Ad Config - Website header

 

Article_top

Ню Йорк Таймс

СТАТИЯ НА РЕДАКЦИОННИЯ БОРД НА ВЕСТНИКА

Насилието, съпровождащо референдумите в Източна Украйна, тласка кризата по път, по който много скоро никой няма да бъде в състояние да я контролира - нито руският президент Владимир Путин, нито властите в Киев, нито Западът.

За днес е планирана кръгла маса между украински политици, граждански организации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. ОССЕ дори готви път на карта за мирно решаване на кризата. Но докато Путин може да направлява сепаратистите в Югоизточна Украйна и докато не бъдат проведени общонационални президентски избори на 25 май, както е предвидено, разговорите ще имат много малък ефект.

Фактът, че референдумите се състояха въпреки призива на Путин да бъдат отложени, показва, че събитията вече имат свое собствено развитие. Сега сред самите проруски сепаратисти се говори за нов референдум, този път за присъединяване към Русия. Отговорът на Кремъл на допитванията бе двойствен и гласеше, че "Москва уважава волеизлиянието на населението на Донецка и Луганска област", като призоваваше всичко, ставащо по-нататък, да се решава чрез диалог между правителството в Киев и сепаратистите.

Путин дава всички индикации, че истинското му намерение е да не анексира повече украинска територия, а да превърне Украйна във федерация под управлението на слабо и неутрално правителство в Киев, постоянно зависимо от Русия.
Това означава, че дори преговорите да започнат, Киев и западните му поддръжници ще бъдат изправени пред неприемливи искания. Путин вероятно ще поиска признаване на руското анексиране на Крим, определено ниво на регионално самоуправление, равняващо се на отцепване, и гаранции срещу политическо и икономическо обвързване с Европа.
Макар някое връщане на властта от центъра на регионите да е неизбежно, Киев трябва да да излезе от преговорите с достатъчна степен на централен контрол и свободата да установи нормални връзки със Запада.

Това няма да е лесно. Украйна е разцепена, а Русия иска нереално високи цени, за да продължи доставките на природен газ. На този етап украинските власти имат много малък избор. Всяка военна акция срещу сепаратистите със сигурност ще причини цивилни жертви, което ще докара руска военна интервенция. Но, ако не се отговори на действията на сепаратистите ще ги окуражи да разширят своя контрол.

Въпреки това Путин не държи само аса в ръцете си.

Той трябва да е наясно, че всяко руско военно нахлуване в Югоизточна Украйна ще предизвика кървава съпротива, сериозни търговски санкции, огромни финансови загуби и, ако се стигне до анексиране - разпокъсана, но яростно антируска и прозападна Украйна.

Докато украинската криза рязко вдигна рейтинга на Путин у дома, това може бързо да се промени, ако сега избухнат нови битки. Дори наложените вече скромни санкции предизвикват изтичане на капитали, задушават чуждите инвестиции и показват вече скърцащата руска икономика. И колкото и твърдо да се опитва да пренебрегне западния натиск, Путин не е застрахован срещу накърнения си имидж най-вече в Германия, европейската страна, за която, изглежда, е най-загрижен.

Най-накрая, няма алтернатива на преговорите и за двете страни. На този късен етап не може да се правят безполезни упражнения като последната среща в Женева.

ОССЕ трябва да изработи своята пътна карта колкото се може по-бързо. А германците най-вече от всички трябва да накарат Путин да разбере, че повече няма да бъдат подмамени от лъжливите му обещания. Че ако той не разчисти пътя за президентските избори на 25 май, не усмири протежетата си в Югоизточна Украйна, и не изтегли наистина армиите си, ЕС и САЩ ще наложат санкции, които ще изолират за дълго време Русия от западните източници на технологии, оръжия и финанси.

 
Путин се появи на деветомайския парад в Севастопол, който Русия присъедини към своята територия през март. Снимка БГНЕС

СТАТИЯ НА РЕДАКЦИОННИЯ БОРД НА ВЕСТНИКА

Насилието, съпровождащо референдумите в Източна Украйна, тласка кризата по път, по който много скоро никой няма да бъде в състояние да я контролира - нито руският президент Владимир Путин, нито властите в Киев, нито Западът.

За днес е планирана кръгла маса между украински политици, граждански организации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. ОССЕ дори готви път на карта за мирно решаване на кризата. Но докато Путин може да направлява сепаратистите в Югоизточна Украйна и докато не бъдат проведени общонационални президентски избори на 25 май, както е предвидено, разговорите ще имат много малък ефект.

Фактът, че референдумите се състояха въпреки призива на Путин да бъдат отложени, показва, че събитията вече имат свое собствено развитие. Сега сред самите проруски сепаратисти се говори за нов референдум, този път за присъединяване към Русия. Отговорът на Кремъл на допитванията бе двойствен и гласеше, че "Москва уважава волеизлиянието на населението на Донецка и Луганска област", като призоваваше всичко, ставащо по-нататък, да се решава чрез диалог между правителството в Киев и сепаратистите.

Путин дава всички индикации, че истинското му намерение е да не анексира повече украинска територия, а да превърне Украйна във федерация под управлението на слабо и неутрално правителство в Киев, постоянно зависимо от Русия.
Това означава, че дори преговорите да започнат, Киев и западните му поддръжници ще бъдат изправени пред неприемливи искания. Путин вероятно ще поиска признаване на руското анексиране на Крим, определено ниво на регионално самоуправление, равняващо се на отцепване, и гаранции срещу политическо и икономическо обвързване с Европа.
Макар някое връщане на властта от центъра на регионите да е неизбежно, Киев трябва да да излезе от преговорите с достатъчна степен на централен контрол и свободата да установи нормални връзки със Запада.

Това няма да е лесно. Украйна е разцепена, а Русия иска нереално високи цени, за да продължи доставките на природен газ. На този етап украинските власти имат много малък избор. Всяка военна акция срещу сепаратистите със сигурност ще причини цивилни жертви, което ще докара руска военна интервенция. Но, ако не се отговори на действията на сепаратистите ще ги окуражи да разширят своя контрол.

Въпреки това Путин не държи само аса в ръцете си.

Той трябва да е наясно, че всяко руско военно нахлуване в Югоизточна Украйна ще предизвика кървава съпротива, сериозни търговски санкции, огромни финансови загуби и, ако се стигне до анексиране - разпокъсана, но яростно антируска и прозападна Украйна.

Докато украинската криза рязко вдигна рейтинга на Путин у дома, това може бързо да се промени, ако сега избухнат нови битки. Дори наложените вече скромни санкции предизвикват изтичане на капитали, задушават чуждите инвестиции и показват вече скърцащата руска икономика. И колкото и твърдо да се опитва да пренебрегне западния натиск, Путин не е застрахован срещу накърнения си имидж най-вече в Германия, европейската страна, за която, изглежда, е най-загрижен.

Най-накрая, няма алтернатива на преговорите и за двете страни. На този късен етап не може да се правят безполезни упражнения като последната среща в Женева.

ОССЕ трябва да изработи своята пътна карта колкото се може по-бързо. А германците най-вече от всички трябва да накарат Путин да разбере, че повече няма да бъдат подмамени от лъжливите му обещания. Че ако той не разчисти пътя за президентските избори на 25 май, не усмири протежетата си в Югоизточна Украйна, и не изтегли наистина армиите си, ЕС и САЩ ще наложат санкции, които ще изолират за дълго време Русия от западните източници на технологии, оръжия и финанси.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията