Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Само за три години, в периода 2010-2013 година, около 41% от българите с ниски доходи са успели да подобрят финансовото си състояние и да "избягат" от бедността, показва анализ за динамиката на този показател у нас на Института по пазарна икономика (ИПИ), представен днес.

Намирането на нова работа е движещият елемент на социалната промяна, но то не успява да помогне на около 45 на сто от домакинствата. Останалите 14% временно успяват да си осигурят по-висок доход, но в края на периода отново се връщат в групата на бедните. Заключението на икономистите е, че поне 10 на сто от населението е в трайна бедност, без никакви шансове да излезе от това състояние. 

Изследването разделя населението в 5 групи според нетния разполагаем доход на домакинствата (по данни на НСИ), като на дъното са най-бедните, а на върха са най-богатите му представители (на всяка група се падат по 20% от извадката). Според резултатите от изследването 66,4% от семействата са успели да прескочат в съседната група по бедност (т. е. повишили са доходите си, но остават извън средната класа), а останалите са се прехвърлили в следващите две групи и с право могат да се наричат по-богати. Над една трета от "спасилите се" са се измъкнали от бедността за поне една година, 16,8% - за две години, а най-голям дял – почти 50%, са запазили новия си статус за повече от три години.

Проучването потвърждава и друга тенденция - по-висок риск от изпадане в бедност има за хората с по-ниско образование. Около 60% от населението с ниско и средно образование формират групата с ниски доходи. За сравнение 35% от висшистите попадат в групата на най-богатите, а само 5 на сто са в групата на бедните.

"Най-голям дял от избягалите от бедност между 2010 и 2013 г. се пада на пенсионерите, като те формират 26,4% от всички спасили се. На второ място са заетите (22,1%), икономически неактивните лица, които не са заети, но и не търсят активно работа (19,1%) и безработните (9,7%). Динамиката при пенсионерите показва промяната на доходите им спрямо останалите индивиди в обществото", допълни статистиката икономистът Явор Алексиев.

Заетостта е водещ фактор за излизане от бедност, коментира икономистът, като две трети от избягалите са работещи. От неактивните лица 80% представляват деца, в чието семейство е имало зает човек или някой от родителите е намерил работа в периода между 2010 и 2013 година. Повече от половината от безработните, избягали от бедност, живеят в домакинство, в което или има доходи от труд през целия период, или някой представител на домакинството е започнал работа до 2013-а. 

Експертите са категорични, че за излизане от състоянието на бедност са необходими конкретни мерки, които задължително минават през образованието и квалификацията

 
Снимки 2 париcrcr

Само за три години, в периода 2010-2013 година, около 41% от българите с ниски доходи са успели да подобрят финансовото си състояние и да "избягат" от бедността, показва анализ за динамиката на този показател у нас на Института по пазарна икономика (ИПИ), представен днес.

Намирането на нова работа е движещият елемент на социалната промяна, но то не успява да помогне на около 45 на сто от домакинствата. Останалите 14% временно успяват да си осигурят по-висок доход, но в края на периода отново се връщат в групата на бедните. Заключението на икономистите е, че поне 10 на сто от населението е в трайна бедност, без никакви шансове да излезе от това състояние. 

Изследването разделя населението в 5 групи според нетния разполагаем доход на домакинствата (по данни на НСИ), като на дъното са най-бедните, а на върха са най-богатите му представители (на всяка група се падат по 20% от извадката). Според резултатите от изследването 66,4% от семействата са успели да прескочат в съседната група по бедност (т. е. повишили са доходите си, но остават извън средната класа), а останалите са се прехвърлили в следващите две групи и с право могат да се наричат по-богати. Над една трета от "спасилите се" са се измъкнали от бедността за поне една година, 16,8% - за две години, а най-голям дял – почти 50%, са запазили новия си статус за повече от три години.

Проучването потвърждава и друга тенденция - по-висок риск от изпадане в бедност има за хората с по-ниско образование. Около 60% от населението с ниско и средно образование формират групата с ниски доходи. За сравнение 35% от висшистите попадат в групата на най-богатите, а само 5 на сто са в групата на бедните.

"Най-голям дял от избягалите от бедност между 2010 и 2013 г. се пада на пенсионерите, като те формират 26,4% от всички спасили се. На второ място са заетите (22,1%), икономически неактивните лица, които не са заети, но и не търсят активно работа (19,1%) и безработните (9,7%). Динамиката при пенсионерите показва промяната на доходите им спрямо останалите индивиди в обществото", допълни статистиката икономистът Явор Алексиев.

Заетостта е водещ фактор за излизане от бедност, коментира икономистът, като две трети от избягалите са работещи. От неактивните лица 80% представляват деца, в чието семейство е имало зает човек или някой от родителите е намерил работа в периода между 2010 и 2013 година. Повече от половината от безработните, избягали от бедност, живеят в домакинство, в което или има доходи от труд през целия период, или някой представител на домакинството е започнал работа до 2013-а. 

Експертите са категорични, че за излизане от състоянието на бедност са необходими конкретни мерки, които задължително минават през образованието и квалификацията

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Титани на мисълта

По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен.
Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Малък жокер за това как се разпознават безмислените статии за икономиката: в тях има само проценти, а не абсолютни числа. Защо се прави това? Защото, изразено в проценти, каквото и да е не може да се съотнесе към реална стойност (било то доход, разход, благоденствие), но пък може да се подпъхне под всяка 'теория'.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?