Три поредни извънредни заседания, 203 параграфа и 30 часа работа по-късно пакетът от промени в Изборния кодекс, които правна комисия одобри на второ четене, влиза за гласуване в пленарната зала. И то веднага. Още утре, четвъртък, парламентът ще започне да разглежда законопроекта.

Бързането е най-вече заради новите правила за насрочване на референдум, с които допитването до народа, предложено от Слави Трифонов и инициативния му комитет, трябва да се случи преди, а не заедно с президентския вот наесен.

Ето основните промени, подготвени от депутатите от правната комисия, които във вторник работиха до посред нощите. Макар това да не е първият случай в парламента изборните правила да се променят "по тъмно".

 

Референдумът - отделно от другите избори, тази година през лятото

 

В преходните и заключителните разпоредби на проекта за ремонт на Изборния кодекс бяха включени няколко важни точки, но тази има най-ясен ефект веднага. Референдум вече няма да се провежда задъжително едновременно с други избори, ако такива предстоят в съответната календарна година. Това ще важи за случаите, когато допитването е поискано с гражданска подписка. Какъвто е случаят с шестте въпроса, поискани от Слави Трифонов.

572 650 ОТ ПОДПИСИТЕ НА СЛАВИ ТРИФОНОВ СА РЕДОВНИ. ЩЕ ИМА РЕФЕРЕНДУМ​

Така по въпросите, внесени заедно с 572 хил. действителни подписа от граждани, допитването вероятно ще бъде през юли, а не с президентския вот. Или казано по-грубо - в отпускарския сезон.

 

Ще гласуваме задължително...

 

Тема първа, и може би тема №1 в дискусиите, е предложението на Патриотичния фронт (а и на "Атака") за въвеждане на задължително гласуване. Правната комисия все пак реши да няма санкции за негласувалите - глоби или лишаване от социални добавки, каквато бе първоначалната идея на патриотите. Предложението е за стимули срещу бюлетина. Дали ще има такива и какви ще бъдат - ще решава Министерският съвет.

Идеите като организиране на предметната томбола на Валери Симеонов или 5% намаление на данъците на РБ бяха отхвърлени.

Форма на санкция, макар и не в чист вид, все пак се прие. Ако не гласуваш - служебно те отписват от избирателните списъци. За да се върнеш в тях - трябва изрично да го пожелаеш преди следващ вот. БСП и ДПС против, прието без други проблеми.

Ако текстовете за задължителен вот минат и през залата, както се очаква, от ДПС се заканиха да съберат 48 подписа и да пратят промяната в Конституционния съд. Мотивът - според конституцията гласуването е гражданско право, а не задължение. Контрамотивът на ГЕРБ - вотът е "граждански дълг".

 

"Не подкрепям никого" в бюлетината. А всъщност - подкрепям "големите"

 

След приемането на задължителното гласуване, председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) предложи логичната добавка към бюлетината - опцията "не подкрепям никого".

Идеята е избирателите, които не искат да гласуват за никоя партия или коалиция, но спазят задължението да гласуват, да имат някакъв избор.

В приетите от комисията текстове обаче се появи уловка. Кирилов настоя, а колегите му го подкрепиха, тези гласове да не се хвърлят в купчината със скъсани или надраскани невалидни бюлетини, а да се броят за валидни гласове - отделно от останалите.

Реформаторският блок се обяви против. Причината е, че така гласовете "не гласувам за никого" ще участват в сметките при определянето на броя гласове, нужди на партия или коалиция да прескочат 4-процентната бариера за влизане в парламента и бариерата от 1% за получаване на държавна субсисия.

С други думи - опцията "не гласувам за никого" ще подпомага "големите партии" - тези с най-голяма подкрепа, завишавайки "служебно" прага за влизане в Народното събрание. Всеки "протестен глас" ще се записва, но и ще бута по-малките партии извън парламента, ако този текст бъде приет.

 

Референдумът - отделно от другите избори, тази година през лятото

В преходните и заключителните разпоредби бяха включени няколко важни точки, но тази има най-ясен ефект веднага, тази година - референдумът вече няма да се провежда едновременно с  другите избори. А следващият референдум - по въпросите, внесени заедно с 572 хил. действителни подписа от Слави Трифонов - ще се падне, грубо казано, в отпускарския сезон - юли или август.

 

Електронното дистанционно гласуване, но експериментално

 

Електронно гласуване ще има. Но... ще е само експериментално поне до 2019 г. Депутатите решиха, че на поне три поредни вота електронният вот ще се тества. Проверките ще се провеждат от ЦИК, ще има и три симулации с измислени партии и коалиции. Ако тестовете бъдат успешни, вероятното прилагане на този вид избор може да се въведе като легален начин на гласуване през 2019 г. От ГЕРБ изтеглиха своите предложения, които могат да противоречат на конституцията и приеха леко променени предложения на Петър Славов от РБ и Инициативния комитет "Гласувай без граници".

 

Местните коалиции за кметски вот остават в миналото

 

Много от предложенията за промени в Изборния кодекс на второ четене бяха предложени по време на заседанията на комисията. Като идеята на ПФ за премахване на местните коалиции при избор на кметове и общински съветници, която изненада и обърка и депутатите, и журналистите. Според ПФ премахването на местните коалиции блокира пътя на местни хора с бизнес интереси да влизат в политиката. Освен това ще попречи и на всички други "малки играчи". Тексът се прие в комисията. Какво ще каже залата - предстои да видим. 

 

Последно - бюлетините ще се броят на ръка. Пак.

 

Последната модерна идея на ДБГ - въвеждане на машинно преброяване на бюлетините и резултатите от вота, не получи никаква подкрепа, дори от Петър Славов от гражданската квота на Реформаторския блок. Според него методът е излишен, ако се наложи машинното гласуване. Това значи, че преброяването на резултатите от избори ще става както досега - на ръка от секционните комиси, а след това - приемане на чували с бюлетини и протоколи от вота в районните или общинските комисии - според вида избор.   

 

Гласуваме с час по-късно

 

Според новите правила, предложени от правната комисия, изборният ден вече няма да е от 6 до 19 ч, а от 7 до 20 ч с евентуално удължаване до 21 ч., ако пред секционните комисии има опашки. Управляващите ог ГЕРБ искаха да направят времето за гласуване и по-кратко, но дали това ще стане - ще разберем в пленарната зала.

 

"Чужбина" ще избира до четирима депутати

 

Правната комисия допусна и идеята за нов избирателен район - "Извън страната". Идеята е сънародниците ни в чужбина на парламентарни избори да могат да гласуват за свои представители. Броят им ще е до четирима - според избирателната активност извън страната. 

 

Очаквано - ДПС бяха против. Причината е, че при разпределяне на вота от чужбина в сегашните 31 избирателни района, партията получава по-голямо представителство, тъй като активността в съседна Турция е традиционно най-голяма. На последните няколко избора ДПС получаваше и много силни резултати в страни от Европа - особено в Белгия.