Гласуването ще е задължително, но няма да има нито санкции, нито стимули за него, решиха депутатите на второ четене на Изборния кодекс днес.

Ако не гласуваме обаче, ще бъдем отписвани от списъците, докато не подадем заявление за връщане в тях.

Късно тази вечер народните представители стигнаха до едни от най-обсъжданите през последните дни промени в изборното законодателство - тези, свързани с вече приетото задължително гласуване.

В първоначалната версия имаше две предложения за стимули - томболата с парични награди на Патриотичния фронт, напомняща за провалена подобна идея на НДСВ преди години, и 5% намаление на данъците - предложение на Петър Славов и Мартин Димитров от гражданската квота на РБ. И двете идеи бяха отхвърлени днес.

Друго предложение бе Министерският съвет да решава дали и какви стимули ще дава. То обаче бе отхвърлено единодушно със 128 гласа.

Най-ранните идеи за санкции на ПФ - 50 лв. глоба и отнемане на социалните помощи - отпаднаха още на комисия.

Спорът в зала се завъртя около т. нар. пасивна дерегистрация - ако не гласуваш, те изкарват от списъците. Мотивът за тази промяна е така да се изчистят мъртвите души. Твърдо против идеята бяха БСП и ДПС, но критично се изказа и лидерът на ДСБ Радан Кънев:

"На първо място, хубаво е, че се предвижда, че това не важи за хората, пребиваващи в чужбина. Целият текст обаче показва дълбоко неразбиране на принципа за свободно движение на хора в Европа. Както за да отпадне задължението за гласуване, така и за да си получи бележката, е нужно да докаже, че е бил в чужбина, което в Шенгенското пространство е невъзможно. Времето на печатите отмина. В този смисъл разпоредбата противоречи на принципа за свободно движение."

Според него промените в ИК упорито се приемат по "това среднощно време" поради "едно детинско нежелание да се покаже каква глупост сме сътворили в този закон."

"Колкото и да е важно задължението за гласуване - то, разбира се, не е важно, и както видяхме от една стенограма, всички знаем, че то не е и конституционно, не може санкцията за неговото неизпълнение да е отнемане на конституционни права", каза Кънев, визирайки стенограмата от сутрешната среща между управляващите, които преди заседанието се опитаха да постигнат консенсус по най-спорните въпроси.

Срещу идеята се изказа и новоизбраният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ, който се аргументира основно с Конституцията и то цитирайки я с патос:

"Ще ви цитирам чл. 10 от Конституцията: "Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно, равно, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване."

Данаил Кирилов от ГЕРБ, председател на правната комисия, обаче увери Кънев, че подобни проблеми няма да има и предложи да няма нужда човек да е в чужбина "инцидентно", за да не загуби правата си.

"Достатъчно е лицето да каже "аз бях в чужбина" без да посочва причини, това е доказателство. Ако е отпаднало от списъка, трябва само да напише едно заявление, в което посочва верните си лични данни", каза той.

Това обаче не задоволи Кънев:

"Нека не забравяме, че това изваждане от списъците се прокламира като санкция, при липса на друга санкция, на българите им се внушава, че те ще бъдат наказани за неизпълняване на граждански дълг с отнемането на изборните им права. Вие го внушавате."

Димитър Делчев от РБ предложи да има информационна кампания за дерегистрацията, за да може ЦИК да обясни на обществото какво представлява процесът и как човек може да се върне в списъците. 49 обаче бяха "против", 41 се въздържаха, едва 26 бяха "за".

В крайна сметка "пасивната дерегистрация" бе приета с 94 гласа "за", 24 "против" и 4-има "въздържали се".