Когато кажа на чуждоземен фермер, че в България е забранено пасищното отглеждане на свине, те ме гледат като крава с крила.

„?! Нали по вашите земи сте имали цар – пастир на свине?! Нали хитът навсякъде е природосъобразното, био-то, с най-високите цени и престижност. Вие сте го имали хиляди години, а сега сте го забранили?!“

Да, в България има забрана за отглеждане на пасищни свине. Все пак законотворците са добавили „едно изключение“ - източно балканската свиня и кръстоските й. Ако всичко беше дотук, пак добре, но не. Министерството на земеделието с наредба, утежнява законът, като ограничава това отглеждане само в 28 от петте хиляди села на България.

Защо е забраната и натикването в ъгъла е тема на дълъг и друг разказ - за лобисти-кандидат монополисти, чиновническо безхаберие и мързел, и „да-не-ни-надничат-в-мърлявите-тефтери-европейците“.

Сдружението на малките фермери (НСМСФП) атакува в съда назадничавата наредба, забраняваща пасищното отглеждане извън 28-те села и ограничаваща кланиците до (само) няколко в страната.

Аргументите на НСМФП са: поставени са допълнителни ограничения, които не произтичат от закона, ограничава се конституционното право за стопанска дейност, безпринципно е определена територията за пасищното отглеждане, няма такава забрана в ЕС.

Каква беше обаче изненадата ми, когато Асоциацията за развъждане и селекция на източно балканска свиня (АРСИС), застанаха рамо до рамо с министерството в съда и подкрепиха забраната. А дори прокурорът, който следи за законността на жалбите подкрепи тезата на НСМФП.

Защо, по дяволите, хората, които отглеждат източно балкански свине ще са срещу отварянето на пазара им?

(Вие колко пъти сте си купили легално заклана и продадена черна свиня от Странджа? Не искате ли и вие да нахраните децата си с не-бройлерно месо, отгледано на чист въздух и пасло на воля?) Докато унгарската Мангалица превзема света със щурм и шеф-готвачите са готови да отрежат дясната си ръка, за да сготвят и сервират топящото се в устата сочно и ароматно свинско, в България искаме нашата типична порода да е в доживотен карцер.

Защо източно-балкански свинари искат да нямат пазар и мащаб? Защо искат да са стоят в клетка и да гледат света тъжно през решетките? Защото клетката им е поднесена с панделка.

Да влязат, дами и господа, субсидиите. Субсидиите, които са замислени да спират изчезването на българските породи (бесните темпове на индустриализация, са се нуждаели от скорорастящи хибридни прасета, а не „примитивни“ породи)

Субсидиите, обаче, носят в себе си един парадокс: С увеличаването на главите от породата, пада единичната субсидия. Тоест – тези които искат да „я има“ породата, искат само те да си я имат. Никой друг. Съседното на някое от 28-те села? Не, вие не ставате! Някой друг регион, където може да се пашуват прасета? Не, не можете! Защо? Ще си загубим субсидията. Нищо, че нямаме пазар, нищо че никой не ни търси продукта, защото не го познава. Този омагьосан кръг не се разкъсва със субсидии, а с повече производители, продукти и клиенти.

А можеше АРСИС да има далновидно становище:

„Освободете пазара. Българските фермери ще почнат да търсят нашите прасета, за да си завъдят техни. Нашите прасета са нуклеуса (развъдната „семка“) на една потенциално голямо фермерско движение. Така месопреработвателите ще да могат да купуват прасета и заредят пазара с традиционни продукти: Бут по еленски, смядовска луканка, сочни вратни пържоли. Потребителите ще да могат да направят разликата между анемичното, сухо и безароматно свинско и вкусното, ароматно, сочно източно-балканско. Така ще можем, най-после да имаме продукт, достоен да се нареди до Пата Негра и Иберикото на испанците и португалците, Мангалицата на унгарците, Чинта синезе на тосканците.“

Няма да забравя как 68-годишният Кульо Кулев от Веселиново ми каза, че плаче като малко дете, пред гледката на джамбази да товарят камиони за нелегален износ в Гърция. Където ще бъдат записани като местна порода, за да може местните хитреци „да хванат“ субсидията си. А той няма разрешение да продаде законно прасетата си. И въпреки това, достойният Кульо Кулев, за съжаление не може да откъсне очи от субсидията, за да види, че пазарните перспективи са много по-големи от краещника сух хляб, който са му подхвърлили, за да се задави, като запее химна за пасищните „жълъдарки“.

Адвокатът на основаната от него асоциация, аргументира в съда, че ако се отворят границите на 28-те села, автохтонната свиня ще изчезне и вече нямало да бъде българска...

Все едно бордолезците да кажат, че ако техни сортове се гледат по света, ще изчезнат. В България все повече стават овцете Лакон, тяхното мляко е за Рокфор. Хрумва ли им на французите да спрат износа на Лакон. Не! Правят бизнес. Как нещо, като стане повече, става по-малко?! Как генофондът ще пострада, като има по-голяма популация?!

АРСИС предпочитат всяка година да ходят в София, да просят субсидии и да тръпнат за размера на височайшата милостиня. Не искат продажби, пазар, бизнес.

Искат да стоят в клетката и да ги храни надзирателя.

Проклети да са субсидиите. Те ни обезумяват

Моля се, Административният съд да махне забраната за пасищно отглеждане на прасета в България, за да даде възможност на изстрадалите български фермери (не на зърнарите, не на съдържателите на концлагери за животни, не на субсидиевъдите) да произвеждат и продават пасищно свинско в България и по света.

Повече информация:

Протокол от съдебното заседание: http://tinyurl.com/herds9y

Жалбата на НСМСФП: http://tinyurl.com/gtw3jvb

---------------------

Филип Харманджиев е бизнесмен. Известен е като един от основателите на вестник "Капитал". В момента развива екоземеделие. Препечатваме статията от блога му с негово разрешение.