СЛАВА АНАЧКОВА

Над 700 000 души по света умират всяка година, защото лекарствата не им действат. Прогнозите са през следващите 35 години броят им да набъбне лавинообразно, достигайки 10 млн. души годишно до 2050-а. Колкото половината население на Австралия и съседна Румъния, или колкото са всичките жители на сравнително малки европейски държави като Гърция, Чехия или Белгия.  

Без съмнение човечеството е изправено пред нова смъртоносна заплаха, много по-страшна от международния тероризъм дори. За сравнение, онкологичните заболявания в момента отнемат живота на около 8 млн. души годишно в глобален план, но с тенденция бройката да намалява. 

Новите "убийци" са т. нар. резистентни бактерии, които не се повлияват от традиционното лечение и на практика се превръщат в същинско биологично оръжие за масово поразяване. През последните години при все повече хора назначената терапия просто не действа, а устойчивите микроорганизми се разпространяват като епидемия, придобивайки нечуван имунитет срещу съществуващите антибиотици. Фармацевтичната индустрия на свой ред няма икономически интерес да разработва нови лекарствени молекули и на практика няма сила, която да спре разпространението на "безсмъртните" бактерии.

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГИ УПОТРЕБЯВАМЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ГИ ГУБИМ 

Почти 2500 тона антибиотици изпива човечеството всяка година, за да се спаси от инфекциозните заболявания. Но хапчетата вече не помагат и дори по-лошо – честата им употреба ги превръща в неефективно средство за борба с бактериите.    

"Хората страдат, хората умират, а сме неспособни да ги излекуваме, защото някои антибиотици вече не действат", обобщи проблема европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витенис Андрукатис на 18 ноември 2015 г., когато държавите в общността отбелязаха Европейския ден за правилна употреба на антибиотици.  

Инфекциите стават все по-резистентни към съществуващите лекарства, защото хората все по-често злоупотребяват с тях. Проблемът съществува в цяла Европа, но е най-разпространен у нас, както и в съседните Гърция и Румъния, заради редица порочни практики. Например антибиотиците се изписват, без да е необходимо или без да са направени съответните изследвания (по-конкретно антибиограма). В болниците по традиция се назначава най-евтиният продукт (който и да е той), а личните лекари често се застраховат срещу усложнения, като предписват антибиотиците за профилактика. Виновни са и самите пациенти, защото тълкуват симптомите си "по чичко Гугъл" и си купуват "на черно" случайни лекарства.    

Изписаната по този начин терапия обаче не само не помага, но и сериозно вреди, защото позволява на бактериите добре да "опознаят" своя нападател. Микроорганизмите имат свойството да еволюират и всичко, което не ги убива, ги прави по-силни, съответно по-устойчиви на следващи атаки. Когато първият антибиотик не подейства, докторите изписват втори, дори трети, но когато и те се провалят в лечението, вариантите намаляват или напълно се изчерпват. Успее ли бактерията да изгради антитела срещу всички известни лекарствени молекули, става напълно резистентна и на практика неунищожима.

Антимикробната резистентност (AMR) се проявява, когато микроорганизмите създадат механизми, които правят антибиотиците по-малко или неефективни. Определени препарати вече не могат да убиват или да предотвратяват развитието на болестотворните бактерии. Тогава тези бактерии стават резистентни поради генетични промени.

Важен фактор в случая се явява и храната, която консумираме. Съвременните фермери и земеделци масово използват антибиотици за увеличаване на продукцията от животни и насаждения, като в страните без регулации проблемът е особено голям. На здрави пилета например редовно се дават антибиотици, за да се предотврати разпространението на евентуални инфекции в цялата птицеферма. За сравнение, в страните, където това е забранено, болните животни се изолират и се лекуват с противомикробни препарати само при нужда.  

Друга порочна практика е лекарствата във ветеринарните аптеки да се предоставят без ограничения, което пренася порочните практики от хуманната върху ветеринарната медицина. В по-развитите страни антибиотик за животни може да се купи само от сертифициран ветеринар, който освен това води всяко болно животно на отчет. У нас всеки може да се сдобие с такъв медикамент и да го даде на колкото пожелае пилета и крави, без никой друг да разбере. А това в крайна сметка върши същата лоша услуга на животните, каквато и безразборната употреба на антибиотици сред хората.

На този етап няма категорични доказателства, че антибиотиците преминават от животинското месо в човешкия организъм, но е факт, че безразборната им употреба също създава резистентни бактерии, а те от своя страна са заразни и за хората. Това крие сериозни рискове за здравето ни, защото нелечимите заболявания при животните често са смъртоносни за човешкия вид. Освен това водят и до сериозни загуби за индустрията. През миналата година в Норвегия например, вследствие на появила се информация за открита резистентна бактерия ешерихия коли в птичето месо, продажбите на пилешко са паднали с 20 на сто.   

