ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ  
БРЮКСЕЛ—Кандидатите за председател на Европейската комисия издигнати от европейските партии заявиха снощи, че държавните и правителствените ръководители нямат друг демократичен избор, освен да посочат някого от тях за приемник на Жозе Баразу след европейските избори на 22-25 май.

Лидерите на 28-те държави членки номинират председателя на Комисията, който трябва да получи одобрение от Европейския парламент. Лисабонският договор постановява, че в номинацацията лидерите трябва да вземат под внимание резултатите от изборите. Това обаче не означава ясно правно задължение да посочат някого от кандидатите, които дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), социалистите, либералите, зелените и крайната левица посочиха.

За първи път от първите европейски избори през 1979 година транснационалните партии издигат свои кандидати за шеф на Комисията. 

Снощи Жан-Клод Юнкер, кандидат на ЕНП, бивш премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата, Мартин Шулц (Партия на европейските социалисти, Германия) председател на Европейския парламент, Ги Верхофстадт (либерал, Белгия) бивш министър-председател, Алексис Ципрас (крайна левица, Гърция) лидер на Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) и Ска Келер немска евродепутатка от зелените проведоха втори предизборен дебат. Той се състоя в Европарламента в Брюксел и беше предаван по „Евронюз“ и ред национални телевизии.

Единственият въпрос, по който мненията им съвпаднаха напълно, беше, че държавните и правителствените ръководители трябва да изберат един от тях за приемник на португалеца Барозу.

„Ако не го направят, това ще е отказ от демокрация,“ заяви Юнкер. „Трудно ще е да обясним на гражданите, защо техният глас няма значение“.

„Председателят на Комсията няма да бъде избран на закрито заседание. Председателят на Комисията ще бъде избран между нас, които сме в тази зала“, каза Шулц. „Следващият председател е тук и вие говорите с него“.

Извън тази тема кандидатите потвърдиха известните им позиции по главните теми на Европа. 
Юнкер каза, че политиката на финансова стабилност трябва да продължи, без да стига до крайности, като ударението падне върху икономическото възстановяване и създаването на работни места. Срества за това според него са общият пазар, мобилността на работната ръка, завършването на единния дигитален пазар. Той се изказа в полза на споразумението за свободна търговия със САЩ, посочвайки, че то трябва да защитава интересите на европейците и за засилване на енергийната независимост на ЕС от Русия. Юнкер отхвърли критики на Шулц и Ципрас, посочвайки, че спасяването на банките е означавало спасяване на спестяванията на хората и бизнеса и че той е работил денонощно Гърция да остане в еврозоната. 

Шулц постави акцента си върху социалната справедливост и промяната на правилата, така че наемният труд да не плаща повече за кризите предизвикани от капитала. „Искам ЕС, който да е честен и справедлив,“ декларира той. „Моята Европейска комисия би поставила потребностите на гражданите на първо място. Хората са разочаровани, защото техните сегашни лидери се тревожеха повеча да стабилизират банките, вместо да внимават за гражданите,“ каза Шулц „Някои твърдят, че имало икономическо възстановяване, защото правителствата продават пак облигации. Аз казвам: Няма никакво възстановяване, докато не върнем 26-те милиона безработни на работа“.

Верхофстадт, който е краен федералист, разви любимата си теза за по-дълбока и ускорена интеграция за повече Европа. „Европа е шансът да си върнем суверенитета,“ каза той.

Ципрас предимно критикува бюджетната строгост наложена на държавите-длъжници от т. нар. тройка – Еврокомисията, МВФ и Европейската централна банка. Той обеща да свърши с тази политика, ако стане председател на Комисията. „Главните виновници са партиите призоваващи за повече строгост,“ каза той. „Решението не е да разтурим Европа, а да я променим...Европа не трябва да се свързва със страдания и трудности“.

Келер, подобно на Шулц, се обяви за Европа, „която се грижи повече за хората, отколкото за банките“. Тя посочи зелената икономика, енергийната ефективност , възобновяемите източници като полета на бъдещия икономичеки растеж и работни места.