В пустинния климат на Скотсдейл, Аризона, почиват 147 мозъка и тела, замразени в течен азот с очакване някой ден да бъдат съживени.Това не е научна фантастика, за някои дори не е и наука, но въпреки това хиляди хора по цял свят са завещали вярата, живота и състоянията си на криониката - практика за замразяване на телата скоро след смърттаq в надежда, че медицината на бъдещето някога ще ги съживи, пише CNBC.

"Ако се върнем малко повече от век назад, когато някой е спирал да диша, а сърцето му – да бие, бихме казали веднага, че е мъртъв", казва Макс Мор, шеф на базираната в Скотсдейл фондация "Алкор", един от пионерите в криониката. "Ние смятаме, че да кажем, че някой е мъртъв, е малко спорно. На практика той се нуждае от спасение", допълва той.

Това спасение започва от момента, когато докторът декларира, че пациентът е мъртъв. Тогава екипът на "Алкор" подготвя "ледена баня" и започва прилагането на 16 медикамента и разновидности на антифриз, докато температурата на пациента падне почти до точката на замръзване.

"Критично важно е колко бързо ще започнем процеса на замразяване", казва Мор. За да осигури това компанията е оборудвала екипи във Великобритания, Германия и Канада, и предлага на своите членове бонус от $10 000, ако изберат да почнат в Скотсдейл, където рекордът за охладен и подготвен за операция пациент е 35 минути.

След това хирург отрязва главата на пациента, ако той е избрал евфемистично наречената опция "Невро" с надеждата, че тялото му ще може да бъде изградено отново с използването на неговата ДНК. Това е и по-евтината възможност – с цена от $80 000, е повече от два пъти по-евтина от услугата за замразяване на цяло тяло, която струва $200 000.

За пълния пакет цената на базирания в Мичиган институт "Крионикс", е само $28 000. Защо разликата е толкова голяма?

"От тези $200 000 $115 000 отиват в доверителен фонд за сметка на пациента за да се покриват евентуални допълнителни разходи", казва Мор. Парите се контролират от борд на довереници, в които влизат и близки на починалите. И действително, отчетът на компанията показва, че във фонда са натрупани $10 млн.

Когато Мор идва в САЩ през 1986 г. от Великобритания, за да започне работа за "Алкор", организацията е управлявана на доброволни начала и той се записва като 67-ия ѝ член. Днес тя разполага с 8 служители, а членовете ѝ са над 1000 души.

Сред тях са милиардерът Питър Тийл и главният инженер на "Гугъл" Рей Кързуейл. Известните имена привличат сериозен медиен интерес. Преди години гръмна скандал покрай новината, че "Алкор" е "похабила" останките на бейзболната легенда Тед Уилямс. Оказа се клевета.

47-годишната Илейн Уокър е самотна майка и работи почасово като инструктор в Скотсдейлския обществен колеж. Тя е станала член на "Алкор" преди 9 години, след като е разбрала за криониката от онлайн група в началото на 90-те години на миналия век.

В началото цената ѝ се виждала висока, но след това фондацията позволила плащането да става и по линия на застраховките "Живот". За да плаща таксата от $600 годишно дори спряла абонамента си за мобилен телефон.

"Сега имам мобилен телефон, но навремето трябваше да се откажа", казва тя. "Въпросът не е, че искам да живея отново, така че да изживея живота си пак или да направя нещо, което не съм успяла преди това. Просто искам да видя какво ще се случи в бъдещето", обяснява Уокър.

Законово погледнато, "Алкор" не предлага обещание за живот след смъртта. На практика нейните 147 пациенти са ѝ дарили своите глави или тела.

"Ние сме последователни – бихме стигнали и до съд, за да получим правата върху телата, като често сме взимали и съдебин нареждания да не се правят аутопсии", казва Мор.

И все пак има закони на науката, пред които "Алкор" трябва да се изправи.

"Когато хората ми зададат научен въпрос, аз трябва да им дам резултат, който може да бъде проверен", казва Мичио Каку, футурист и преподавател по теоретична физика в "Сити колидж" в Ню Йорк. "Но за съжаление криониката не дава такива отговори. Защитниците на криониката посочват успешни осеменявания ин витро на замраезни ембриони и експерименти с прости организми, но няма данни, свързани с човек".

Други изтъкват невероятната сложност и липсата на достатъчно научно разбиране за човешкия мозък. Сочейки съществуването на над 100 млрд. неврона, от които съвсем малка част са „каратографирани“ от науката, неврологът Кен Милър от Колумбийския университет  сравнява криониката с "продажба на билети за влак, на който не може да се качиш".

Но вярата и надеждата, а не науката, е от значение за членовете на "Алкор".

"Искам да видя бъдещето и това ме вълнува", кава Уокър. "Цената е ниска за тази надежда", казва тя.