На четвъртия ден от лекарските протести в кабинетите си не влязоха и столичните джипита. Малко над 100 от тях изразиха недоволството си срещу административния хаос в сектора, който не води до реформи. "Океанът на търпението ни преля", споделят докторите и настояват за възстановяване на диалога и договорното начало.

В тази връзка ви предлагаме личното и професионално мнение на председателя на столичната лекарска колегия проф. Милан Миланов.

 

ПРИНАДЛЕЖНОСТ, СОЛИДАРНОСТ, ЧЕСТ И МОРАЛ – думи, непонятни за днешния ден. Защо и как стигнахме до тук?

Днес се оказахме тотално разделени – спешна срещу доболнична помощ; частна срещу държавна болница; група директори срещу всички останали; ординатори срещу хабилитирани лица, башка всички противоречия между специалностите и прочие.

Днес всички искаме да наказваме – за изявления, декларации и т.н. Но кой ще накаже главните виновници за създалата се ситуация.

Ние с вас не сме политици, не сме школувани в празноговорене и празноправене. Ние мислим, че като сме прави, значи сме прави, защото за нас няма две истини. Но те са школувани само в това, за тях истините са хиляди и която им е изгодна, искат да я направят наша. По тази причина много бързаме да се изявим и без да съзнаваме, наливаме вода в тяхната мелница. Не говоря за съзнателно провокативните изказвания на разни истински мушмороци.

Защо го допуснахме? Имаме ли вина?

ДА, ТЯ Е ОСНОВНО В НАС. Защото всичко това се прави от самите нас. Доктор – министър, доктори – каса, доктори – парламентарна комисия. В тази ситуация, ние обикновените доктори, не усещаме никаква закрила, никаква солидарност и принадлежност.

Всяка политическа сила ни употребява и след това ни захвърля. Ако днес е в опозиция, за нея сме прави, разумни и добри. Дойде ли на власт ставаме "фашисти" или "комунисти", но независимо от позицията си за всички сме тунеядци, крадци, мошеници и т.н. И това ставаше с помощта на нашите ръководители, които си въртяха задника пред всяка и всички власти, не осъзнавайки, че както и да го въртиш, той винаги е отзад.

През цялото време на подготовката на НРД – 2016 ние с вас говорихме, убеждавахме, давахме предложения – срещу нас стена. Стена, изградена от чугунени глави. Казахме ли най-важното – нека тази промяна да започне в началото на 2017 или най-рано юли 2016-а. Защо не ни чуха? Сега се оказахме прави.

Казахме ли за средния пръстов отпечатък – нека, но да е само в болниците. Сега ще е само там и там ще умре. Няма да умрат парите, но те няма да се в нашите джобове. С недоумение наблюдавах как се гънат нашите колеги пред камерите и прекъсвайке се един друг се оправдават, че не става дума за пари, а за правила и компетенции.

От колко време предупреждаваме, че ще настъпи неописуем хаос. И днес, когато тотално ни писна и дигнахме оправдания си бунт, ни се говори само за пари.

Нека сме наясно - НИКАКВИ ПАРИ НЕ СА ДАДЕНИ НА ЛЕКАРИТЕ, А НА ПАЦИЕНТИТЕ! Колко и какви цени бяха увеличени – за да можем да отчислим нещо за себе си. Ние сме обречени да работим в условия на тежък дефицит и само дребните гешефтари и мижави счетоводители, величащи се като министри и парламентаристи, не искат да го разберат.

Днес аз не знам какво да правим.

Ако живеехме в нормална държава, въпреки че фатално сме закъснели, бих предложил да се срещнем, да видим "къде са ни кривиците, байновите", да се помирим и да вървим напред, без да говорим само в първо лице единствено число. Без да поставяме императивни условия и да мислим, че само "аз" мисля за държавата, народа, болните.

Няколко основни неща не са приемливи за нас и за управляващите – нека видим какво ни събира, а не какво ни разделя. Нека не чертаем на дъската в телевизията неверни постановки и не представяме в табличен вид лъжи. Дали това ще се случи, не знам – по-вероятно не.

Имаме ли враме? – да, всичкото време на този свят е наше. Няма лошо в това да признаеш, че си сгрешил, още повече, че времето днес ясно ти го показва.

Дори само това да постигнем чрез справедливия си гневен и оправдан протест, може би един ден ще ни благодарят всички.

Моля ви, не отстъпвайте натиска, не се предавайте. Нека всички структури като един да застанем до нашите колеги от доболничната помощ и да протестираме както можем.

Д-Р МИЛАН МИЛАНОВ – ПРОСТО ЛЕКАР

 

* Текстът беше разпространен до медиите от столичната лекарска колегия. Публикуваме го с незначителни промени. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.