"Празникът трябва да е вътре в човека. По принцип българинът обича да празнува, но не е заради самата вяра.... Разбира се, има много хора, които са вярващи... повечето хора празнуват заради самите атрибути, свързани с т.нар. празници, с всички ония действия, които обслужват празника. Най-вече свързани с храната и напитките", казва в интервю за Нова тв актьорът Камен Донев.

"Аз съм чувал в масата хора, които са пред църквата, страшни изречения, които няма да ги кажа в ефир. Много грозни неща. И съм си казвал: защо този човек е тук? Ти виждаш, че цялото му същество изразява едно..., той е просто индиферентен, той няма място там", дава пример актьорът, чиито постановки за българската съвременна народопсихология пълнят дори и столичната зала Арена "Армеец".

"Тоя стаден момент е много опасен. Едни хора се събират. Някои, да, от сърце са там, но други са отишли заради джумбюша, както се казва по народному. Това, че си запалил свещ и че си отишъл с яйце, козунак и вино, не говори, че си вярващ. Да не говорим, че след като мине полунощ, се започват едни неща, свързани с алкохол, които преминават в едни други неща... Е, къде е тука духовният празник", пита акьорът.

Според него гордостта и стремежът към материалното променят ценностите ни:

"Мисля, че на българина в повече му идва в момента гордостта. Много хора промениха статута си, финансовия и материалния, и в тази промяна ценностите се изместиха. Неусетно претърпяха някаква метаморфоза, деформация. Изведнъж важните неща станаха други. Изведнъж стана много по-важно да си облечен еди-как си и да имаш еди-какво си, за да си значим. А това не е важно. Важното е да си човек", казва Донев.

"Разбира се, има и много изключения, слава Богу. Аз познавам много богати хора, които живеят скромно, които са готови да помогнат. Но тук не говорим за изключенията, а за средната извадка", добавя той.

"Според мен това е проблемът на българина - гордост, някакво състезание с някого за нещо и ако трябва да съм откровен, виждам и страх. Страх от това да се казват нещата такива, каквито са", казва актьорът и дава житейски пример:

"Веднъж един човек ме спря и ми каза (той беше доста едър, може би бивш спортист, е бил, не знам), но той ми каза, директно на Камене подходи: "Камене, знаеш ли, след еди-кой си спектакъл (където говоря за пешеходната пътека и пресичането) аз се промених. Преди като шофьор не съм спирал на пешеходци, не съм давал път. След това изведнъж се промених".

"Мене ми стана много симпатичен този човек, защото много рядко чувам някой да каже: бях такъв, станах такъв или тук сгреших, прости ми. Независимо кой на кого за какво", казва Донев.

"Много се страхуваме да се разкриваме в някаква ситуация. Някак си живеем, като всеки се мисли за много специален и едва ли не толкова корав, че е голям срам да се извиниш или да кажеш: "да, тук има проблем", или да потърсиш мнение за нещо.

Българинът има такова заболяване", обобщава Донев.

"В края на моите спектакли аз пожелавам на публиката здраве и вдъхновение. мисля, че това е най-важното - вдъхновението", казва на финала Камен Донев.