Смартфоните, таблетите, и повечето друга електроника разчита на батерии, които могат да се презареждат. След няколко хиляди пъти, батериите вече не могат да задържат заряд. Съвременните батерии използват основно литий, което позволява да са леки и малки, но с времето след време разяжда батерията отвътре.

Друг проблем е и, че течността прави батерията лесно запалима.

Проблемът е, че не знаят защо. Вместо литий, изследователи от Университета в Калифорния "Ървин" са използвали златни наножички, и са открили, че тяхната система изкарва много по-дълго от стандартната литиева. По време на тестовете батерията е минала през 200 000 зареждания, без ка покаже сериозен спад в обема или корозия.

Първоначалната идея на експеримента е да се създаде солидна батерия - с електролите гел, вместо течност, което ще ги направи по-издръжливи на температура. В един момент опитали с много гъст гел.

"Започнахме да презареждаме устройствата, и тогава разбрахме, че те няма да умрат", обяснява Реджиналд Пенър, водещ автор на изследването. "Не разбираме механизма на това."

Съвременните батери използват течност, защото създаването на високо електролитен гел е трудна задача. Само златните наножици без гел издържат 4000 цикъла на зареждане. С гел обаче нямало почти никаква корозия и след 100 000 цикъла.

Златните наножици са с дебелината на бактерия, обвити в манганов оксид и защитени от слой, и защитен от гела. Гелът реагира с оксида, като предпазва наножиците от корозия. Колкото по-дълга е наножицата, толкова повече заряд може да задържи.

"Гелът прави повече от това. Изглежда прави оксида по-мек и издържащ на счупвания. Това увеличава издръжливостта му", казва още Пенър.

Макар технологията да позволява 400 пъти по-издръжлива електроника, първоначалния тест не е истинска батерия. Те има анод, който позволява електричество в системата, и катод, който го изкарва. Вместо това изследователите са вързали два катода, които се редуват да се зареждат един-друг, което позволява лесни тестове за издръжливост.

Макар че се ползва много малко злато, Пенър смята, че за масово производство може да се направи и с по-евтиния никел.

Разбира се, следващата стъпка за отбора е да построи и тества пълноценна батерия.

Инцидентните открития

Някои от най-важните стъпки в научния прогрес са станали случайно. 

Пеницилинът, например - първата група антибиотици - е всъщност резултата от мръсна посуда. Шотландския биолог Александър Флеминг отишъл на ваканция от стандартната си работа в лаборатория със стафилококи. Когато се върна месец по-късно, на 3-ти септември 1928 г, забелязал странна плесен на забравената култура в лабораторията - плесен, която убила всички бактерии около себе си.

Друг пример е тефлонът, който е полезен не само за тиганите ни, но и за автомобилната индустрия, енергийната индустрия, и десетки други. През 1938 г Рой Плънкет, учен, работещ за "Дюпон", работи върху метод, по който хладилниците да станат по-домашни като продукт - охладителят тогава е основно амоний, серен диоксид, и пропан. След като отворил един от тестовите контейнери, открил, че газът го няма, но за сметка на това е останал странна, хлъзгава смола, която издържа на много високи температури и силни химикали.