Бившият конституционен съдия Димитър Гочев бе преди дни гост на беседа за съдебната реформа, организирана от проф. Мария Славова. В нея освен юристи, действащи върховни и други съдии, журналисти, взеха участие и студенти. Представяме ви изказването на уважавания конституционалист с незначителни съкращения. 

Моето убеждение е, че съдебната реформа не започва сега - с това управление. Още с приемането на Конституцията от 1991 г. стартира съдебната реформа, и то по един много драстичен начин. Така или иначе са правени в течение на годините доста много пропуски, доста много грешки и сега се налага да се прави реформа на реформата. Като че ли сме в състояние на едно перманентно реформиране на съдебната система...

Очертават се два основни проблема със съдебната реформа: Първо – проблемът за преодоляването на корупцията в съдебната власт. Вторият проблем според мен е по-предметен от гледна точка на работата на хората, които са ангажирани със съдебната система – това е подобряването на състоянието на самото правораздаване и утвърждаването на ефективността като основен принцип в съдебната дейност.

Корупцията е въпрос, който може да се дискутира с часове. Корупцията в съдебната система не е от вчера, не е от днес, няма и да се преодолее толкова лесно, колкото някои хора си мислят. Еестествено, този проблем се задълбочава и все по-трудно може да се преодолее. Но за това не искам да говоря.

Мен ме интерсуват много по-предметните въпроси, които са свързани с ефективността на съдебната дейност, на съдиите и съдилищата. Моето убеждение е, че има причини, които трябва да бъдат преодолени в наказателното съдопроизводство, различни и от тези, които трябва да бъдат преодолени в гражданското и търговското правораздаване.

По-скоро имам поглед върху нещата, свързани с гражданското и търговското правораздаване. Много се говори в рамките на приказките около тази реформа, за принципа на  случайното разпределение на делата. Знаете  за какво става дума – за една едва ли не лотария при възлагането на дадено дело на определен съдия. При което се получава случайно попадане на делата  в случайни съдии.

Смятам, че обществото няма нужда от случайни съдии. А съдиите трябва да бъдат компетентни да решат конкретния спор, с който са сезирани.

Затова съм противник на този принцип на случайното разпределение на делата, защото той води до случайно попадане на дела в случайни хора.

Според мен много важно нещо е специализацията в рамките на един конкретен съд.

Хубаво е да има съдии, които са специализирани да решават спорове, свързани с делба, например, семейно-правни проблеми и т.н. И това в течение на годините по време на моята практика съм го забелязал, че се е утвърждавало съвсем стриктно в съдилищата. Много важна е специализацията на съдиите и тяхното конкретно познаване на материята, с която трябва да се занимават.

Но повече искам да кажа, че съм привърженик на решаване на проблема за ефекитвността в областта на гражданското, търговското, семейното и трудовото право със създаване на специализирани съдилища.

По мое мнение, създаването на специализирани съдилища по определени материи ще доведе до едни много по-добри резултати. В това отношение сигурно доказателство е реформата със създаването на административните съдилища.

Както се вижда, работата на административните съдилища се оказва много по-добре утвърдена в правното пространство, защото се работи със специализирана материя от специализирани съдии. Същото би трябвало да се направи, по мое мнение, по отношение на търговското правораздаване.

Необходимостта от създаването на търговски съдилища възникна още в самото начало на провеждане на реформата 1991-92 г. на миналия век. Тогава се пропусна един златен шанс – с това създаване да се получи специализирано решаване на търговските спорове. А това е много важно от гледна точка на националната икономика, а и на международните търговски отношения на нашата страна.

Защото със създаването на една строга специализирана съдебна система, която решава тези спорове, ще се осигури възможността търговският оборот да се решава в едни реални и приемливи срокове. Ще могат крадиторите бързо да получават удовлетворение на своите вземания, ще може да се разчита на бързина в търговския оборот – нещо, което, за съжаление, го няма.

Знаете, че с  години се точат дела за милиони през съдилищата. И в това време, докато тече, има запори и просто кредиторът, който не може да осъществи своето вземане, си скубе косата и казва: "Защо трябваше да с стигне дотам?!"

Затова се получава и несигурност на инвестиционния климат в нашата страна. Ако имаме добре организирана съдебна система за решаването на търговските спорове, ние няма да търпим загуби от липсата на чуждестранни инвестиции. Защото всеки един чуждестранен инвеститор би се заинтересувал  за колко време би получил това, което му се дължи от длъжника в тази същата страна.

В това отношение се правят някакви усилия, като се използва системата на арбитражните съдилища, но това не е задоволително. Много малък е процентът на споровете, които се разглеждат в търговските арбитражи спрямо броя на делата в редовните съдилища.

Според мен е много важно и създаването на специализиран съд за решаване на трудови спорове. Знаете, че едно неправилно уволнение много често върви в течение на години в съда и не се решава. Точи се и човекът, който е останла без работа, продължава с години да седи вън и от живота - така да се каже. Със създаването на трудови съдилища би могло да се постигне една много по-висока ефективност.

Вярно е и че за създаването на специализирани съдилища се искат пари. Допреди по-малко от 10-ина години бе напреднала идеята за създаване на Търговски съд, но тя се стопира, именно защото се прецени, че много пари ще бъдат необходими. Работата е там, че нищо не е евтино. Разбира се, че струва пари, но според мен това си заслужава.

Това е въпрос, който не се дискутира. Още повече, че нашата Конституция допуска създаването на специализирани съдилища. И това е нещо, за което би трябвало да се замисли обществото, би трябвало да се замисли и законодателната система. 

Що се касае до причините за неблагополучието в състоянието на наказателното правораздаване, всички, които участват в тези дискусии, са убедени, че една от основните причини е лошото състояние на предсъдебното производство. Причини за това има доста – една от тях е реформата от края на 1990-те години в следствената система и създаването на дознателския апарат, който беше хвърлен – така да се каже  - на полицията и не беше подготвен както кадрово, така и със създаване на система на извършване на дознателската дейност.

Този въпрос без съмнение е свързан и с въпроса със статута на прокуратурата. Според мен има единодушие по отношение на това, че прокуратурата в нашата страна се нуждае от една сериозна промяна. Обаче никой не поглежда сериозно към този въпрос, а той е много важен.

И той не трябва да с решава от политици и хора, които са вън от системата – прокурорската система и следствената система... Трябва да бъде решава с помощта и участието на специалисти. 

Според мен много важно е да се погледне със сериозно отношение към тази част от съдебната реформа, която се подминава. Проблемите не се решават. А трябва да бъдат решени и то с участието на специалисти – хора, които разбират както от прокурорска дейност, така и от следствена дейност.