Как се случи приемането вчера на текста от Изборния кодекс, който ограничи гласуването на българите в чужбина, включително и на тези, които живеят в Лондон, Берлин, Мюнхен, Цюрих и поставя под риск вота в САЩ извън Ню Йорк и Вашингтон? И разбрали ли са депутатите какво точно гласуват?

Ако са слушали внимателно дебатите в залата - би трябвало да са разбрали чудесно какво точно приемат, показа проверка на Клуб Z.

РАЗБРАХА ЛИ ДЕПУТАТИТЕ КАК ЛИШИХА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА ОТ ГЛАС?

 

Как се стигна дотук?

 

Параграф 9 (вече 7 според приетия закон) от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за Изборния кодекс бе сред последните и сред най-спорните текстове в закона, а целта му бе да "поправи" гласуван по-рано текст на Патриотичния фронт, подкрепен и от ГЕРБ. Той  гласеше, че навсякъде в чужбина изборни секции ще могат да бъдат откривани само в дипломатически представителства на България - посолства и консулства. Мотивът на вносителите бе да ограничат вота на българските турци, живеещи в Турция.

Обществената реакция - протест пред парламента, протест на студенти в Англия и други европейски страни, протест от страна на другите две формации в управлението - Реформаторския блок (и двете му части) и АБВ.

Последваха коалиционни преговори, в това число и предизвикани от премиера Бойко Борисов. Имаше различни идеи - вотът зад граница в рамките на ЕС да не бъде ограничен - тоест секции да могат да се разкриват при достатъчно заявления за гласуване от сънародници, а разпоредбата за гласуване само в дипломатически представителства да остане за останалата част от света. Имаше и още по-мек вариант, около който дори се очакваше някакво съгласие - допълнителните секции в страни извън ЕС да са до 50 на брой. Това на практика щеше да намали броя на местата за гласуване само в Турция.

 

Какво измисли правната комисия?

 

Правната комисия в парламента обаче измисли нов вариант. Текстът гласи дословно:

"Чл. 14, (1) Избирателни секции извън страната се образуват в дипломатическо или консулско представителство, с изключение на случаите по ал. 2 и 3.

(2) В населените места в държави-членки на Европейския съюз, където няма дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличието на не по-малко от 100 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1 (това е заявление за желание за гласуване зад граница - б.а).

(3) С решение на Централната избирателна комисия по предложение на Министерството на външните работи се образува избирателна секция в населено място с население над 1 млн. жители в държава, която не е членка на ЕС, в което няма дипломатическо или консулско представителство. Избирателна секция се образува при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1. 

Дебатите не помогнаха... Гласуването

 

Дебатите по въпросния текст продължават 9 минути, а гласуванията по различни предложения и на общия текст, предложен от комисията, са общо 7 на брой, показа справка в разпечатката от вота в Народното събрание.

Бившият лидер на ДПС, сега на ДОСТ Лютви Местан и новият водач на ДПС Мустафа Карадайъ предлагат премахване на всички ограничения за вота в чужбина, но от Патриотичния фронт репликират. Следва гласуване и прегласуване, в което общо взето само ДПС и независимите депутати около Местан подкрепят предложенията си. 

Думата взима лидерът на ДСБ и депутат от Реформаторския блок Радан Кънев. Той разяснява, че предложеният от правната комисия текст органичава вота зад граница и в ЕС, и в САЩ и прави предложеня за редакция. Първото е да отпадне забраната за допълнителни секции в европейски градове, в които има българско посолство или консулство. Кънев дава пример именно с Лондон, където на последните избори имаше секции в различни части на огромния град и въпреки това имаше опашки за гласуване. 

Резултатът от гласуването на предложението му: 39 гласа "за", 78 - "против", 23 - "въздържал се".

Eто и разбивката по партии:

Факсимиле от разпечатката по гласуването на отмяната на забраната на допълнителни секции в градове от ЕС, където има дипломатическо представителство.

Следва вот по второто предложение на Кънев - да няма органичение за само 1 секция в градове извън ЕС, в които има над 1 млн. жители и няма посолство или консулство. Резултатът от вота е почти същия като при първото му предложение. 

Гласуване по предложението на Радан Кънев в градове извън ЕС с над 1 млн. души и без дипломатическо представителство изборните секции да могат да са повече от 1, ако има достатъчно заявления за гласуване.

Третото предложение на Кънев - да се уточни, че секции може да има и в агломерации, а не просто в "населени места" също не среща подкрепа. В резултат сега ще трябва да се разчита на преценката на МВнР дали например Чикаго, САЩ, има над 1 млн. души население, защото според официалните данни няма, но агломерацията около него - има. А по-голямата част от българите там живеят в агломерацията. Такива примери има и с други градове в САЩ.

Крайното гласуване на текста от закона, засягащ секциите в чужбина, във вида, предложен от правната комисия, изглежда така:

 Гласуването по текста на правната комисия във вида, в който е предложен - без редакции. 

Следва процедура по прегласуване - седмото поред гласуване по въпросния текст, от което резултатът е общо взето същият.

След вота във фейсбук от приетите текстове се възмути и независимият Георги Кадиев.