Те са млади и мразят. Ако живеят в София, мразят провинциалистите, че „надойдоха тук и ни взеха местата“ – и работни, и за паркиране. Ако живеят извън София, мразят софиянци, че „те па са все най-специални“. Мразят комшията, че е изкарал пари за по-нова кола, ама той е „тоя ли не го знам аз“. Мразят образованите, защото „лесно е да зимаш два бона без да си цапаш ръцете“. Мразят заминалите в чужбина, защото „то в Германия всеки знай“. Мразят циганите, защото „а на мен кой ми дава пари, за да раждам деца?“ Мразят бежанците, защото „за кво са ни още цигани?“ Мразят турците, защото „пет века са ни клали уе!“ Когато са на евтина почивка в Турция, пак ги мразят, защото са „бахти балъците – за двеста евра колко ядене и пиене дават“.

Мразят учители, лекари, политици. Мразят протестиращите за всичко друго освен за ракията, защото „как па няма да им изляза без пари“. Мразят всеки, чийто хоризонт стига отвъд новите накладки за голфа – ако е от мъжки пол, и отвъд сепарето в чалготеката в събота вечер – ако е от женски пол.

Виновни са другите. Виновни са различните

Това са декласираните млади хора, които не виждат шанс за себе си нито днес, нито утре. Противно на клишето, те са бели българи православни християни. Последното го научаваме от огромните татуирани кръстове, висящи икони от предното огледало и блъсканицата в нощта на Великден. Тези хора може би не са имали избор, но ги има. Тяхната нова идеология е „национализмът“. Тяхното оправдание за несполуките са всички външни „врагове“. Тяхното алиби за незачитането на писани и неписани правилата е „патриотизмът“.

„Националист съм и защитавам гордо държавата си“, казва един, след като е пребил по-малко циганче, само защото е циганче.

„Ние винаги ще бъдем с теб, народе мой, защото те обичаме“, крещи друг, след като е преджобил, понабил и вързал със свински опашки непознати чужденци.

„Ударих го и той падна на земята, започна да вика – аллах, маллах“, хвали се по телезията трети.

Обличат тениска с Левски и вярват, че това им дава право на всичко, но нямат никаква идея какво е „чиста и свята република“.

Открадната дума - патриот

Тези мутри и имитатори на мутри си намериха оправдание да бият - „патриотизма“. Това е тяхното ново знаме. Ако се обявиш за патриот, можеш да не спазваш закона. Можеш да не се интересуваш от липсата на ред в страната. Можеш да не се интересуваш какво се случва с парите на данъкоплатците. Можеш да не се интересуваш от потъващите образование и здравеопазване. Можеш да не се интересуваш от масовата безпросветност. Можеш да не се интересуваш от икономическото изоставане. Можеш да не се интересуваш от това, че все повече хора напускат България. Че какво патриотично има в тези теми?! Тези, които са загрижени за тези въпроси и бъдещето на България - истинските патриоти – са обявявани за „педали“ и „предатели“. Защото не искат да избият всички различни и така да решат проблемите.

Отворете им сайтовете и фейсбук-групите на тези „патриоти“, за да прочетете закани за разправа и физическо унищожаване на всичко различно от тях. Патриотично, според тях, е да мразиш, да биеш, да изгониш различните. Лесно решение. Да ви напомня на едно друго лесно решение? Взривяваш се в автобуса и отлиташ горе при девиците.... Това са българските събратя на Салах Абдеслам. Довчера и той е бил просто един млад човек без бъдеще и без надежда, с много омраза в себе си.

Това сравнение разбира се е пресилено. Все още е пресилено. Но бъдещите бели джихадисти растат пред очите ни. Даже си ги отглеждаме. И точно както мюсюлманските общества носят отговорност, че не са спрели навреме техните джихадисти, така ние се правим, че не виждаме как растат нашите.

А телевизорът им казва: Браво!

Тези хора не са се родили с новата си идеология. Тя ги достигна. През медиите, през думите на политици, през пасивността на институциите. Преди три години Петното поиска да „арестува граждански“ протестиращите в центъра на София, защото не го кефеха, а тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев стоеше до него и... мълча. После полицайката Анна Витанова написа „ако си хванал повечко тен, гориш“ и очакваше „да й развържат ръцете“ в столичния квартал „Орландовци“. Този път мълчанието бе заменено с публична защита от главния прокурор Сотир Цацаров - „хайде да проявим малко повече уважение и разбиране към хората с униформа“. После дойдоха динковците и перите, а премиерът Бойко Борисов лично им благодари, макар и по-късно да се разграничи от посланието си. Ден след ден те получават уверения за правотата си.

Огромната част от медиите им се радват. Правят анкети в тяхна чест – За или Против? Организират оживени дискусии – Подкрепяте или Не подкрепяте? Вместо еднозначно да осъдят всяко престъпление, медии се държат като сеирджии. Как тези момчета без бъдеще и без надежда да разберат, че това, което правят, не е редно? Няма как. Нали по телевизора дават политици, които им продават страх и омраза и също подкрепят лесното решение – да изгоним „педалите“. И които вместо да се фокусират върху неработещите институции, които не осигуряват сигурност за всички, с охота лъжат тези млади мъже, че са новите опълченци.

В тази среда е цяло чудо, че възхищаващите се от Динко и Перата са само 54%.