Още преди да са затихнали масовите лекарски протести срещу административно наложените промени в сектора, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) стартира процедурата по договаряне на медицинските дейности през 2016 година. Изпълнителите на медицинска помощ, които искат от май месец да работят с нея, могат да кандидатстват за подписване на договор още от днес. Документите им ще се приемат цял месец, но публично финансиране ще получат само тези, които отговарят на предварително определените критерии.

Междувременно авторът на реформите и здравен министър д-р Петър Москов успя да предотврати тотален хаос в системата, като буквално в последния момент обнародва новите правила, по които ще работят лекарите и болниците.

В КАКВО СЕ ПРЕВРЪЩАТ МЕЧТИТЕ ... НА МОСКОВ

Вчерашният брой на "Държавен вестник" (от 31 март) беше изцяло посветен на допълнения с анекс Национален рамков договор от 2015 г., а два дни по-рано (на 29 март) в него беше публикувана и чисто новата Наредба №2 за определяне на основния пакет от медицински дейности, който ще бъде гарантиран от бюджета на здравната каса.

Заради решението на Конституционния съд, с което разделянето на пакета с услуги на основен и допълнителен беше определено за противоконституционно и върнато за редакция, за неопределено време допълнителен здравен пакет няма да има. Министерството на здравеопазването обаче вече е подготвило промени в Закона за здравното осигуряване, които предстои да влязат за гласуване в Народното събрание, за да върнат пакета в правния мир.

Накрая рамо на министъра удари и Върховният административен съд, който вчера (31 март) постанови, че методиката за изработване на Националната здравна карта не противоречи на закона и тъй като е вътрешнослужебен акт, не подлежи на обжалване. С това решение делото по искане на частните и общински болници се прекратява, а всички нормативи, нужни за работата на лекари и лечебни заведения, са налице.

"НЗОК категорично опровергава всички внушения, че новите правила, по които ще сключва договорите, ще предизвикат проблеми и хаос. Най-отговорно уверяваме, че всички промени и нови условия са насочени към чувствително увеличаване на достъпа на пациентите и подобряване на качеството на цялата система на здравеопазването", категорични са от здравната каса.

БОЛНИЦИ ЩЕ СЕ СДРУЖАВАТ ЗА ОБЩ ДОГОВОР С КАСАТА

Както е известно, през 2016 г. договори с публичния фонд ще подписват болниците, които осигуряват 24-часов прием и могат да предложат комплексна грижа (на всички нива от лечението) на онкоболните пациенти. С предимство ще са и клиниките със спешни центрове, както и тези, които могат да обслужват тежки случаи. Тези и други условия са подробно описани в наредбата за критериите,
по които здравната каса ще избира кои болници да финансира.

Самият подбор ще се извършва в зависимост от разпределението на лечебни заведения, апаратура и медицински персонал в отделните райони на страната, описани в Националната здравна карта. Там, където здравната помощ е недостатъчна, критериите за подбор няма да са водещи и договор ще получават всички кандидати, за да не остават пациентите без медицинска помощ. При излишък от услуги обаче касата ще трябва да отсее най-добрите.

В този случай шанс за договор ще имат клинките, които могат бързо да поставят диагноза и да проведат лечение, без да се налага да препращат пациента в друго лечебно заведение (своевременност и непрекъснатост на диагностично-лечебния процес), и могат да подсигурят всеки етап от назначената терапия - от първоначалните изследвания до следоперативното наблюдение (комплексност на диагностично-лечебните дейности). Освен това трябва да имат капацитета да отговорят на търсенето, без да връщат хората или да ги записват в дълги листи на чакащите (обем и сложност на диагностично-лечебните дейности), както и да гарантират качество и удовлетвореност на пациентите.

КАКВОТО БИЛО-БИЛО, ОТ ДОГОДИНА - КАКТО СИ БЕШЕ

На този етап никой не е в състояние да прогнозира резултата от новия модел на договаряне между лечебните заведения и здравната каса. Представители на частните и общински болници се опасяват, че по-малките здравни заведения и тези със скромни бюджети, които не позволяват големи инвестиции, няма да отговорят на критериите. Това ще ги лиши от финансиране и ще ги обрече на скорошен фалит. Пациентите вече са наплашени от листите на чакащите, а лекарското съсловие не е съгласно да носи отговорност за изисквания, които се спускат административно.

При всички положения, договарянето на дейностите, платени с публични средства, трудно ще започне преди да приключат лекарските протести. Изпълнителите на медицинска помощ все пак нямат много време за губене, защото който не подаде заявлението си в срок (до 30 април), ще загуби договора си със здравната каса.