Път в региона на Монтана,
по който трябва да мине екип
на спешна помощ.

"Това са пътищата в региона, който обслужваме. Може би местата са подходящи за......площадки за хеликоптер!!!!!!!! Хайде, стигни за 8 минути!"

Думите са на спешния медик д-р Валентина Лазарова, на чийто екип често се налага да гази кал в селата около Разград и Монтана. Линейката се провира между шубраците на черни пътища без асфалт, за да обслужи повикванията на хора, които се нуждаят от помощ.

Своите екстремни професионални преживявания д-р Лазарова решава да сподели с колеги и приятели във фейсбук. Но по ирония на съдбата илюстрира плачевните условия, в които са принудени да работят не малка част от служителите на спешна помощ в провинцията. 

ЗА 211 000 БЪЛГАРИ НЯМА БЪРЗА ПОМОЩ

"Ми това е 1 към 1 с пътя за две наши дестинации. Само че нашият (път) има малко асфалт да направи кратерите като лунен пейзаж. Пази Боже на някой наистина да му потрябва да стигнем бързо (не за 8 мин., но за нормалното за 35км разстояние време) и Господ опази да транспортираш пациент в тежко състояние обратно. Молиш се на Исус, Аллах, Йехова и арменския поп едновременно", допълва картинката и д-р Катя Григорова от спешния център в Стара Загора.

В опит да заобиколи калта
линейката засяда в храстите.

Нормално е при тези условия спешните медици в страната да имат резерви към реформите на здравния министър д-р Петър Москов.

Новият стандарт по спешна медицина е факт още от декември миналата година и всички екипи се подготвят за изпълнението на основните му изисквания. Поетапно през следващите пет години ще бъдат въведени т. нар. медицински триаж (т.е. трите кода за спешност - червен, жълт и зелен в зависимост от състоянието на пострадалия), пристигането на адрес за минимум 8 минути при пряка опасност за живота и откарването на човека обратно в болница за не повече от 10 минути.

Пределно ясно е, че в кал и с разбити пътища това няма как да се случи дори с най-модерната линейка и апаратура. Най-много чисто новите коли на спешна помощ, които държавата възнамерява да закупи с 85 млн. евро от еврофондовете (общо 400 бройки), да се окажат разбити и негодни за употреба само след няколко месеца на експлоатация.

Пътят е тесен - няма измъкване.
Осем минути отдавна са минали.

Излишно е да споменаваме, че подобни условия на труд би трябвало да бъдат и много добре компенсирани от държавата. Преди броени дни министър Москов обяви, че освен заплатите си по щат, лекарите в спешна помощ ще получават допълнително 1 500 лв. месечно, а медицинските сестри - 900 лева. При това със задна дата от 1 януари.

Болшинството обаче все още чакат обещаното 20% увеличение на заплатите от първия ден на 2016 година.

РЕФОРМАТА В СПЕШНАТА ПОМОЩ ЗАПОЧВА ... С 3 МЛН. ЛВ. ЗА ЕВРОПРОЕКТ

Преди да започне същинското преобразяване на сектора обаче, всички недъзи на системата ще бъдат събрани в подробен експертен доклад, за да започне поетапното им елиминиране. Анализът ще бъде извършен от консултанска фирма, на която Министерството на здравеопазването ще плати 3 млн. лв., за да състави адекватен план за усвояването на 150 млн. лв. по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година. Парите ще бъдат похарчени за реновиране на съществуващите Центрове за спешна медицинска помощ с техните 198 филиала, както и за изграждането на чисто нови сгради и инфраструктура в населените места без достъп до спешна помощ.

Дали обаче ще бъдат направени и пътища от и до спешните центрове и хората по селата - само можем да гадаем.

 

Другият проблем, който спешно трябва да бъде решен, е недостигът на кадри в системата. По данни на здравното министерство, предоставени специално на Клуб Z, за първите два месеца на тази година в спешните центрове на страната са назначени 270 нови лекари, 5 от които на непълно работно време. За същия период обаче от системата са излезли 207 души, като в тази бройка са включени и специалистите, достигнали възрастта и стажа за пенсиониране.

Спешната помощ е неатрактивна сфера за реализация, защото медиците работят под невероятен стрес и носят огромна отговорност - тази за човешкия живот. Пациентите обаче ги боготворят, защото са единственото им опование при нужда. Някои твърдят, че именно в линейките пътуват истинските, най-големите лекари. Онези, които никога няма да се откажат да помагат, дори да се наложи да нагазят в кал до коленете. 

Затова се подкрепят взаимно и си дават кураж да дочакат края на реформите.

"Бавно и полека... ние също сме важни. Ако ние не стигнем до адреса, няма кой да помогне. Пазете се, колеги, и Бог с вас, щото друг няма кой".

*Снимките ни бяха любезно предоставени от д-р Валентина Лазарова, служител на Центъра за спешна медицинска помощ, който обслужва районите на Разград и Монтана. Публикуваме ги с нейното изрично съгласие.