия изток, е, че, след като през изминалите месеци Русия използва авиацията, артилерията и военните си съветници в подкрепа на сирийския режим, сега Путин е решил да подготви почвата за новото сирийско правителство, което няма да е оглавявано от Асад. Все още обаче сирийският президент не е готов за отстъпки на масата на преговорите в Женева.

През последните седмици се появиха ясни признаци за нарастваща руска загриженост за поведението на сирийското ръководство, което се опита да налага своята воля и да демонстрира, че е суверенът. Пролича и намерението на Асад да лиши руския си съюзник от решаващата дума. Той се опита да третира Путин по начина, по който третира и сирийската опозиция, изцяло игнорирайки реалностите. Така може да се обясни изявлението на сирийския президент, че е решен да освободи цялата територия на Сирия и да реши изхода от войната. Подобно поведение предопредели твърдият отговор на Москва. Постоянният представител в Съвета за сигурност на ООН Виталий Чуркин отправи публично предупреждение към Дамаск. Седмица по-късно дойде още едно руско предупреждение, този път от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, който заяви, че Сирия може да стане федерална държава. Още по-твърд език използва руският „Комерсант“, който разкритикува поведението на Асад, като го сравни с „куче, което подпалва опашката си“.

"Куче, което подпалва опашката си"

Една от причините, накарали Путин да предприеме военната си акция в Сирия, е стремежът му да се наложи като основен участник на масата на преговорите по мирното уреждане на конфликта. Самият Асад добре разбра това, но продължи да се държи високомерно както със сирийската опозиция, така и в контактите си с някои ливански политици. Той игнорира новата деликатна ситуация, в която е попаднал. От друга страна, не бива да си правим илюзии, че Путин окончателно е напуснал Сирия – самолетите му могат да се върнат в Хамемейн, когато той пожелае, след като има постоянно разрешение за това от сирийското правителство по силата на подписания преди няколко месеца договор. Освен това, противовъздушната система Ц-400 все още е дислоцирана в района, за да спира Турция. Базата „Хамимейм“ ще си остане руска територия, до която няма да има достъп дори висшият състав на сирийската армия, а пристанището в Тартус и в бъдеще ще бъде единствената руска база в Средиземно море.

Внезапното руско изтегляне със сигурност ще окаже натиск върху Асад, то ще бъде използвано и като декларация за мирни намерения, адресирана към Запада. Постигнатото през изминалите шест месеца обаче не съответства на поставените деструктивни цели. Вярно е, че военната намеса на Москва спаси режима от падане. Опозицията обаче не бе разгромена, а "Даеш" продължава да съществува, макар и териториално да беше притеснена. Сред нереализираните цели бе неуспехът на опитите за отмяна на санкциите срещу Москва в замяна на руското участие в борбата срещу тероризма.

Подкрепа на мирния процес?

Все още западните столици са в неведение, дали поредната изненада на Путин трябва да се тълкува като подкрепа на мирния процес, или ще послужи като подтик за възвръщане на контрола върху цялата сирийска територия от страна на съюзническите сили на режима, Иран и шиитските милиции, без при това Москва да подлага на по-нататъшно изпитание отношенията си със страните от Залива и с останалите сунитски държави. Не на последно място ходът на Путин е насочен и към сунитското обществено мнение, което доминира в бившите съветски централноазиатски републики. Самият старт на преговорите в Женева са идеалният повод за стратегическото изтегляне от Сирия, което е наложително заради тежката икономическа ситуация, в която се намира Русия. Косвен резултат от успокоителния ефект на тази стъпка за руснаците, които се притесняваха да не се повтори катастрофата от Афганистан, бе повишаването на курса на рублата спрямо долара.

Западните дипломати изразиха надежда, че изтеглянето на Русия ще засили натиска върху режима и ще го направи по-отстъпчив на масата на преговорите. Според добре информирани източници обаче, след като си стъпи на краката с руска помощ, режимът в Дамаск повече от всякога е решен да възстанови контрола си върху страната. Това ще означава засилена офанзива в някои райони, за да бъде притисната опозицията до стената. И макар че западните столици реагираха негативно на изявленията на сирийския външен министър Уалид ал-Муаллим, че Асад е „червената линия“, това едва ли ще спре режима да продължи с плановете си за бъдещите избори и преходното управление. Само преди дни ливанският вестник ан-Нахар информира, че според запознати, Вашингтон е оставил на Москва инициативата в рамките на започналите на 14 март мирни преговори в Женева. Американците вече не отдавали голямо значение на западни и арабски възражения относно действията на Русия в Сирия, като по такъв начин давали да се разбере, че САЩ вече не участват в баланса на силите в Сирия. Според други дипломати, посетили американската столица, решаването на сирийския въпрос не е на дневен ред, въпреки официалните твърдения. Това се дължало на обстоятелството, че Башар ал-Асад не проявявал склонност към преговори. Руснаците заявили на американците: обещахме ви, че ще докараме Асад на масата на преговорите, но не и че ще изтръгнем отстъпки от него.

САЩ нямат план "Б" за Сирия

От друга страна, САЩ нямат план "Б“ за подялбата на Сирия, нито друг план за решаване на кризата, въпреки че държавният секретар Джон Кери твърди обратното. Във всички случаи, както изненадата на Вашингтон от старта на руската инвазия в Сирия миналия септември, така и тази от също толкова внезапното изтегляне на руските ВВС сега, хвърлят сянка върху репутацията на американската администрация, показвайки че ситуацията в и около Сирия се диктува от Русия. Владимир Путин доказа с поведението си, че една велика сила, която държи на интересите си, е в състояние да се намеси, когато е застрашена собствената ѝ „червена линия“. При това го направи, без да затъне в сирийското блато, както му предричаше Обама. Руската намеса в Сирия може да промени и съотношението на силите там. А това са двата довода, с които през последните години Обама обясняваше въздържането си, за да не повтори катастрофалните намеси на своя предшественик в Афганистан и Ирак. Това кара някои наблюдатели да сравняват стила „Обама“ с този на академичните изследователи, а не с държавническия стил на лидерите на други държави. Докато американската политика остава с неясни контури, не може да се даде категоричен отговор и на въпроса, какво успя Москва да постигне чрез военната си акция в Сирия. И какво не успя.