На 14 април руски бомбардировач "Су-27" извърши тоно (фигура от висшия пилотаж - б.р.) над разузнавателен самолет RC-135 от американските ВВС, летящ в международното въздушно пространство над Балтийско море. само три дни по-рано два руски бомбардировача "Су-24" прелетяха на няколко пъти опасно близо до американски кораб разрушител - също в Балтийско море. Последното прехващане стана по-малко от седмица, преди Съвета "НАТО-Русия" да се събере за първи път от 2014 г. насам. Заедно със сраженията в Украайна и Афганистан военнаата прозраачност и намаляването на риска - навременни и уместни въпроси, като се имат предвид инцидентите с прехващанията, ще подлежат на обсъждане на срещата.

Не всички прехващания са агресивни. В действителност тази тактика е стандартна практика в армиите - както във въздуха, така и в морето. По света бойните самолети и кораби от много страни редовно прехващат, инспектират визуаално и ескортират други бойни самолети и морски съдове, като преминават през нестабилно въздушно или морско пространство. Военновъздушните сили, флотовете и бреговите охрани в целия свят редовно извършват прехващания от този тип, за да прилагат спазването на зоната на идентификация на противовъздушната отбрана като тази в Източнокитайско море, да извършват операции като "Въздушна полиция" на НАТО в Балтика или при необходимост да прибягват до специални тактики. При сегашния капацитет прехващанията почти неизменно не представляват заплаха. Те са просто средство, чрез което страните засилват своето ситуационно усещане и се пазят от непредвидени обстоятелства.

Но някои прехващания се отклоняват от нормата. В умишлен стремеж да попречат на силите на една страна да преминат през определено пространство бойните самолети или кораби могат да извършват агресивни маневри, като тормозят и сплашват целите. Тези прехващания напомнят на игра кой ще мигне пръв с висок залог, която принуждава чуждия самолет да продължи по пътя си въпреки увеличения риск от сблъсък или да се върне назад.

Макар тактиката да носи риск от щети и за двете страни, инициаторът има предимство. При въздушните прехваащания обикновено лъскав и бърз изтребител взема на прицел тежко подвижен бомбардировач или разузнавателен самолет. Инициаторът на срещата е често по-малоценен - откъм пари и откъм численост на екипажа на борда - отколкото прехванатата цел, като така вдига залога за лидерите (и екипажа), докато те решават как да отговорят. Докато изтребителят извършва опасни маневри край нея, целта бива оставена да се чуди относно намеренията и уменията на прехващача.

За Русия прехващанията отблизо предлагат начини да бъдат сдържани американските самолети, без да се разгаря същинска битка. Тактиката вече е проработвала за Москва. През юли 2014 г. агресивният полет на руски самолет толкова притесни екипажа на американски RC-135 вад Балтийско море, че той неволно избяга в шведското въздушно пространство, за да се измъкне от прехващача.

Но прехващанията отблизо не винаги протичат според плана. При инцидента през 2001 г. край остров Хайнан например сблъсък след прехващане отблизо причини смъртта на китайски пилот,п неговият прехващач J-8II ле унищожен, а американски разузнавателен EП-3E бе сериозно повреден. Редица прехващания отблизо по време на Студената война също доведоха до сблъсъци, най-вече между кораби. Това доведе до съветско американското Споразумение за предотвратяване на инциденти в морето от 1972 г., което трябваше да намали възможностите за сблъсъци и да се справи с ескалацията на напрежението, когато сблъсъците се случват. По-нататъшните усилия за ограничаване на риска от ескалация родиха Кодекса за непредвидени срещи в морето от 2014 г., който включва Русия и Китай, както и споразумението от 2014 г. между САЩ и Китай за регулиране на инцидентите помежду им.

Но последните няколко години показаха, че споразуменията не са достатъчни да спрат толкова опасно близки срещи - поне не и между САЩ и Пукия- И като се има предвид сериозното напрежение между двете страни, сблъсък във въздуха или в морето заради прехващане отблизо могат да предизвикат ответни мерки, които да доведат до ескалация, каквато нито една от двете страни не желае. Дори така, докато има напрежение между Русия и САЩ, прехващанията вероятно ще продължат.

Опасните сблъсъци

10 април 2012 г.
Руски "Миг-31" прехваща норвежки П-3, като първо го засенчва, а след това го приближава с такава бързина, че рискува да предизвика сблъсък във въздуха. През септември 1987 г. норвежки П-3 се сблъска при подобни обстоятелства със съветски "Су-27" над Баренцово море.

7 април 2014 г.
Руски "Су-27" прелита само на 6 метра от американски RC-135U над Балтийско море на два пъти. САЩ наричат това "безразсъдно" и "непрофесионално".

12 април 2014 г.
Руски "Су-24" преминава 12 пъти на малка височина над кораба разрушител "Доналд Кук" в Черно море.

23 април 2014 г.
Руски "Су-27" прехваща американски RC-135U, като лети на 30 метра от него над Охотско море, северно от Япония.

16 юли 2014 г.
Руски "Су-27", въоръжен с 6 ракети "въздух-въздух", прехваща шведски самолет за електронно разузнаване "Корпен С-102", като лети на 10,7 метра от него над Балтийско море.

Юли 2014 г.
Руски "Су-27" извършва опасни маневри край американски разузнавателен RC-135U над Балтийско море.

25 януари 2015 г.
Руски "Су-27" прехваща над Черно море американски RC-135U и извършва край него опасен звой. В резултат е нарушен контролът над боинга.

Май 2015 г.
Два руски "Су-24" прехващат американския кораб разрушител "Рос" в Черно море.

12 април 2016 г.
Руски хеликоптер "Ка-27" и два бомбардировача "Су-24" преминават многократно на малка височина - съответно 7 и над 20 пъти, над американския разрушител "Доналд Кук" в Балтийско море.

14 април 2016 г. Руски "Су-37" прехваща американски RC-135U за електронно разузнаване над Балтийско море по "лишен от безопасност и непрофесионален" според САЩ начин.

-----

* Коментарът е на експерти от американската аналитично-разузнавателна компания "Стратфор". Подзаглавието е на Клуб Z.