Ad Config - Website header

 

Article_top

Веселин Желев

Директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев в интервю за Клуб Z: 

-Служебното правителство поиска преди година от Европейската комисия да направи преглед на състоянието на българската енергетика. Тя го направи и даде препоръки. Какво е изпълнила България от тях?

-Единственото нещо, което е реализирано от онези препоръки, е малко да се увеличат заплатите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Друго не е направено. Това, което според мене се е променило оттогава досега, най-вече поради ценовата политика, е изсмукването на още ресурс от средствата необходими за поддържане на електропреносната мрежа. Това е опасно. Може при излишък от електроенергия разходите да са такива, че да няма приход да се поддържа системата, т.е. да имаме режим на тока при свръхпроизводство на електроенергия.

-Промените в Закона за енергетиката изключват началото на бъдещия газопровод „Южен поток“ на българска територия от действието на европейското законодателство за енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет. Правителството твърди, че технически това е единственото възможно решение. Европейската комисия не е съгласна и иска обяснения. Вие как гледате на този спор?

-Това е искане на екстериториалност при фактически заявена териториалност на Европейския съюз и България със самия договор на присъединяване на България към ЕС. Все едно да искате някаква част от ЕС, ако ще да е един метър, да бъде изключена от неговата юрисдикция, което е много трудно.

-Третият енергиен пакет създава ли правни възможости за такова изключване?

-Не. Правни възможности за такова изключване няма.Възможно е да има изключване при консенсус на всички страни-членки, когато става дума за диверсификация на енергийни ресурси.

-Може ли Третият енергиен пакет да оскъпи строителството на „Южен поток“?

-По-скоро ще го поевтини. Когато има конкуренция при изпълнението на обществени поръчки, се повишава качеството и падат цените. Струва ми се, че прогнозната цена на „Южен поток“ е между 50 и 100 процента по-висока от пазарната стойност, която би се получила при търг. Затова и Европейската комисия, и български коментатори преди нея обърнаха внимание на необходимостта да се спазват процедурите по възлагане на обществени поръчки. При тази ситуация в българската енергетика, когато трябва да се намери ресурс за отпушване на разплащателната система и за решаване на проблемите с дълговете и на Националната електрическа компания /НЕК/ и на Българския енергиен холдинг /БЕХ/, БЕХ взема заеми за българското участие в строителството на „Южен поток“, вместа да ползва някакъв ресурс, който би трябвало да стабилизира системата.

-В предния ми въпрос имах предвид изискването на Третия енергиен пакет половината от капацитета на тръбата да бъде запазен за алтернативни доставчици. Това означава, че „Газпром“ трябва да направи този капацитета два пъти по-голям от количествата, които възнамерява да продава. Това би оскъпило строежа.

-Българските правителства, които са преговаряли с руската страна, не са направили оценка на проекта от гледна точка на ползи и разходи. „Газпром“ не е представил някакъв бизнес план на общественото внимание. Те просто твърдят, че всичко това би било полезно. Съмнявам се, че „Газпром“ може да осигури този ресурс, защото те трябва тепърва да инвестират в доставката на споменавание количества на доставки.

/Според официалните съобщения газопроводът трябва да пренася по 63 милиарда кубически метра руски газ на година – б.а./

При цените, при които се строи, изглежда, че замисълът е по-друг – да се накарат всички останали, които могат да намерят местен ресурс в каквото и да е, включително в природен газ, или в природен газ от шисти, да инвестират в собствена инфраструктура, за да бъдат принудени да продават на цени по-високи от тези на „Газпром“. Това значи да убият всички възможни инвестиции в тази област. Има една концесия, която е спряна, но другите две концесии за газ от шисти си вървят и досега сондажите имат имат много опитимистични показатели.

-Как така си вървят, когато има мораториум върху тях от януари 2012 година?

-Просто само един от трите концесионни договора споменава хидравличното напукване като технология.

/Противниците й се опасяват, че разбиването на скалите в дълбоките земни пластове с вода и химикали под налягане може да отрови водите и почвите в районите на сондажите и добива – б.а./

Другите договори са за същото нещо, но юридически нямат термина хидравлично напукване. Мораториумът е само за него. Така че само една компания има забрана, а останалите си работят.

-Коя компания има забрана?

-„Шеврон“.

- А кой работи?

-„Дайрект петролиъм“, която е дъщерна на дружество в САЩ и „Парк плейс енерджи“, която е канадска.

-Ако сегашният курс на правителството в енергетиката продължава, какви ще са последствията ?

