Ad Config - Website header

 

Article_top

Емил А. Георгиев

“Меркел разреши съдебно преследване на журналист”, “Край на свободното слово в Германия”, “Германия падна в капана на Ердоган”, “Меркел сви опашка пред султана” и прочее заглавия никнеха вчера като отровни гъби след дъжд, обилно окислен от глупости и недомислия.

МЕРКЕЛ РАЗРЕШИ РАЗСЛЕДВАНЕ НА КОМИКА, ОБИДИЛ ЕРДОГАН

Дали заради турската връзка, заради Ердоган или обостреното в последно време отношение към свободата на изразяване, но темата видимо развълнува обществото. Именно поради това същото има право да получи както повече информация, така и някои спестени в мейнстрийм отразяването тълкувания.

Всъщност, за какво става дума?

Всичко започна с излъченото на 17 март тази година в сатиричното предаване Extra3 клипче “Erdowie, Erdowo, Erdogan”, представляващо “кавър” на мега-известното в Германия парче “Irgendwie, Irgendwo, Irgendwann” в изпълнение на Nena – една от германските музикални икони на 80-те.

След това научихме, че клипчето така ядосало турския президент Ердоган, че германският посланик в Анкара бил привикан на разговор, като последното получи силно отрицателна оценка в цивилизования свят и отприщи лавина от дискусии за свободата на изразяване и за сатирата като част от нея.

Вследствие на горното, около 2 седмици по-късно – на 31 март германският телевизионен водещ Jan Boehmermann (Ян Бьомерман) произнася стихотворението “Schmaehkritik” (осмиваща критика) в ефира на предаването си по ZDF.

Интересното в случая е, че преди да започне с рецитала си, Бьомерман много внимателно разяснява на зрителите що е то свобода на изразяване, и че клипчето “Erdowie, Erdowo, Erdogan” представлява тъкмо това.

“Онова, което ще видите след малко, обаче”, казва водещият, “е нещо различно, а именно осмиваща критика, която в Германия е разновидност на обидата и може да ангажира наказателно-правната отговорност на своя автор”.

“Всичко това”, казва Бьомерман, “е важно, за да дадем на г-н Ердоган практически пример как да разграничава едното от другото”. 

Изстрелът попада право в целта и предизвиква очевидно желания резултат – Ердоган is not amused, поради което турската държава решава да се възползва от особения състав на чл. 103, ал. 1 от Наказателния кодекс на Федералната република, който гласи:

"Който обиди чужд държавен глава, или който, във връзка със заеманата от него позиция, обиди член на чуждо правителство, намиращ се в качеството си на длъжностно лице на територията на страната, или акредитиран ръководител на чужда дипломатическа мисия, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба, а в случай на набедяване – с лишаване от свобода от три месеца до пет години. (Преводът мой)"

Предпоставките за горното са уредени в чл. 104а от германския НК, който гласи:

"Престъпленията по този раздел се преследват само ако Федерална република Германия поддържа дипломатически отношения с другата страна, реципрочността помежду им е гарантирана и е била гарантирана по време на извършване на престъплението, чуждестранното правителство е поискало възбуждане на наказателно преследване и федералното правителство се е съгласило на това."

Той се явява причината кабинетът на Меркел да включи турското искане в дневния си ред и да го разисква дълго и изнурително. Резултатът е познат – германското правителство възлага на прокуратурата да започне следствени действия срещу Бьомерман.

Огъна ли се Меркел пред Ердоган?

Не. За нея решението на правителството няма алтернатива по една много проста и силно неразбираема по нашите географски ширини причина – доверието в съдебната система на Германия.

За пишещия тези редове блогър Меркел изнесе открит урок по лидерство, а изявлението й е политически и правен шедьовър. Защото пусна Ердоган по хлъзгавата за него писта на върховенството на закона, давайки си сметка, че турският президент няма да се справи със слалома между натясно поставените вратички с надписи “свобода на словото и медиите”, “разделение на властите”, “независимост на съдебната система” и “презумпция за невиновност” – все достижения, които, както Меркел съвсем правилно изтъква, не намират нужното приложение у “нашия партньор и съюзник Турция”. 

А Бьомерман? Той не само е адски далеч от затвора, но и го очаква бляскаво бъдеще заради основния му принос в премахването на малоумния чл. 103 от германския Наказателен кодекс, което Меркел също така обяви.

Бламираният ще бъде Ердоган, превърнал се в главния герой в историята за сатирата, която победи султана.

Емил А. Георгиев е адвокат, работещ в областта на цифровите права. Подзаглавието е на Клуб Z.

 
Изображение delibertate.info

“Меркел разреши съдебно преследване на журналист”, “Край на свободното слово в Германия”, “Германия падна в капана на Ердоган”, “Меркел сви опашка пред султана” и прочее заглавия никнеха вчера като отровни гъби след дъжд, обилно окислен от глупости и недомислия.

