Стоновете на природата и директивите на Европейския съюз го изискват – да се намали най-сетне количеството напълно ненужни найлонови торбички, с които потребителите са свикнали и даже повечето много ги харесват, но вредността им вече не се поставя под съмнение от никого.

Борбата с тях се води вече над 30 години, през което време неведнъж е повтаряно какви щети нанасят – не само за момента, но и за далечното бъдеще, при положение, че се разграждат чак след 500 години. При това евентуално. Отхвърлянето им обаче не е много лесно – твърде много сме свикнали с тях: удобни са, а и нерядко е въпрос на престиж да развяваш опаковката на определена шикозна фирма. Или – „покажи ми торбичката си и ще ти кажа кой си”.

Респективно пренастройването изисква известни усилия, но в никакъв случай не е невъзможно – не само заради съответните разпоредби на ЕС, изискващи до 2025-а торбичките да се сведат до 40 на човек годишно.

В случая може да се каже, че Германия тръгва по българския път, решавайки да въведе такса „торбичка”, но няма да е съвсем точно, тъй като решението не е взето по задължение, а доброволно  - от 150 фирми, които покриват 60 процента от пласмента на торбичките (извън супермаркетите, в които те отдавна се заплащат).

Инициативата е на Съюза на германските търговци на дребно, които правят опит да изпреварят наложените от ЕС норми и предсрочно да се подчинят на изискванията за намаляване на товарещата околната среда пластмаса. Дори без да изчакат благословията на  федералното министерство на околната среда (което засега намира фирмите-инициаторки недостатъчно на брой), вериги и магазини въведоха от началото на април пари за предлаганите найлонови торбички. И касиерките задължително питат: искате ли я или не?

Не е да няма и браншове-противници на замисъла – Централният съюз на хлебопекарите, например, отказва да се включи, както и аптекарското обединение ABDA. Но от Съюза на търговците на дребно са оптимисти и вярват, че ще се намерят и още последователи на акцията за редукция на торбичките.

В Германия те и сега не са много – 71 на човек годишно (при 198 средно за Европа), но колкото по-малко, толкова по-добре, имайки предвид, че повечето се използват еднократно. Както се оказва – покрай дебатите по новъведението - всъщност клиентите на магазините ни най-малко не настояват непременно да отнесат покупките си в найлонов плик. Алтернативи има поне две – хартиени или платнени торбички за многократна употреба. И протести почти няма, освен единични реплики от типа:

„Как без тях – че то е все едно в ресторанта да ти сервират без прибори”. Или: „Щом човекът купува обувки за 200 евро, как да му поискам пари за торбичката?”

Отделни германски градове един след друг "рапортуват" докъде са стигнали с приложението на инициативата, като резултатите са все положителни. И току-виж бъдат надминати ирландците, които след въвеждането на заплащане за торбичките са успели да сведат потреблението им от 328 на 16 годишно на човек.