Защо допускаме заплахата от избухването на още една световна война в наше име? Защо допускаме лъжи, които оправдават риска? Както писа Харолд Пинтър, степента на идеологическата обработка на съзнанието на хората е блестящ, остроумен и доста успешен вид хипноза, сякаш действителното събитие никога не се е случило дори в момента, в който се ес случвало.
Всяка година американският историк Уилям Блъм публикува своето "обновено резюме на постиженията на външната политика на САЩ", според което от 1945 г. насам САЩ са се опитали да свалят над 50 правителства,много от които са били демократично избрани, грубо са се намесвали в изборите в 30 страни, подлагали са а бомбардировки мирното население в 30 страни, използвали са химическо и биологическо оръжие и са правили опити за убийството на чуждестранни политически лидери.

В много случаи Великобритания е била съучастник. Степента на човешките страдания, да не говорим вече за престъпността, само частично бива признавана от Запада въпреки наличието на номинално най-свободната преса в света. Никъде не се казва, че най-многобройните жертви на тероризма - на "нашия" тероризъм" - са мюсюлманите. Фактът, че екстремисткият джихадизъм, довел до събитията на 11 септември, бе отгледан като оръжие на англо-американската външна политика (операция "Циклон" в Афганистан"), се премълчава. През април Държавният департамент на САЩ отбеляза, че в резултат на намесата на НАТО през 2011 г- "Либия стана убежище на терористи".

Името на "нашия" враг през годините се промени от комунизъм на ислямизъм. Но като цяло това е всяко общество, независимо от властта на Запада, намиращо се в стратегически важна или богата на ресурси територия, или само предлагащо алтернатива на американското доминиране. Лидерите на тези пречещи нации обикновено ги избутват със сила в периферията на международната арена подобно на демократите Мохамад Моссадък в Иран, Хакобо Арбенс в Гватемала и Салвадор Алиенде в Чили, или ги убиват като Патрис Лумумба в Демократична република Конго. Всички са подложени на очерняне в западните медии - Фидел Кастро, Уго Чавес, а сега и Владимир Путин.

Ролята на Вашингтон в украинската криза се различава само с последиците за всички нас. За първи път след управлението на Роналд Рейгън политиката на САЩ заплашва да изправи света пред прага на световна война. Източна Европа и Балканите сега са предни постове на НАТО. Последната "буферна държава", граничеща с Русия - Украйна, е разкъсвана от фашистки сили, които САЩ и ЕС пуснаха от веригата. Западът сега подкрепя неонацистите в държава, където украинските нацисти са подкрепяли Хитлер.

Като организира преврата през февруари срещу демократично избраното правителство в Киев, Вашингтон смяташе да завладее исторически и легитимно принадлежащата на Русия военноморска база в Крим. Но тези планове се провалиха, тъй като руснаците се защитиха така, както винаги са правили през последните почти сто години в случай на заплаха или нахлуване от запад.

Военният натиск на НАТО обаче продължава да се увеличава, както и управляемите от Америка атаки срещу етническите руснаци в Украйна. Ако Владимир Путин бъде провокиран да се притече на помощ на мирното население, предопределената му роля в качеството на "парий" ще оправдае организирана от НАТО партизанска война, която е много вероятно да се прехвърли в самата Русия.

Вместо това Путин обърка милитаристите чрез търсенето на компромиси с Вашингтон и ЕС, изтеглянето на войските от украинските граници и призива към етническите руснаци, живеещи в Източна Украйна, да се откажат от планираното провеждане на провокационния референдум. Една трета от населението на Украйна - рускоговорещи или двуезични, отдавна се борят за провъзгласяване на демократична федерация, която да отразява етническото разнообразие, като при това бъде автономна от Киев и независима от Москва. Мнозинството от тях не са сепаратисти, нито бунтовници, както ги наричат в западните медии, а граждани, които искат да живеят спокойно в родината си.

Подобно на руините на Ирак и Афганистан, Украйна се превърна в атракционен парк на ЦРУ, управляван лично от директора му Джон Бренан от Киев заедно с десетки специални подразделения на ЦРУ и ФБР, създаващи "структура за сигурност", призвана да следи за жестоките атаки над тези, които се противопоставиха на февруарския преврат.

Рускоговорещите украинци се борят за оцеляване. След обявяването на изтеглянето на руските войски от границата с Украйна секретарят по националната сигурност и отбраната на Украйна - един от основателите на фашистката партия "Свобода" Андрей Парубий се похвали, че атаките срещу "бунтовниците" продължават. Западната пропаганда в стила на Оруел нарече това опит на Москва да ръководи чрез конфликти и провокации, както се изрази британският външен министър Уилям Хейг. Цинизмът му бе подобен на гротескния поздрав на Барак Обама до лидерите на киевската хунта по повод "проявата на голяма сдържаност" на фона на събитията в Одеса. Според Обама хунтата е "избрана по правилата". Както някога заяви Хенри Кисинджър, "не е важно кое е истината, а кое се възприема като истина".

В американската преса кървавите събития в Одеса бяха наречени само мрачни и трагични, в които "националистите" (неонацистите) атакуваха "сепаратистите" (хората, събиращи подписи в подкрепа на референдума). "Уолстрийт джърнъл" на Рупърт Мърдок анатемоса жертвите - "Смъртоносният пожар в Украйна вероятно е подпален от бунтовниците, заяви правителството". Пропагандата в Германия си бе чиста проба студена война. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" предупреди читателите за "необявената война" от страна на Русия. По ирония на съдбата Владимир Путин е единственият политически лидер, осъдил надигането на фашизма в Европа на XXI век.

Това, че след 11 септември светът се промени, е азбучна истина. Но какво именно се промени? Според Даниъл Елсбърг (човека, разкрил някога тайните на Пентагона - б.р.) във Вашингтон е извършен тих преврат и сега там вилнее неистов милитаризъм. В момента Пентагонът провежда "специални операции" - тайни войни, в 124 страни. У дома нарастването на бедността и загубата на свобода са естествен резултат от безкрайното състояние на война. Добавете риска от ядрена война и се запитайте: защо допускаме това?


Авторът е австралийско-британски журналист. Бил е военен кореспондент във Виетнам, очевидец на падането на режима на Пол Пот вв Камбоджа. Пилгър е яростен критик на външната политика на Великобритания и САЩ. Този текст препечатваме от в. "Гардиън".