"Може ли наистина да е толкова голямо?"

Това си помислила Марина Уокър, зам.-директор на Международния консорциум по разследваща журналистика (МКРЖ), когато за пръв път чула за досиетата "Панама" като "най-голямото изтичане на данни в историята на журналистиката", разказва mashable.com

ДОСИЕТАТА "ПАНАМА" В ГРАФИКИ И ИНТЕРАКТИВНА КАРТА

Уокър е запозната - тя е работила и по предишният теч на офшорки, който, макар и миниатюрен в сравнение с документите на фирмата "Мосак Фонсека", доскоро беше и най-обемният. Уикилийкс също имаше милиони документи. 

Досиетата "Панама" в действителност са огромни - 2,6 терабайта данни, 11,5 милиона документи, покриващи финансови транзакции за милиарди долари в последните 40 години. Информация за политици, бизнесмени, звезди.

А по проекта работят над 370 журналисти в продължение на 1 година, без нищо да изтече от самите тях. Без техните усилия огромното количество специфични и разнообразни данни нямаше да бъде дори докоснато.

Именно Международния консорциум координира проекта.

"Бързо направихме две неща. Събрахме екип от разследващите журналисти от цял свят, които можеха да претърсват данните с месеци. Освен това, имахме техническото предизвикателство да направим данните четими и да ги споделяме безопасно. Отне ни много месеци да почистим, филтрираме и приготвим данните и тогава да ги качим на платформа", обяснява Уокър.

100 медии, 80 държави, при документи, засягащи 202 страни.

СЛЕД "ПАНАМА" - ИСЛАНДИЯ ПОСОЧИ ВРАТАТА НА ПРЕМИЕРА СИ (СНИМКИ)

Шийла Коронел, професорка по журналистика в Колумбия и опитна разследваща журналистка, казва, че "Панама" е поставила нов пример за обща работа.

"Никога не съм виждала такава колаборация по отношение на броя на журналистите и медийните организации, и броя на държавите, както и по отношение на независимостта и автономията, която беше дадена на всеки от тези субекти да проверяват този богат материал и да търсят истории, които са важни и съществени за нашите читатели", допълва тя.

Следващата задача е - логично - да потърсиш подходящите журналисти за подходящия материал - местни журналисти. Ако искаш да разследваш бразилски документи, ти трябва бразилски репортер, обяснява директорът на МКРЖ Джерард Райл.

Има журналисти от всеки континент с изключение на Антарктика. Univision, Fusion, McClatchy, Charlotte Observer и Miami Herald са сред малкото медии от САЩ обаче. Не участва нито едно от големите печатни издания - New York Times, Wall Street Journal и Washington Post. Причината е, че не са били готови да споделят общата работа, защото са се притеснявали за сигурноста.

"Някои медийни организации се чувстват по-удобно да споделят от други. А това е ключова част от проекта", обяснява Уокър.

Това обаче не означава, че сега не може да се работи с Washington Post или New York Times по данните, допълва тя.

Цялата комуникация се осъществявала през платформата на МКРЖ, която изисквала двойно потвърждение за влизане и с нейния криптиран чат се провеждала и общата комуникация.

"Имаше и стари, и нови репортерски практики. Това, което журналистите могат да правят сега, както демонстрира тази история, е, че ние можем да комуникираме, да работим заедно и да публикуваме заедно в различни държави, споделяйки общо взето един и същ пакет информация", обяснява Коронел.

МОНД: ЗАЩО НЕ ПУСКАМЕ ПЪЛНИТЕ ДОСИЕТА "ПАНАМА"

Документите обаче не са онлайн и поне ако зависи от журналистите, няма скоро да се появят. Френският "Ле Монд" вече обясни - много от тях съдържат лична информация, а и много от тях вероятно имат напълно легитимен бизнес. 

Въпреки това, обяснява Уокър, ще бъдат публикувани още данни - компании и имената на собствениците, защото това е важна информация според журналистите. Други данни ще бъдат достъпни с молба, каквито вече доста данъчни агенции, включително родната НАП, отправиха.

НАП ТЪРСИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ ОТ ДОСИЕТАТА ПАНАМА

Това не е краят, и ще има още истории от проекта.