Не обръщайте внимание на мексиканските „изнасилвачи“, не обръщайте внимание на „тоталната и пълна забрана“ за мюсюлмани да влизат в САЩ. Най-впечатляващата черта на политика Доналд Тръмп не е толкова това, което казва, а начинът, по който го казва, пише Андрю Романо в Yahoo News.

През годините Америка се е радвала на достатъчно много наперени демагози и повечето от тях също са произнасяли обидни думи. Но когато говори Тръмп, той не звучи като нито един от другите кандидати за президент в историята. Не става дума само за акцента му от Куинс, Ню Йорк. Не става дума само за кратките му, прости и нажежени изречения. Става дума за синтаксиса, за свободната граматика, за повторенията и ексцентричните изрази.

"Това са неща, които изглежда все повече и повече се случват“, каза Тръмп по повод на бомбените атентати в Брюксел.

"Така, накратко, ще направя различни неща много бързо“, каза той към края на речта, с която обяви кандидатурата си.

„Знам думи“, каза пък в Южна Каролина миналата година. „Имам най-добрите думи“.

На моменти изглежда, че Тръмп говори на различен език от останалите политици. Със сигурност тръмпският произлиза от американския английски. Но в същото време не се подчинява на същите правила.

Което не означава, че не се подчинява на правила изобщо.

Наскоро отделих време, за да проуча как говори Тръмп и открих две неща. Първо, определено има шаблон за тръмпския говор. Второ, стилът му на говорене се е развил до забележителен механизъм за предаване на послания. Независимо колко му се подиграват медиите, тръмпският език много повече помага на Тръмп, отколкото му вреди.

Освен това, когато говори Тръмп, говори наистина Тръмп. Той не използва някой да му пише речите. Рядко използва и аутокю. Дори не използва повечето пъти бележки.

ПРАВИЛО #1: ПРЕКЪСВАЙ СЕ САМ - МНОГО

Най-забележителната характеристика на тръмпския е начинът, по който самият говорител винаги се отклонява по средата на изреченията - за да добави в реално време цветни коментари по собствените си думи; за да преговори, поправи или дори да отрече предишната си мисъл; за да увери публиката, че „обича“ човека, държавата или нацията, която току-що е споменал. Или пък просто, за да изрече веднага това, което му е дошло на акъла.

"Знаете, че едно от свързаните неща с, с нашите отношения с Япония - а аз съм голям фен на Япония между другото, имам много, много приятели там, правя бизнес с Япония – но, ако ни нападнат, те не няма да имат нищо общо“, каза наскоро Тръмп в интервю за „Ню Йорк Таймс“.

ПРАВИЛО #2: ПОВТАРЯЙ СЕ ПОСТОЯННО

Всички политици се повтарят. Речите си приличат една с друга; говори се при всяка възможност. Марко Рубио например повтаря често един свой израз за „впечатлението, че Обама не знае какво прави“.

ЕТО ГО НАЙ-ВЕРОЯТНИЯТ СЛЕДВАЩ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ

Но Тръмп се повтаря по различен начин. Той повтаря фрази една след друга, често в едно изречение – не като умишлен паралел, а просто като склад за думи. Понякога изглежда, че не може да се спре да говори дори за секунда и заради това повтаря това, което току-що е казал, докато измисли какво друго да каже.

„При мен има много жени на високи позиции. Аз... знаете, че може да ми се вярва за това, имам предвид, че имам толкова много жени да работят за мен и толкова много жени на високи позиции, които работят за мен и затова може да ми се вярва за това“, каза Тръмп в интервю от август 2015 г.

ПРАВИЛО #3: ПРЕУВЕЛИЧАВАЙ И ИЗПОЛЗВАЙ ДУМАТА "МНОГО"

Тръмп никога не е бил склонен да омаловажава. Повечето от изказванията му в кампанията – така както и всичко преди това в кариерата му – се състои от суперлативи, независимо дали целта им е да се хвали с тях или да обиди някого.

„Аз ще бъда най-великият президент по отношение на работните места, който Бог е създавал“.

„Хилъри Клинтън бе най-лошият държавен секретар в историята на Съединените щати“.

„Ще използвам най-великите мозъци. Познавам най-добрите дипломати“.