МЕРКЕЛ РАЗРЕШИ РАЗСЛЕДВАНЕ НА КОМИКА, ОБИДИЛ ЕРДОГАН

Дали заради турската връзка, заради Ердоган или обостреното в последно време отношение към свободата на изразяване, но темата видимо развълнува обществото. Именно поради това същото има право да получи както повече информация, така и някои спестени в мейнстрийм отразяването тълкувания.

Всъщност, за какво става дума?

Всичко започна с излъченото на 17 март тази година в сатиричното предаване Extra3 клипче “Erdowie, Erdowo, Erdogan”, представляващо “кавър” на мега-известното в Германия парче “Irgendwie, Irgendwo, Irgendwann” в изпълнение на Nena – една от германските музикални икони на 80-те.

След това научихме, че клипчето така ядосало турския президент Ердоган, че германският посланик в Анкара бил привикан на разговор, като последното получи силно отрицателна оценка в цивилизования свят и отприщи лавина от дискусии за свободата на изразяване и за сатирата като част от нея.

Вследствие на горното, около 2 седмици по-късно – на 31 март германският телевизионен водещ Jan Boehmermann (Ян Бьомерман) произнася стихотворението “Schmaehkritik” (осмиваща критика) в ефира на предаването си по ZDF.

Интересното в случая е, че преди да започне с рецитала си, Бьомерман много внимателно разяснява на зрителите що е то свобода на изразяване, и че клипчето “Erdowie, Erdowo, Erdogan” представлява тъкмо това.

“Онова, което ще видите след малко, обаче”, казва водещият, “е нещо различно, а именно осмиваща критика, която в Германия е разновидност на обидата и може да ангажира наказателно-правната отговорност на своя автор”.

“Всичко това”, казва Бьомерман, “е важно, за да дадем на г-н Ердоган практически пример как да разграничава едното от другото”. 

Изстрелът попада право в целта и предизвиква очевидно желания резултат – Ердоган is not amused, поради което турската държава решава да се възползва от особения състав на чл. 103, ал. 1 от Наказателния кодекс на Федералната република, който гласи:

"Който обиди чужд държавен глава, или който, във връзка със заеманата от него позиция, обиди член на чуждо правителство, намиращ се в качеството си на длъжностно лице на територията на страната, или акредитиран ръководител на чужда дипломатическа мисия, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба, а в случай на набедяване – с лишаване от свобода от три месеца до пет години. (Преводът мой)"

Предпоставките за горното са уредени в чл. 104а от германския НК, който гласи:

"Престъпленията по този раздел се преследват само ако Федерална република Германия поддържа дипломатически отношения с другата страна, реципрочността помежду им е гарантирана и е била гарантирана по време на извършване на престъплението, чуждестранното правителство е поискало възбуждане на наказателно преследване и федералното правителство се е съгласило на това."

Той се явява причината кабинетът на Меркел да включи турското искане в дневния си ред и да го разисква дълго и изнурително. Резултатът е познат – германското правителство възлага на прокуратурата да започне следствени действия срещу Бьомерман.

Огъна ли се Меркел пред Ердоган?

Не. За нея решението на правителството няма алтернатива по една много проста и силно неразбираема по нашите географски ширини причина – доверието в съдебната система на Германия.

За пишещия тези редове блогър Меркел изнесе открит урок по лидерство, а изявлението й е политически и правен шедьовър. Защото пусна Ердоган по хлъзгавата за него писта на върховенството на закона, давайки си сметка, че турският президент няма да се справи със слалома между натясно поставените вратички с надписи “свобода на словото и медиите”, “разделение на властите”, “независимост на съдебната система” и “презумпция за невиновност” – все достижения, които, както Меркел съвсем правилно изтъква, не намират нужното приложение у “нашия партньор и съюзник Турция”. 

А Бьомерман? Той не само е адски далеч от затвора, но и го очаква бляскаво бъдеще заради основния му принос в премахването на малоумния чл. 103 от германския Наказателен кодекс, което Меркел също така обяви.

Бламираният ще бъде Ердоган, превърнал се в главния герой в историята за сатирата, която победи султана.

Емил А. Георгиев е адвокат, работещ в областта на цифровите права. Подзаглавието е на Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Значи можело по-добре!
Pen40's picture
Pen40
Pen40

Pen40

Целта на Бьомерман очевидно беше да предизвика съдебно разследване и на полето на съдебната система да бие Ердо, доказвайки му (а и на всички други фашизоиди) силата на немската правна машина. Давай, Бьоми!!!
Анонимен's picture
Анонимен

До Pen40

Пенчо, единствените които могат да бият турците, това са руснаците. Доказано е в историята. Само Русия може да спаси Европа!
Анонимен's picture
Анонимен

До До Pen40

Русия вече веднъж "спаси" Източна Европа, а половин Германия се отърва на косъм... другата половина, за съжаление, не успя. Та, в тоя ред на мисли, благодаря много за загрижеността, но много моля - 'АЙДЕ ДА НЕ НИ "СПАСЯВА" ПОВЕЧЕ, А?
Анонимен's picture
Анонимен

