Именно в този интернат се обучава елитът – определено не всеки може да си позволи плащанията. Но благодарение на обучението в Салем се постига най-важното, което се очаква от елитните училища – да дадат не само образование, но и да създадат необходимите за бляскава кариера връзки.

Благородници, политици, индустриалци – списъкът на миналите през Салем е повече от внушителен, а когато особено много трябва да се изтъкне качеството на школата, се споменават бившата испанска кралица София, съпругът на британската кралица принц Филип, синът и дъщерята на писателя Томас Ман, бившата съпруга на милиардера Ага Хан или пък родоначалничката на демоскопските изследвания в Германия Елизабет Ньоле-Нойман. И, разбира се, създателят на империята за полуфабрикати и подправки д-р Йоткер.

И какво му е толкова специалното на това училище, освен че е близо до Боденското езеро и е разположено в някогашен замък?

Под мотото „Възпитаваме личности” екипът вече почти сто години работи според концепция, базирана още на ученията на Песталоци и Русо, която залага не на авторитарния стил на преподаване, а на гъвкавостта и всестранното развитие. С акцент върху откриването и насърчаването на индивидуалните таланти и достойнство.

През 1920 г. идеята на основателите била да открият училище, с което да допринесат за оформянето на нов духовен елит на Германия след изгубената Първа световна война. Накратко – Салем неслучайно се кичи с определението „елитен интернат”.

През годините логично се минава през трудности. По време на националсоциализма училището е затворено, но скоро след войната започва отново да приема ученици. Днес техният брой е към 700 – от първолаците до абитуриентите дванайсетокласници. Децата - чужденци са около 30 процента и дори може да не им се наложи да учат немски, тъй като след осми клас се преподава изцяло на английски. Но за всички - без изключение - са задължителни правилата, строго определении за всяка степен на обучение.

Алкохолът и тютюнопушенето са табу и това почти се разбира от само себе си. Има и детайли – включително какъв цвят трябва да е ризата под униформения пуловер и каква да е кройката на късите панталони. А и „опасното“ чатене е ограничено – за учениците са въведени конкретни часове, в които могат да ползват устройствата си, свързани с интернет.

95 процента от учениците живеят в интерната – като по-малки в стаи с по три и четири легла, по-късно леглата намаляват до две. Значителен акцент се поставя върху спортните упражнения – наред с обичайната физкултура, всеки ученик трябва да се занимава и с конкретен вид спорт. Възпитаниците имат възможности за изучаване и на фехтовка или голф - спортове, които се смятат едва ли не за задължително умение на елита.

Паралелно се насърчава овладяването на различни творчески умения – актьорско майсторство или музика. Изисква се и определен социален ангажимент – от девети клас нататък всеки от учениците се задължава да посвещава по един следобед седмично на обществено полезен труд: към пожарната, в дом за възрастни хора или в помощ на хора с увреждания.

Желаещите да се сдобият с по-подробна информация за училището никак не са затруднени – сведенията на сайта му са на 50 езика, включително български. А както твърдят данните – 25 процента от обучаващите се са стипендианти, които получават възможността да попаднат в Салем благодарение на средствата, предоставени от бивши ученици, дарители и учители. Именно със стипендия през Салем вече е минал най-малко един българин – пловдивчанинът Андро, на когото реномираният седмичник „Ди цайт“ посвети цяла статия преди три години.

Актуалните сведения за българските възпитаници на Салем обаче не се предоставят охотно – пресотделът предпочита дискретното мълчание.