„Ню Йорк Таймс“ включи Азис в селекция от 25 изпълнители и техните песни, които определи за бъдещето на музиката. Там бе и Дейвид Боуи. А самият Боуи вярвал, че младата новозеландска певица Лорд е „бъдещето на музиката“.

„Дейвид наистина харесваше Лорд и чувстваше, че тя е бъдещето на музиката. Двамата заедно имаха няколко чудесни момента“, разказа неговият дългогодишен пианист Гарсън във видео интервю, излъчено на наградите „Бритс“.

Гарсън обясни как се стигнало до избора на Лорд за отдаването на почит към Боуи на тазгодишните награди Бритс:

„Тя бе идеалният избор – каза той. – От семейството и мениджмънта на Дейвид също я подкрепиха като най-подходящият музикант. Освен това искаха представител на новото поколение.”

Лорд и Гарсън са репетирали в Ню Йорк и Лондон преди представлението, в което момичето изпя Life on Mars с групата на Боуи. Изпълнението й бе посрещнато с одобрение и от сина на Боуи, Дънкан Джоунс, който изпрати съобщение в Туитър, че трибютът е бил „просто… прекрасен. Благодаря“.

„Беше удивително, незабравимо изживяване това изпълнение, в което тя остана вярна на Боуи. Преди началото беше много притеснена. А после каза, че не знае дали е щяла да се справи, ако не е имала усещането, че изпълнява песента лично на него”, коментира Гарсън.

Ела Мария Лани Йелич-O’Конър е родена през 1996 г. в Оукланд, Нова Зеландия. Договор с голяма звукозаписна компания подписва още като ученичка. Избира псевдонима Лорд (но с променен правопис – не Lord (което значи лорд, господар и господ), а Lorde), защото „изглеждаше интересно и донякъде мъжествено“ и защото винаги се е интересувала от кралски особи като Мария Антоанета, последния цар на Русия – Николай II, и „много елизабетински управници“.

След смъртта на Боуи младата певица публикува във Фейсбук бележка, в която описва първата си среща с англичанина и как той я вдъхновил да продължи.

„По време на разговора ми с него той ме посвети в новия ми живот като един стар рокендпрол ангел в перфектен сив костюм. Осъзнах, че всичко, което правя, отсега нататък ще бъде с мисълта, че той ме наблюдава – пише Лорд. – Разбрах, че вече се гордея със своите странности, защото и той се гордееше със своите.“

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