-В краткоспочен план, веднага след изборите, трябва да започне процедура за новия шестмесечен ценови период. Ако дотогава има решение за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества /ЕРП/, непосредствеите доставчици би трявало да нямат лиценз за доставка, което означава, че тези компании – те обикновено са дъщерни дружества или малки сегменти от съществуващите ЕРП-та – ще трябва да станат нечия чужда собственост. Това не решава два проблема – първо с поддържането на мрежата и с появата на средства. Това, че ще има друг собственик, не означава, че ще се появят пари в системата. Дългосрочно това води до фалит на НЕК и вероятно на БЕХ и възможно поевтиняване на гаранциите, които те имат по договори за кредит. Това са за мрежите с високо напрежение и водноелектическите централи. Водните централи са златна кокошка, защото те са платени вече от българското население, когато са строени, а след това са прехвърлени в собственост на НЕК, без тя да плати и някой сега ще вземе без пари златната кокошка, която няма да се развали скоро. За „Южен поток“ ми се струва, че правителството ще се прави на ударено до последно .

/Европейската комисия не е съгласна със законовите поправки, които вадят част от газопровода у нас от действието на Третия енергиен пакет – б.а./ Това значи – до края на юни.

/Срокът, в който Комисията очаква отговор от българските власти по възраженията й – б.а./.

В крайна сметка европейските институции ще бъдат изправени пред труден избор – дали да наложат санкции, които ще трябва да платят българските данъкоплатци, или да се изведе страната от членство в ЕС.

/Б.а. – Договорът на Европейския съюз не предвижда изключване на държави от съюза. Най-тежката санкция е отнемане на право глас в Съвета на ЕС при системни и тежки нарушения на принципите и ценностите на ЕС залегнали в член 2 на договора му. Тази процедура е трудно осъществима, защото изисква единодушие на държавите-членки в ред последователни гласувания и одобрение от Европейския парламент. Не е изключено обаче Европейската комисия да започне процедури за нарушение срещу България, както за свързаните с „Южен поток“ изменения в Закона за енергетиката, така и за евентуалното отнемане на лицензите на ЕРП-та. И по двете тя има сериозни възражения./  

 
Красен Станчев. Снимка БГНЕС

Директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев в интервю за Клуб Z: 

-Служебното правителство поиска преди година от Европейската комисия да направи преглед на състоянието на българската енергетика. Тя го направи и даде препоръки. Какво е изпълнила България от тях?

-Единственото нещо, което е реализирано от онези препоръки, е малко да се увеличат заплатите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Друго не е направено. Това, което според мене се е променило оттогава досега, най-вече поради ценовата политика, е изсмукването на още ресурс от средствата необходими за поддържане на електропреносната мрежа. Това е опасно. Може при излишък от електроенергия разходите да са такива, че да няма приход да се поддържа системата, т.е. да имаме режим на тока при свръхпроизводство на електроенергия.

-Промените в Закона за енергетиката изключват началото на бъдещия газопровод „Южен поток“ на българска територия от действието на европейското законодателство за енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет. Правителството твърди, че технически това е единственото възможно решение. Европейската комисия не е съгласна и иска обяснения. Вие как гледате на този спор?

-Това е искане на екстериториалност при фактически заявена териториалност на Европейския съюз и България със самия договор на присъединяване на България към ЕС. Все едно да искате някаква част от ЕС, ако ще да е един метър, да бъде изключена от неговата юрисдикция, което е много трудно.

-Третият енергиен пакет създава ли правни възможости за такова изключване?

-Не. Правни възможности за такова изключване няма.Възможно е да има изключване при консенсус на всички страни-членки, когато става дума за диверсификация на енергийни ресурси.

-Може ли Третият енергиен пакет да оскъпи строителството на „Южен поток“?

-По-скоро ще го поевтини. Когато има конкуренция при изпълнението на обществени поръчки, се повишава качеството и падат цените. Струва ми се, че прогнозната цена на „Южен поток“ е между 50 и 100 процента по-висока от пазарната стойност, която би се получила при търг. Затова и Европейската комисия, и български коментатори преди нея обърнаха внимание на необходимостта да се спазват процедурите по възлагане на обществени поръчки. При тази ситуация в българската енергетика, когато трябва да се намери ресурс за отпушване на разплащателната система и за решаване на проблемите с дълговете и на Националната електрическа компания /НЕК/ и на Българския енергиен холдинг /БЕХ/, БЕХ взема заеми за българското участие в строителството на „Южен поток“, вместа да ползва някакъв ресурс, който би трябвало да стабилизира системата.

-В предния ми въпрос имах предвид изискването на Третия енергиен пакет половината от капацитета на тръбата да бъде запазен за алтернативни доставчици. Това означава, че „Газпром“ трябва да направи този капацитета два пъти по-голям от количествата, които възнамерява да продава. Това би оскъпило строежа.

-Българските правителства, които са преговаряли с руската страна, не са направили оценка на проекта от гледна точка на ползи и разходи. „Газпром“ не е представил някакъв бизнес план на общественото внимание. Те просто твърдят, че всичко това би било полезно. Съмнявам се, че „Газпром“ може да осигури този ресурс, защото те трябва тепърва да инвестират в доставката на споменавание количества на доставки.

/Според официалните съобщения газопроводът трябва да пренася по 63 милиарда кубически метра руски газ на година – б.а./

При цените, при които се строи, изглежда, че замисълът е по-друг – да се накарат всички останали, които могат да намерят местен ресурс в каквото и да е, включително в природен газ, или в природен газ от шисти, да инвестират в собствена инфраструктура, за да бъдат принудени да продават на цени по-високи от тези на „Газпром“. Това значи да убият всички възможни инвестиции в тази област. Има една концесия, която е спряна, но другите две концесии за газ от шисти си вървят и досега сондажите имат имат много опитимистични показатели.

-Как така си вървят, когато има мораториум върху тях от януари 2012 година?

-Просто само един от трите концесионни договора споменава хидравличното напукване като технология.

/Противниците й се опасяват, че разбиването на скалите в дълбоките земни пластове с вода и химикали под налягане може да отрови водите и почвите в районите на сондажите и добива – б.а./

Другите договори са за същото нещо, но юридически нямат термина хидравлично напукване. Мораториумът е само за него. Така че само една компания има забрана, а останалите си работят.

-Коя компания има забрана?

-„Шеврон“.

- А кой работи?

-„Дайрект петролиъм“, която е дъщерна на дружество в САЩ и „Парк плейс енерджи“, която е канадска.

-Ако сегашният курс на правителството в енергетиката продължава, какви ще са последствията ?

-В краткоспочен план, веднага след изборите, трябва да започне процедура за новия шестмесечен ценови период. Ако дотогава има решение за отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества /ЕРП/, непосредствеите доставчици би трявало да нямат лиценз за доставка, което означава, че тези компании – те обикновено са дъщерни дружества или малки сегменти от съществуващите ЕРП-та – ще трябва да станат нечия чужда собственост. Това не решава два проблема – първо с поддържането на мрежата и с появата на средства. Това, че ще има друг собственик, не означава, че ще се появят пари в системата. Дългосрочно това води до фалит на НЕК и вероятно на БЕХ и възможно поевтиняване на гаранциите, които те имат по договори за кредит. Това са за мрежите с високо напрежение и водноелектическите централи. Водните централи са златна кокошка, защото те са платени вече от българското население, когато са строени, а след това са прехвърлени в собственост на НЕК, без тя да плати и някой сега ще вземе без пари златната кокошка, която няма да се развали скоро. За „Южен поток“ ми се струва, че правителството ще се прави на ударено до последно .

/Европейската комисия не е съгласна със законовите поправки, които вадят част от газопровода у нас от действието на Третия енергиен пакет – б.а./ Това значи – до края на юни.

/Срокът, в който Комисията очаква отговор от българските власти по възраженията й – б.а./.

В крайна сметка европейските институции ще бъдат изправени пред труден избор – дали да наложат санкции, които ще трябва да платят българските данъкоплатци, или да се изведе страната от членство в ЕС.

/Б.а. – Договорът на Европейския съюз не предвижда изключване на държави от съюза. Най-тежката санкция е отнемане на право глас в Съвета на ЕС при системни и тежки нарушения на принципите и ценностите на ЕС залегнали в член 2 на договора му. Тази процедура е трудно осъществима, защото изисква единодушие на държавите-членки в ред последователни гласувания и одобрение от Европейския парламент. Не е изключено обаче Европейската комисия да започне процедури за нарушение срещу България, както за свързаните с „Южен поток“ изменения в Закона за енергетиката, така и за евентуалното отнемане на лицензите на ЕРП-та. И по двете тя има сериозни възражения./  

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Венелин Велев

Педи години, местни "експерти" и зелени активисти попречиха на първоначалното трасе на "Син поток". Той излезе на турския бряг и сега се водят преговори за увеличаване на газопреноса по него с 3.5 млрд куба/год. През Турция преминават няколко нефто- и газопровода, но това не попречи на страната да се охарчи с 4.5 млрд ЮСД за търсене на нефт и газ, щото искат до 2023 г. да се станат енергонезависими. За съжаление, нямат успехи в това отношение. Но пък продават част от вносния газ (и ние им станахме клиенти напоследък). Сега се надяват на "неконвенционални източници". "Южен поток" няма да спре търсенето и разработката на залежите у нас, които не са много, но са в унисон с политиката за разнообразяване и наблягане на свои източници. помагат. Нито Овергаз ще се откаже, нито ПДНГ.
You voted '-'.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?