Фибата

Адвокат Георгиев, знаете ли колко турци живеят в Германия, както и с кои държави Германия има обща граница? А Турция? Видя се, че френски граждани от мюсюлмански произход, избиха френски граждани от всякакъв произход, заради карикатури в тъп вестник. Идеята да набием канчето на един пощурял диктатор по съдебен път, а току що с него сме сключили споразумение да не пуска към Европа 2.5 милиона мигранти, прилича на огромен букет от емоции, довеждащи до тежка алергия. Виж, Маркел е политик от много висока класа! Тя каза "идвайте", когато в някои известни редакции са били готови със заглавията за десетки избити по европейските граници! Развали им играта, с една дума. От друга страна, напоследък имам много грозни подозрение към комици /Грилло е достатъчен/, карикатуристи, набедени сатирици. Някак не ми изглеждат с почтени намерения, а и много съвпадения се натрупаха! Не се съмнявам, че Ердоган трябва да си получи заслуженото, съмнявам се в начина и във времето, но може пък наистина немската съдебна система ще ме опровергае и този път тя да накара нахални издатели да променят в движение кориците на изданията си! Дано!
Анонимен's picture
Анонимен

До Автора и Редакцията

Темата е интересна. Мисля обаче, че е доста по интересно за нас българите и бих искал да коментирате този казус: дело № 2101 по опис на 2016 г. на 16 състав на Трето отделение на Административен съд – София със съдия Ралица Романова (http://pik.bg/божидар-димитров-алармира-държавата-ни-е-в-опасност-понятие-българин-вече-няма-върховният--news520123.html)
Анонимен's picture
Анонимен

българин

Всъщност интерпретацията е доста по-проста.

Меркел наистина нямаше друг ход - защото беше принудена да капитулира пред комплексите на новия си "партньор".

Най-нормалното нещо беше правителството, както настояваха коалиционните партньори от СДПГ да излезе и да каже, че няма да допусне ограничаването на свободата на словото в ГЕРМАНИЯ!

Впрочем защо авторът, след като претендира за обективност, не е публикувал реакциите на опозицията и коалиционните партньори на Меркел?
Анонимен's picture
Анонимен

Според олигарха Прокопиев това мнение е с Неподходящо съдържание за Президента и е изтрито от "Дневник":**************************** "Ама разбира се г.н Плевнелиев. И аз не искам да сме подчинени на никоя световна сила, а да си гледаме предимно нашите интереси. Нито ми се ще да сме подчинени както едно време на СССР, нито ми се ще да сме подчинени както сега на САЩ. Вас ви виждам, че сте усърден да не сме подчинени и на Русия, но не виждам същото усърдие да не сме подчинени на САЩ. Защото на който и да сме подчинени, все ще се гледа неговия интерес, а не нашия. Та ще ви помоля г-н Плевнелиев, ако ви е възможно да разширите достойно списъка на тези на които не бива да бъдем подчинени. Може за цвят да включите и Турция. А дано. Ама надали."
Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Ще видим като го осъдят какво ще каже г-н адвокатинът.
Анонимен's picture
Анонимен

? Безумна либерастка глупост! Путин се готви да се спусне по пързалката?! Дипломатическите отношения с Германия не бива в никакъв случай да се излагат на съмнение.
Меркел ханъм остава най-нещастната ръководителка на обединена Германия, след Хитлер, разбира се. Засега.
Анонимен's picture
Анонимен

Marko

Наѝ-безобразното е, че Ердоган е "партньор и съюзник» на Меркел.
Анонимен's picture
Анонимен

В случая има поне три безобразия.
1. Смесване на функциите на изпълнителна и съдебна власт - не знам, как Европейската комисия гледа на германската съдебна система и дали последната наистина заслужава огромното доверие, на което се осланя авторът, след като е нарушен базисен принцип на демокрацията за разделението на властите.
2. Европейски гражданин е изложен в родната си европейска страна на съдебно преследване, по изискване на диктатор от неевропейска страна, преследващ в собствената си държава негови колеги с подобни обвинения. Прецедент с много опасни последствия. Утре Путин, аятоласите, Асад и всеки смахнат диктатор на още по-смахнати режими може да поиска същото от германското правителство и да задръсти германската съдебна система със същите искове. Изключителна слаба политика на канцлерката.
3. Удар по свободата на словото - още един базисен принцип на демокрацията. Затваряне на устите на критици не само на властта в собствената им страна, но и на всяка тирания, с която тя подържа дипломатически отношения. Може би авторът е по-наясно има ли конституционни гаранции за спазване на тази свобода в Германия и защо се допуска преследване и тормоз на свободомислещи граждани - отстраняване от работа, лишаване от ефир, заплахи за живота и сигурността им и пр. Оттук до шериата разстоянието е много късо.
Накрая едно предложение към г-н Бьомерман - поискайте политическо убежище в България.
Тук, когато на някой премиерски карикатурист му изтече договорът с медията, за която работи, премиерът е длъжен да си подаде оставка.
Анонимен's picture
Анонимен

СЛАВА НА РУСИЯ

Що за тъпунгери сте вие в този сайт?И повечето,които коментирате и тези,които вписвате.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета