"...Нашият идалго се задълба дотолкова в тези книги, че четеше непрекъснато, през деня от съмване до здрач и през нощта от здрач до съмване. И тъй като Дон Кихот малко спеше, а много четеше, мозъкът му се изсуши дотам, че в крайна сметка нашият герой изгуби съвсем ума си."*

С тези фрази писателят Мигел де Сервантес обяснява как знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча е полудял. Фразите създават впечатлението, че Алонсо Кихано, каквото е истинското име на Дон Кихот според автора, се е побъркал от огромния брой рицарски романи, които е прочел.

Не така обаче мисли известният испанският психиатър Тибурсио Ангосто, пише в. "Ла Вос де Галисия". Той разпространи тезата си в навечерието на 400-годишнинаата от смъртта на Сервантес.

Дон Кихот е полудял не толкова от броя прочетени книги, а по-скоро от това какво е прочел в тях, т.е. от съдържанието им. Героят се е увлякъл от сложната и многопластова проза. В резултат той не е могъл да спи, докато се е опитвал на намери смисъла там, където не би се справил дори Аристотел, ако възкръсне и се захване със същото, смята Тибурсио Антосто.

Дон Кихот полудява от четене на романи.
Илюстрации Гюстав Доре

Когато Алонсо Кихано вижда великани вместо вятърни мелници, това не е халюцинация. Човек халюцинира, когато вижда нещо, което не съществува, и се обърква. А Дон Кихот по-скоро бълнува, смята психиатърът.

Когато рицарят назначава Санчо Панса за губернатор на остров Баратария, това е проява на мания за величие.

А убеждението, че Дулсинея дел Тобосо умира за мършавата му фигура, е пристъп на еротомания.

Ако случайно в днешно време Алонсо Кихано постъпи в психиатрия, диагнозата му ще бъде реактивна психоза, смята д-р Ангосто. Човекът, въобразил си, че е рицар, би бил настанен н най-обикновена болница, в отделението за общи психически разстройства. Там той би бил подложен на кратко лечение.

Реактивната психоза означава, че човек е загубил чувството си за реалност в резултат на реакция на някакъв конфликт. И не би го излекувал нито използваният в романа балсам на александрийския крал Фиерабрас, нито някоя от описаните там вълшебни смеси. Тибурсио Ангосто предлага комбинирано лечение за благородния рицар, отмъстител за обиди и оскърбления. То трябва да съчетава малки дози антипсихотици с успокояващ ефект и психотерапия. Второто предполага постоянни разговори с пациента, за да може той да открие и разбере какво е предизвикало поведението му. Когато се осъзнае, болният може да бъде излекуван.

Рицарят тръгва на бой
срещу вятърните мелници.

Тибурсио Ангосто твърди, че той и негови колеги психиатри са попадали в практиката си на хора, на които се е случвало същото, сполетяло Дон Кихот.

Всъщност героят на Сервантес като че ли осъзнава случилото се с него в края на романа, когато е на смъртно легло.

Ето как се изповядва Дон Кихот в сетния си час:

"Поздравете ме, сеньори, аз не съм вече Дон Кихот де Ла Манча, а Алонсо Кихано (...) Омръзнали ми са вече всички скверни истории за странствуващото рицарство. Съзнавам вече глупостта си и опасността, в която бе ме хвърлило четенето им. На милостта Божия - аз я познавам - от собствен опит - държа, че сега се отвращавам от тях."

След което умира излекуван. И по тази причина д-р Тибурсио Ангосто е убеден, че Сервантес не е искал да даде картина на едно заболяван. По-скоро той прави нещо като справочник на психопатологията на онова време. Дори Дон Кихот да е бил тежко болен психически, той би се държал по същия начин, смята психиатърът.

"Дон Кихот е един прекрасен герой, с признаци на лудост, но дълбоко в себе си е прав", заключава д-р Ангосто.

-----

* Цитатите от "Дон Кихот" са от българското издание от 1986 г. Преводът е на Тодор Нейков.