- Г-н Кирилов, написахте ли промените в закона за референдумите, които ще обсъждате с тези в Изборния кодекс – идеята ви е да се ремонтира изискването националните допитвания да се провеждат заедно с избори?

Текстовете още не са готови, но има време - срокът за предложения между двете четения на Изборния кодекс изтича на 15 април, а промените ще бъдат предложени като изменение на Изборния кодекс, които да имат отношение и към Закона за прякото участие на гражданите в управлението на държавата и местната власт. Предвиждаме референдумът по въпроси за избирателната система, който предстои, да се проведе преди президентските избори, за да може да се зачете максимално волята на суверена.

- Законът за референдумите беше променен преди 8 месеца точно в обратната посока – да е задължително насрочването на допитване заедно с избори, ако такива предстоят в една и съща календарна година. Чета ви част от вашите мотиви тогава: "Пряката и представителната демокрация не са взаимно изключващи се, тяхното съчетаване означава пълноценна реализация на народния суверенитет.“ И още – "Това ще повиши активността на гражданите в политическия процес”. Кое от тези неща се промени за няма и година?

Точно така е, тогава предложението също беше от ГЕРБ. Сега обаче осъзнахме, че възможността за общо провеждане на избори и рефендум би трябвало да се съобразява в конкретика, а не да е абсолютен императив. Добре е да има опция да можем да се съобразим със смисъла и значението на поставените на допитване въпроси. Има и случаи, в които общото провеждане може да претовари самите избори – това го видяхме на местния вот миналата есен.

И двата мотива, които припомняте, са абсолютно валидни и сега. Но именно за да се отчете в максимална степен волята на хората, изразена чрез референдум, е добре този път допитването и президенският вот да се разположат в две отделни гласувания. За да може ефектът от първото гласуване да се прояви максимално и непосредствено по отношение на второто. Ако допуснем, че на референдума бъде подкрепено въвеждането на задължително гласуване, защо то да не се приложи веднага на изборите за президент? Ако референдумът и вота са заедно, тогава сигурно ще поставяте въпроса дали ако е имало задължително гласуване, резултатите от избора за държавен глава няма да са различни.

- Друг аргумент преди година бе, че организацията на избори и референдум на една и съща дата води до парични икономии. С него какво стана или просто сте използвали факта, че за пред хората звучи добре, ако държавата пести пари?

Да, разделянето на гласуванията няма да е най-икономичният вариант, но няма да е и скъп вариант. Имаме най-благоприятната от организационна гледна точка процедура – бюлетините за референдум и протоколите не са сложни за изпълнение, нито тези за президентски вот. Но подчертавам – в момента с този въпрос се опитваме едва ли не да предрешим дебатите. Идеите за промяна в закона за допитване на гражданите тепърва ще бъда обсъждани в парламента, а решенията предстоят.

- Да разбирам ли от казаното дотук, че ако се промени закона, а след това на референдума, иницииран от Слави Трифонов, суверенът се произнесе “за” задължително гласуване, поемате ангажимент задължителен вот да се приложи още при избора на президент наесен? И това е основната причина да променяте закона за референдумите? 

Такъв е смисълът. При това ако имаме произнасяне на избирателите, парламентът има срок от 3 месеца, за да приложи в законодателството решението на хората. В конкретния случай ще гледаме това да стане максимално бързо. Макар да не е изключено да имаме и пълни 3 месеца за решение на въпроса преди президентския вот.

- Аргументът за съобразяване с волята на избирателите нямаше ли да звучи по-логично, ако на президентските избори бихме могли да гласуваме и електронно? През миналата есен хората поискаха това на референдум, но не предвиждате то да се въведе “по спешност” за президентския вот, както твърдите, че ще направите сега при евентуална подкрепа за въвеждане на задължителен вот.

На президентските избори се съмнявам, че ще можем да гласуваме електронно, не мисля, че е налице обективна възможност за това. Според мен няма пряка връзка между двете разпоредби. Разбира се, особено по отношение на българите зад граница, електронното гласуване има голямо значение, ако се въведе и задължение на гласуване под някаква форма. Но пределът на задължителността също може да се коригира, както и вариантите за приложение – дали ще се предвиждат санкции за негласуващите или поощрения за гласуващите.

