НИЯ КАРАДЖОВА

Битката кой ще получи 1,3 милиарда лева от Европа стана причина за две оставки на заместник-министри в МОН в последните седмици. Меглена Кунева освободи своя заместник проф. Костадин Костадинов, а дни по-късно проф. Николай Денков напусна сам, мотивирайки се със съществените различия, които той има със стила на управление на Меглена Кунева.

В какво всъщност се състои стилът "Кунева"? Според мнозина главно в това да подготви почвата парите по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" да отидат у "правилните" хора. Задачата за това е поставена на дясната й ръка – новият заместник-министър Красимир Киряков, който бе назначен на мястото на Костадинов. Само ден след назначаването му Кунева преразпредели ресорите на заместниците си, като повери на Киряков оперативната програма за наука, която до момента бе ресор на Денков. 

Нещо повече – Николай Денков, който се ползва с безупречна репутация в научните среди, бе човекът, който разработи програмата в рамките на три последователни кабинета от служебния на Близнашки насам. Именно във вида, в който я предложиха той и неговият екип, тя бе одобрена от Брюксел със съвсем незначителни корекции. Кунева обаче успя да го обвини в това, че той оставял в документа отворена вратичка за конфликт на интереси, както и че е забавил старта на програмата. Особено една от нейните части - "Твоят час", по която трябваше да се отпуснат парите за кръжочна дейност.

Кунева заяви също, че не била съгласна с това 75% от парите по програмата да отиват за сгради, а не за апаратура, както е договорено от денков.

"Имаме достатъчно сграден фонд, който може да се ремонтира", аргументира се тя.

В действителност според Денков нищо не пречи и сега въпросните 75% да се използват за апаратура, тъй като в документа е използвано по-широкото понятие инфраструктура. Но явно целта е била да се всее недоверие в досегашния начин, по който е разработена програмата, за да може да се направи опит за предоговарянето й.

Човекът, на когото програмата е поверена, Красимир Киряков, е напълно непознат за научните среди, освен за хората, които се занимават с агрономство, тъй като е ръководил проекти в селскостопанския сектор. За сметка на това Кунева го представя като човек, който е "ръководил проекти на обща стойност 1 млрд. лева", тоест – разбиращ от европейски пари и тяхното управление. Самият Киряков призна, че ще опита да отвори вратичка за предоговаряне на програмата в Брюксел, но ден по-късно посочи, че на този етап това е вече много трудно.

В близките месеци се очаква да стане ясно в чии ръце точно ще отидат парите за научни изследвания. По първата ос, която е само за наука, се очаква средства в доста голям размер да влязат в 4 центъра за върхови постижения и осем – за компетентност. Тези центрове могат да бъдат както университети и институти на БАН, така и консорциуми, направени заедно с фирми.  Общата предвидена сума е 500 млн. лева

В същото време в МОН се правят и други промени, целящи преразпределяне на средства и допускане не само на научни организации до парите за наука. Една от тях е свързана с новия проект за правилник на фонд "Научни изследвания", според който фирми отново ще бъдат допускани до парите на фонда. Преди няколко дни Меглена Кунева изрично подчерта, че обновеният правилник изчиства всички възможности за корупция и конфликт на интереси при конкурсите за научни проекти. Въпреки това обаче е запазена вратичка, през която не само научни организации, а и компании могат да кандидатстват с научни проекти.

По време на скандалната сесия през 2013 година именно това бе един от големите проблеми – че фирми, регистрирани включително в последния момент, са класирани да правят научни изследвания в апартаменти в "Младост". Иначе проектът за правилник повтаря до голяма степен предишния проект, качен още по времето, когато Кунева не бе министър. Той бе разработван от тогавашните заместник-министри Костадин Костадинов и Николай Денков,. Единствената промяна е във връзка с т. нар. Член 107 от европейски регламент, допускащ фирмите до държавни помощи, каквато помощ се явяват в случая парите от научния фонд.

На практика Кунева и екипът й опитват да сложат ръка на всяка печеливша дейност в министерството, като се сменят хора на ключови постове, а на някои от тях са пуснати проверки, за да бъдат уволнени мотивирано. Конфликтът за учебниците с издателите също бе партийно потушен. Всъщност под решението децата да учат по нови програми, но със стари учебници, подписи сложиха Кунева и нейният съпартиец Веселин Тодоров, който ръководи съюза на издателите. Срещу това съгласие Тодоров се ангажира да изтегли жалбата си срещу министерството, в която оспорваше сроковете за новите учебници, поставени от предшественика й Тодор Танев.

По същество Кунева и Тодоров се подписаха под това, което искаше навремето и проф. Тодор Танев, преди да бъде освободен от поста. Неговото искане обаче се прие като гаф, а същото решение, взето от Кунева, издателите посрещат с адмирации.