Заимствах си сарказма на Ботев – ако се вярва на тревожната му душа, и тогава сме имали склонността да се занимаваме с някакви безпощадни тъпотии.

Вече от себе си искам да кажа следното:

Оставете ги, бре! Омръзна ми от тези 4 циганки (вече и гласовете им познавам по телевизора) с бурки, или хиджаб, или Пенджаб, или каквото там са си избрали да си слагат по главите...

Въобще не се подигравам с (истинските) сакрални чувства на някого, но точно колкото тези едни и същи ромки се взимат все по-насериозно след всяка медийна транслация, точно толкова насериозно може би – не дай Боже – в момента се е взел някой, който седи в някое мазе и сглобява нещо си... В знак на отмъщение срещу това, че ще им забраняваме бурките.

От тези жени въобще не ме е страх - ако искат задължително да го направят: която циганка не ходи с чадър от кафене на главата, да не взима помощи... Една камара патриотични сайтове, както и продажбите на АТВ ще го закъсат рязко.

От друго ме е страх - че в ерата, в която всеки ходещ анцуг с чанта диагоналка има под палеца си – на мобилното устройство почти цялото човешко познание, човекът е по-прост и по-неинформиран от всякога. Това е тотален информационен парадокс - колкото повече бързи гигабайтове имат всички, колкото по-мълниеносен и модерен достъп до знанието, толкова пó затъваме в отчайващо невежество.

Във времето на генно модифицирни хора (не буквално) с генно модифицирани отношения помежду си – дори с генно модифицирани бракове и любови, се раждат и ГМО проблеми – като този с 4-те циганки. И оня с тях, с брадата, дето преди бил протестантският пастор на махалата.... Айде, моля ви се.

И въобще не мислете, че съм някакъв наивен оптимист – отлично знам, че така както им се смея сега, утре ще са 400, а докато мигнем, най-вероятно ще са 40 000. Защото това им е основното оръжие – оръжието на утробата. Която бълва още и още от „техните”. Но не ме е страх. Между другото, и от индийките с точка на челото не ме е страх, нищо че са още повече, но това е друга тема.

Правим огромна грешка, като се занимаваме с тях, камо ли да ги забраняваме. Защото това е целта на инженерите зад 4-те нещастни същества със завеси на главата. Страх ме е от глупостта, която идва от неинформираност и от нередовни тренировки на онова устройство в черепната кухина, компенсирани от упорити тренировки на други мускулни групи. 

Имам предвид и двете враждуващи страни – тук слагам и реципрочните „патреоти” от модела, който явно не може да си намери някакъв по-достоен начин за изкарване на прехраната. Четирите циганки, между другото, са им жизнено важни на тях...

Но, наблюдавайки съвременното българско човечество (по израза на една млада българска миска), една много малка част го прави наистина гаднярски, целенасчено, с ясни цели и пъклени планове. Другите просто толкова си могат – и от двете страни.

Баба ми беше родена през 1906 г. – представяте ли си, това е двайсет-и-няколко години след Освобождението!  Било е пълно навсякъде с тези хора, говорещи техния си език, носещи се по техния си начин – те са от векове тука... Никога не я чух да има проблеми с тях – нито омраза, нито презрение, камо ли пък страх.

Страх от какво? И можеш да си смел, кога?, сигурно би ме попитала днес.

Само когато дълбоко в себе си отлично знаеш кой си, за какво си на този свят, спокоен си, защото си наясно с кое имаш и с кое нямаш нищо общо - с техните премени, табиети и мурфети. Които си имат техния си чар, обаяние, рабира се... Или когато на празника си излизат и раздават мекици на всичките - и на християните и на своите. Абе тяхна си работа.

Но никой не може теб да те помръдне от това, което си... Макар че баба ми надали би го формулирала точно така...

А ние в резултат на лабораторно заченатия „проблем” просто им влизаме в шоуто.

Друг информационен парадокс е, че макар зачатието да е изкуствено, роденият изрод - оживелият голем често е истински. Гърмът от „игричките” на роденото бебче вече се чу на достатъчно места.