- Това значи ли, че ГЕРБ няма да подкрепи въвеждане на задължително гласуване сега, преди референдума – това предложение на Патриотичния фронт бе прието вече на първо четене?

Нека това го обсъдим в дебатите на Изборния кодекс и да не предрешаваме този въпрос. Тук са възможни варианти, трябва да се чуят всички аргументи.

- Все пак нещо конкретно в настоящото предложение за референдум – за задължително гласуване, мажоритарни избори, намаляване на броя на депутатите и т.н. ли ви притеснява или нещо във вносителите – комитет начело със Слави Трифонов, за да искате отделяне на допитването от президентския вот? Например потенциално желание на инициаторите на референдума да подкрепят кандидат за държавен глава и двойната кампания за повлияе на резултата от изборите?

Не, категорично не. Няма какво да ни притеснява. Част от въпросите, предложени за допитване и сега, бяха сериозно обсъждани през последните две години. Какво да ни притеснява и какво ново има в случая?

Хубавото сега всъщност е броят на участвалите в подписката за иницииране на референдума – става дума за сериозен процент от българите с избирателни права и тяхната воля трябва да се зачете. Искам да подчертая, че ние никога не бихме подкрепили политическо поведение, с което други формации се противопоставяха на нашата инициатива за провеждане на референдум за избирателната система. Помните, че преди година и половина ГЕРБ, политически и граждански формации събирахме подписка за допитване до народа за начина на провеждане на избори, но част от тези подписи и волята на хората не бяха зачетени. Не бихме направили същото.

- Друг ремонт на закона за референдумите ще има ли сега? Тече инициатива на граждани за сваляне на прага на легитимност на допитванията – такава поправка предвижда ли се?

В нашите предложения за Изборния кодекс – около 115 текста, има идеи за синхронициране на разпоредбите на кодекса със Закона за пряко участие на гражданите в управлението. Едно от тях засяга начина на проверка на подписките от ГРАО, както и електронната форма, в която се дават данните за подписалите конкретна инициатива. Идеята е проверката да стане по-обективна и да има ясно решение как и в какви срокове се отстраняват непълноти в подписка. Но ще подчертая, че сега на дневен ред са промените в Изборния кодекс, а не тези в Закона за прякото участие на гражданите в управлението. Праговете за легитимност на допитванията ги променяхме и преди година. И в максимална степен намалихме праговете за броя подписи, налагащи задължително провеждане на референдум.

- Освен по Изборния кодекс, в правната комисия, която оглавявате, текат и дебатите по новия Закон за съдебната власт. Преди няколко дни е било прието предложение на Емил Димитров (ПФ) за по-високи заплати на членовете на Висшия съдебен съвет. Защо тази идея получи подкрепата на депутати от ГЕРБ в момент, в който доверието във ВСС сериозно страда, да не използвам по-крайни оценки?

Нека да уточня, тъй като във въпроса ви има некоректна фактология. Няма увеличение на заплатите на магистратите – членове на ВСС. Беше прието педложението на Съвета на съдиите изборните членове на ВСС да не могат да получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии на органа. Става дума за корекция по отношение на базата, на която се изчислява основното възнаграждение на членовете на ВСС. Идеята е то да е 90% от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. 

- Досега базата бе равна на заплатата на редови съдия във ВКС или ВАС, а сега ще бъде равна на заплатата на председателите на двете върховни съдилища. По същество това ще е увеличение на базата. Какво наложи решението – търсихте баланс след орязнането на възможността за възнаграждение за участие в комисии на ВСС или нещо друго?

В много от аргументите за поправката бе застъпена тезата за намирането на баланс, както и това да не се влошава сегашното положение в заплащането на членовете на ВСС. Друг мотив бе изравняване на възнаграждението между различните членове на органа, защото става дума за колективен орган. Аргументът по целесъобразност бе, че при занижено ниво на възнагражденията, голяма част от кандидатите ва ВСС, които към момента за председатели на съдилища, биха отказали участие във НСС заради по-ниско заплащане и биха предпочели да останат в съда.