В тръмпския език всичко е или най-добро, или най-лошо. Няма нищо по средата.

Но страстта на Тръмп към хиперболата отива по-далеч от суперлативите. Тя прониква до малкото думи, които той използва, за да промени прилагателните и глаголите. Тези вмъквания увеличават емоционалния заряд.

Най-често вмъква „много“, но също така „такъв“, „толкова“, „наистина“ и „тотално“. Тръмп е луд по тези интензификатори.

„Ще се справиш много, много добре, много, много добре“.

„Има толкова много богатство, което да направи нашата страна отново толкова богата и така да я направи отново велика“.

ПРАВИЛО #4: ГОВОРИ НА ЖАРГОН - "А" ГРУПАТА

Езикът на президентите стана доста по-разговорен в последните години, но Тръмп е от друго измерение. Не става дума само за публичната употреба на думи като „лайно“, „шибан“, „пиклив“ и т.н. Нито пък използването на думата “guy” по адрес на политици и световни лидери – само за една седмица той е произнесъл 91 пъти тази дума, според „Ню Йорк Таймс“. Още по-малко пък въпросът е, че се обръща към всеки и за всичко с „глупак“.

Неформалността на Тръмп минава и отвъд вулгарността и обидите. Речта му е подправена с идиоми от старото време. Любимият му е „А групата“.

„Иран превзема Ирак и го правят като в А групата“.

В същото време отхвърля някои неща като „дребни картофки“ (т.е. дреболии – б.р.), а други според него отиват „в канала“.

„Изхарчихме много пари, за да го направим перфектно и сега работи страхотно“, каза Тръмп за инвестицията си в ирландско игрище за голф. „Но вече не ми пука за такива неща. Това са дреболии (дребни картофки – б.р.), нали?“

Тръмп е единственият кандидат за Белия дом, който редовно замества „have” с „got” (трябва – б.р.), което е класика за уличния език в Америка.

ПРАВИЛО #5: ИЗДАВАЙ ЗАПОВЕДИ - "ВЯРВАЙТЕ МИ!"

Когато авторът на речи за Републиканците Бартън Суейм проучвал изреченията на Тръмп, открил една структурна аномалия.

„Те не действат по правилата на модерната политическа риторика. Те са подчинени на поантата: кратки удари с най-важните думи в края“.

Повечето политици внимават по навик, когато говорят пред публика. Предпочитат абстракции и изказвания, които са пълни с подчинени изречения и множество определения. Тръмп говори като комедиант, който държи да завърши с „Бум“. Той често преподрежда началото на изреченията си по странен начин, за да може да завърши ударно.

Повечето от изреченията на Тръмп завършват със силни и остри думи, които придават значение на цялото изказване: „вреда“, „мъртъв“, „умира“, „ранен“, „проблем“, „лудница“. И вместо да каже „Не можеш да решиш проблема, докато не откриеш главната причина за него“, Тръмп ще преобърне изречението и ще каже „Не можеш да решиш проблема, докато не откриеш неговата главна причина“, за да завърши на „главната причина“.

Тръмп толкова си пада по тази техника, че дори когато изреченията му не завършват ударно, той просто добавя след тях една или две думи като присъда – така говори, така пише и в туитър.

„Заради мен Републиканската партия привлече милиони нови избиратели. Това е рекорд“.

„Ако не внимават, ще си ходят. Тъжно е!“

Списъкът с ексцентричните правила на тръмпския език е дълъг. Той често говори императивно и инструктира слушателите си - „Вижте!“ към нещо.

„Вижте какво стана в Париж. Вижте какво стана миналата седмица в Калифорния“.

Заповедите включват също „Вярвайте ми!“, „Доверете ми се!“ или „Запомнете това“.

„Ще построя велика, велика стена по южната ни граница“, каза Тръмп още в началото на кампанията си. „И ще накарам Мексико да плати за тази стена. Запомнете моите думи!“

Изводът е – в негов стил - че този пич Тръмп може да не прилича на Барак Обама, но говори добре. Говори много добре. Падам си по него. Имам предвид, че нещо има в него, нали? Слушаш го как говори и си казваш: Ей, този пич говори. Направо е от А група!