Сред остра реакция около коментари на Иън Макюън за транссексуалните хора миналата седмица, писателят написа отворено писмо, в което казва, че „биологията невинаги е съдба“ и че правото на някого да смени пола си „трябва да бъде уважавано и аплодирано“.

В реч пред Кралския институт в събота носителят на наградата „Ман Букър“ заяви, че „Азът, точно както стока, искана от клиент, може да бъде отскубнат от рафтовете на магазина на персоналната идентичност“.

„Например някои мъже, притежаващи пенис, сега се идентифицират като жени и изискват достъп до девически колежи или правото да се преобличат в дамските съблекални“, продължи Макюън.

По време на въпросите след речта жена от публиката поиска от писателя да изясни какво е имал предвид в коментарите си, според нея обидни.

„Наречете ме старомоден, но гледам да мисля за хората с пениси като за мъже – каза Макюън. – Но знам, че навлизат в труден свят, когато станат транссексуални и ни кажат, че са жени. Те стават жени, но е интересно, когато чуеш конфликта между феминисти днес и хората в тази група.“

Според писателя, увеличаването на правата на транссексуалните е създало „ожесточен конфликт“ между транссексуалните личности и феминистите:

„Пространствата са оставени настрана, жените искат да имат лично пространство на места като колежи или съблекални, а се оказват другата страна на радикална дискусия – срещу мъже, които искат да чувстват, че и те могат да са там. Струва ми се много трудно“.

Няколко дни по-късно Иън Макюън изпрати открито писмо. Цитирано от „Гардиън“, в него се казва, че писателят е „изненадан, че няколко изречения след речта му са причинили сензация“.

„Темата ми беше литературна репрезентация на Аза в работите на Монтен, Шекспир, Пийпс и други. В отговор на въпрос, аз предположих, че притежанието на пенис или, по-фундаментално, наследяването на XY хромозома е неразривно свързано с мъжкия пол. Като изявление, това ми се струва биологично съвсем обикновено.“

Въпреки това, Макюън изяснява, че „биологията невинаги е съдба“.

„Това, че транссексуалните искат или се нуждаят да изоставят рождения си пол или радикално да го променят, е тяхно право, което трябва да бъде уважавано и аплодирано. То е разширение на свободата и възможностите на индивидуалността.

Всеки трябва да осъжда дискриминацията, от която транссексуалните общности страдат по цял свят. Това, че понякога те се оказват в конфликт с феминистките (около съблекални, конкурси за красота, достъп до девически колежи) – е, това е разговор, в който не мога да кажа нещо полезно.“

Във връзка с гневната реакция в медиите и социалните мрежи, Макюън пише, че „нито един от журналистите, трансактивистите и останалите, коментирали изказванията му в Кралския институт миналата седмица, не се е занимал да усложни проблема с откриването на истинските ми виждания за сексуалната идентичност“.

„Навярно моите становища са паснали на добрата история или на възможността да си добродетелен – или злъчен в някои случаи.“

Представители на писателя са потвърдили автентичността на писмото. Те са добавили още, че последващи изказвания по темата няма да се правят.

През ноември феминистката активистка Джермейн Гриър заяви, че не приема претърпелите операция мъже да са вече жени.

„Не вярвам, че жена означава мъж без пенис – заяви тя в Кардифския университет. – Блъскайте ме с бухалка по главата, ако щеше, това няма да ми промени мнението.“

Сподвижничката ѝ Фей Улдън пък наскоро заяви пред „Сънди Таймс“ във връзка с транссексуалния пол, че „единственият начин мъжете да отвърнат срещу естественото превъзходство на жените е самите те да станат жени“.

Площад "Славейков"