На скорошна церемония в Кремъл по награждаването на учени, хора на изкуството и интелектуалци президентът Владимир Путин не направи нищо друго, освен да разкаже за постиженията на страната. Но той отправи и предупреждение. "Все още имаме нерешени проблеми и въпроси", каза той. "Наистина не е време за главозамайване от успехите".

Не се заблуждавайте от такива опити за скромничене. Много руснаци смятат Путин за много успешен. И самият президент в голяма степен е съгласен с това. Рейтингът му на одобрение достигна 80 на сто и повече за близо две години и малцина, но със сигурност никой от присъствалите на тържеството в Кремъл, се опитват публично да пренастроят или дори да дадат друго мнение по въпроса в какво се състои успехът на московския лидер.

Да вземем икономиката. В годините на петролния растеж икономическите показатели бяха мерило за "успеха". Вече не е така. Руски представители предвиждат икономически спад от 1 до 1,5 процента тази годна при положение, че цените на петрола ще останат в рамките на 35-40 долара за барел, след като паднаха с 3,7 на сто през 2015 г. Растеж не се очаква до 2017 г., и то само при положение, че средната цена на петрола е 52 или повече долара за барел, като няма как това да е сигурно.

Новините стават все по-лоши. Реалните доходи падат втора година поред. Инфраструктурана на страната е в ужасно състояние, докато инвестициите намаляват четвърта година поред. Хората остават без работа и Русия губи мозъци. Но дори някои хора да признават ситуацията за провал, като цяло не се смята, че тя е такава по вина на Путин. Последиците може да са непопулярни, но решенията, които доведоха до тях, не са.

Използването от негова страна на израза "главозамайване от успехите" може да помогне в обяснението.

Всеки руснак знае тази фраза. Такова е заглавието на статия, написана от Йосиф Сталин през 1930 г. във вестник "Правда", избрана от него за средство за послание. Сталин пише "Главозамайване от успехите" в разгара на кампанията по превръщането на съветските фермери в селскостопански пролетариат. За по-малко от година десетки милиони селяни са насила вкаран в новите колхози. Тези, които се съпротивляват, са арестувани или изселени. В годината, в която Сталин пише за успехите, се бунтуват над три милиона селяни. Милиони умират в резултат на депортациите  глада. Селското стопанство на страната никога не се възстановява напълно, но лидерът остава популярен. Дори днес Сталин се радва на стабилна, макар ни не повсеместна, почит сред моите сънародници.

Сталин твърди, че колективизацията е успешна с изключение на изолирани случаи на прекалена бюрокрация. Той си приписва създаването на социализирано селско стопанство само за няколко месеца, и прехвърля вината за множеството случаи на бруталност върху местните власти и други. Много от тези хора по-късно са арестувани и наказани.

Нямам за цел да правя пряк паралел между Сталин и Путин. Те са много различни лидери, живели в много различни времена. Но не мога да не отбележа, че те, изглежда, следват един и същи сценарий как да станат успешни автократи.

Наистина, ако имаше таен учебник, описващ изкуството на управление в Кремъл, той почти със сигурност кеше да включва три правила, успешно усвоени от двамата лидери.

Правило номер 1 изисква да приписваш всички победи само на себе си - независимо кой и колко е допринесъл за предполагаемия успех. Победа във война, извоювана от народа на немислима цена, трябва да бъде приписана на лидера. Разцветът, дори за сметка на даровете на майката природа или на пазарните сили, е постижение на управника.

Правило номер 2 - провалите трябва да бъдат приписани на подчинените или на външни сили. Сталин не е измислил този номер, но той го усъвършенства с брутална ефективност. Той създава бедствие след бедствие, но неговите подчинени и поданици само се възхищават или най-малкото се страхуват от него.

Правило номер 3 е способността да се манипулира това, което се нарича партийна линия. Днес Хитлер е враг, утре е приятел, след това отново е враг. Днес левите сили са враговете на партията, утре са най-добрите й приятели.

Путин доказа, че е познавач и на трите правила. Той си приписа петролния икономически бум (правило номер 1). След това, когато икономиката се срина, хвърли вината върху своите министри, най-вече премиера Дмитрий Медведев, или посочи с пръст Запада (правило номер 2).

И той промени партийната линия с главозамайваща бързина (правило номер 3). Днес Русия е икономика, приятелски настроена към бизнеса, а утре е статична сила.Днес Русия се занимава с интегриране на бившите съветски републики, а утре воюва срещу тях. Днес Русия обявява суверенитета за свещен, а утре анексира Крим - територия на съседна страна. Вдругиден тя отново обявява суверенитета за свещен, за да оправдае подкрепата за изпадналия в беда режим на президента Башар Асад в Сирия.

Сирия е една от тези истории на успеха, които царят си приписва на себе си, докато останалите ще трябва да понесат тежките последици. Тази седмица държавният секретар Джон Кери е в Москва, за да обсъди Сирия с Путин. Царете поддържат тона ниво. Не е ли ясно? Това е и начинът той да остане популярен, докато икономиката на страната отива наникъде.

И това е хлъзгавата страна на мита за лидерството на Путин, на което в някои краища на Европа и дори в САЩ други бъдещи царе се опитват да подражават.

-----

* Авторът е редактор на коментарната рубрика на руския бизнес всекидневник "Ведомости". Той завежда блога "Досието Русия" в Института "Кенан" и е асистент в Академията "Бош" в Берлин. Препечатваме коментара му от в. "Ню Йорк таймс".