Петнайсет години по-късно Симон Сакскобургготски се опитва да възкреси великденската мечта българите да се върнат в България.

Внучето на Стефка се роди в Холандия, сега е на пет години. Тя си говори с него по скайп. Детето й разказва какво прави през деня. Играе учейки, учи играейки. Срещу 11 евро на месец родителите му имат право да теглят от сайта на образователното министерство игри, съобразени с неговата възраст. Днес детето е учило какво значи рима. Свързвало е онези фигурки от играта, които произнасят думи в съзвучие. Показва й, смее се, радва се, че успява. Забавлява се. Вчера внучето е обяснявало на баба си по скайп урок-игра с геометрични фигури. Колкото повече Стефка напредва в холандското интернет образование за петгодишни, толкова по-малко разбира как българите ще удържим с помощта на Балканджи Йово легендата, че сме втората по интелигентност нация в света. Накрая разбира за какво е целият този патриотичен щурм – не за да удържим, а за да удължим легендата. Прякото състезание вече започна на доказва, че действителността е по-силна от митологиите. Следователно: трябва да пазим и увеличаваме силата на уютните митологии, в които да се приютяваме от суровата действителност на конкуренцията. Стефка много иска внучето й да живее близо до нея, но е наясно, че родителите му предпочитат да живеят в реален живот, а не в митово-легендарен. Затова не вярва, че ще се върнат.

Всяка година България намалява с 40 000 души. Миналата година изчезна Ловеч. Тази година ще се изнесе  Видин.

Рени замина за Германия, защото не можа нито да разбере, нито да приеме как така цялата държава се тревожи за демографската картина, а няма място за детето й в детската ясла. Около пясъчника в квартала се събираха все такива майки като нея с излишни деца, тревожещи се за работното си място и непроумяващи защо не се строят детски ясли. От тях Рени разбра под секрет, че срещу 2 000 лева място може би все пак ще се намери. Тя събра сумата, но междувременно през главата й минаха такива мисли, а през душата такива чувства, че с парите замина за Германия. Това беше преди седем години, междувременно в семейството на Рени се появи нова причина да не се върне – второ дете, за което отново няма да има място в ясла. За първи път в това правителство има вицепремиер с ресор демографска политика – Ивайло Калфин. Е, и?

ЦАРЯТ В ОПИТ ЗА РИМЕЙК НА "БЪЛГАРСКИЯ ВЕЛИКДЕН"

Все още ли си въобразяваме, че българите заминаха за чужбина единствено и само, защото не могат да си намерят работа тук? Все още ли го броим за гурбет? Гурбетчии бяха майките, които заминаха да чистят на гъркините, да сменят подлогите на болни и стари хора в Германия и Австрия, да берат грозде във Франция и череши в Испания. Гурбетчии са бащите, които, за да издържат децата си, работят на строежи в чужбина. Но децата на гурбетчиите заминават за чужбина не само заради онези пет, седем или девет евро на час работа.

Калин замина за Италия, защото детето му се роди глухонямо. Операцията за поставяне на слухово апаратче направиха в Италия. Детето започна да чува и да се учи да говори. Но погледите, шушуканията не се промениха. Връстниците му на детската площадка го приемаха, майките се побутваха една друга и се чудеха как да се държат. Опитваха се да е съчувствено, а се получаваше снизходително. Калин реши, че трябва да замине достатъчно рано преди детето да тръгне на училище и преди да разбира, че тук е обречено да е различно. Българите сме добри хора, казах му. Той ме изгледа: „Особено към инвалидите. Достатъчно време загубих да се чудя защо добрите хора имаме лоша държава, не искам и детето ми да се чуди цял живот.“ И замина.

Познавам българи, които отидоха в Англия, Швеция, Дания, защото не могат да понасят „дребни“ български особености като просташките децибели, надменните чиновници, кьопавото обслужване, дребното прецакване и други детайли, които те унижават с малко, но пък редовно. Познавам българи, които няма да се върнат от Испания, защото са си измили неизбежните купища ресторантски чинии, лъскали са чуждите бани и кухни и с времето им е ставало все по-важно какво е здравеопазването и колко струват лекарствата. Разказват как се лекуват в Испания, разказвам как е в България. Не, няма да се върнат тук завинаги, за кратко може, колкото да си оправят кариесите.

Българите, които заминават в чужбина, имат причини да заминат. Те могат да се върнат, когато имат основания да се върнат. Причините трябва да се превърнат в основания. Всичко друго е като приказка – хубаво звучи, но само толкова.

„Българският Великден“, както бе наречена инициативата за връщането на българите в България, е приказна мечта. Красива като кошничка с писани великденски яйца, която завърналият се цар ще събере през девет планини и реки и ще донесе обратно в царството, за да украсят те върховете на запуснатото господарство, да му върнат ума и светлината, отнети от лошите сили . Малко яйца могат да се сложат в такава кошница, горе-долу колкото малко са привлекателните позиции, дадени като обещание или надежда. Така стана преди 15 години. За по-кратко българският народ нарича такива мечти „пъстра лъжа в кошничка“.

Сега пъстрата лъжа е отново на пазара на илюзиите. Първият път послужи на бившия ни цар да стане премиер. По тази причина сега мнозина се попитаха дали пък някой не си е наумил да го пробва за президент?