Само за три години, в периода 2010-2013 година, около 41% от българите с ниски доходи са успели да подобрят финансовото си състояние и да "избягат" от бедността, показва анализ за динамиката на този показател у нас на Института по пазарна икономика (ИПИ), представен днес.

Намирането на нова работа е движещият елемент на социалната промяна, но то не успява да помогне на около 45 на сто от домакинствата. Останалите 14% временно успяват да си осигурят по-висок доход, но в края на периода отново се връщат в групата на бедните. Заключението на икономистите е, че поне 10 на сто от населението е в трайна бедност, без никакви шансове да излезе от това състояние. 

Изследването разделя населението в 5 групи според нетния разполагаем доход на домакинствата (по данни на НСИ), като на дъното са най-бедните, а на върха са най-богатите му представители (на всяка група се падат по 20% от извадката). Според резултатите от изследването 66,4% от семействата са успели да прескочат в съседната група по бедност (т. е. повишили са доходите си, но остават извън средната класа), а останалите са се прехвърлили в следващите две групи и с право могат да се наричат по-богати. Над една трета от "спасилите се" са се измъкнали от бедността за поне една година, 16,8% - за две години, а най-голям дял – почти 50%, са запазили новия си статус за повече от три години.

Проучването потвърждава и друга тенденция - по-висок риск от изпадане в бедност има за хората с по-ниско образование. Около 60% от населението с ниско и средно образование формират групата с ниски доходи. За сравнение 35% от висшистите попадат в групата на най-богатите, а само 5 на сто са в групата на бедните.

"Най-голям дял от избягалите от бедност между 2010 и 2013 г. се пада на пенсионерите, като те формират 26,4% от всички спасили се. На второ място са заетите (22,1%), икономически неактивните лица, които не са заети, но и не търсят активно работа (19,1%) и безработните (9,7%). Динамиката при пенсионерите показва промяната на доходите им спрямо останалите индивиди в обществото", допълни статистиката икономистът Явор Алексиев.

Заетостта е водещ фактор за излизане от бедност, коментира икономистът, като две трети от избягалите са работещи. От неактивните лица 80% представляват деца, в чието семейство е имало зает човек или някой от родителите е намерил работа в периода между 2010 и 2013 година. Повече от половината от безработните, избягали от бедност, живеят в домакинство, в което или има доходи от труд през целия период, или някой представител на домакинството е започнал работа до 2013-а. 

Експертите са категорични, че за излизане от състоянието на бедност са необходими конкретни мерки, които задължително минават през образованието и квалификацията