Подобна цена е твърде висока за бизнеса и не е по силите дори на развитите европейски икономики. Всяка година страните на Стария континент изразходват над 1,5 млрд. евро повече за допълнителни процедури вследствие на медицински усложнения или продължително лечение без резултат. Очаква се през 2050 г. загубите да скочат до 2,9 трилиона долара, а допълнителните разходи за лечението и социалната издръжка само на един пациент с резистентна инфекция да достигнат 80 000 долара.   

"СМЪРТТА" НА АНТИБИОТИЦИТЕ  

Бактерията, която напоследък най-много притеснява европейските експерти, се нарича клебсиела (Klebsiella pneumoniae) и причинява не само пневмонии и респираторни проблеми, но също инфекции на кръвта и пикочните пътища. Може бързо да се разпространява сред хората и в повечето случаи ги праща директно в болница.   

Проблемът е, че към днешна дата тя все по-рядко се повлиява от терапиите, които до скоро са я унищожавали. По данни на Европейската мрежа за проследяване на антимикробната резистентност (EARS-Net) над една трета от изолираните бактерии, наблюдавани и събрани в обща база данни, са устойчиви на почти всички групи антибиотици (каквито са например флуороквинолоните, аминогликозидите, включително и трето поколение цефалоспорини).

Само за три години (2011-2014) броят на резистентната клебсиела се е увеличил от 16,7 на 19,6% от всички регистрирани бактерии в групата, оставяйки твърде малко терапевтични варианти на пациентите. Последната надежда на болните са антибиотиците от т. нар. последен ред – карбапенеми, но се очаква скоро дори те да бъдат обезсилени, защото част от бактериите са развили резистентност съм повече от един препарат. На този етап най-притеснително е положението в Румъния, Гърция и Словакия, където половината пациенти не се повлияват от лечение с най-модерните медикаменти, но и България не прави изключение. 

Подобна е ситуацията и с небезизвестната ешерихия коли (Escherichia coli), която е най-честият виновник за инфекциите на кръвта и уринарния тракт по целия свят. Според последната статистика над половината от регистрираните в EARS-Net бактерии са напълно устойчиви поне към един антибиотик. Но истинският проблем е, че се увеличава резистентността им към третото поколение цефалоспорини – от 9,6% през 2011 г. на 12% през 2014-а. Най-трудно с борбата срещу нея се справят Словакия, Италия и Кипър, а също така България и Румъния.

В списъка са още бацилите ацинетобактер (Acinetobacter species) и популярните стафилококи (Staphylococcus aureus), но най-интересна е историята на бактерията, причиняваща гонорея (Neisseria gonorrheae). Понеже хората се срамуват да ходят на лекар с това заболяване, обикновено "разчитат" симптомите си в търсачката Google и сами си предписват лечение – в повечето случаи съвсем неподходящо. За да не се червят в аптеката, пък си купуват лекарствата "на черно" и в 90% от случаите буквално "произвеждат" резистентна бактерия. Произвеждат я, защото не успяват да я излекуват, но я разпространяват с вече придобит имунитет към антибиотици.

Има и друг проблем. "Смъртта" на днешните антибиотици не само ни обрича на болести, но поставя на карта и много други медицински дейности, считани за революционни. Такива са например всички операции и интервенции в областта на микрохирургията, които са немислими без антимикробна терапия. Под въпрос ще бъдат също цезаровото сечение и трансплантациите заедно с всички процедури, при които съществува риск от инфекции. 

"Това може да ни върне в годините преди появата на пеницилина, а това е доста страшно на фона на съвременните епидемии и растяща заболеваемост", коментира генералният директор в областта на здравеопазването и безопасността на храните Ксавие Моне.  

В тази ситуация експертите са категорични, че най-доброто решение на проблема с резистентността е профилактиката на инфекциозните заболявания. Заедно с пакет от мерки, които да се борят с безразборната употреба на антибиотици в цяла Европа.  

С ПОГЛЕД КЪМ ИНДУСТРИЯТА  

Най-големите надежди на здравните експерти естествено са насочени към фармацевтичната индустрия, която, уви, не е разработвала нови лекарствени молекули от над 30 години. Последният антибиотик в историята е синтезиран през 1987 г. и оттогава устойчивостта на бактериите непрекъснато се увеличава. 

Работата е там, че фирмите дори нямат желание да работят в тази посока, защото икономическият интерес от създаването на продукт, чиято употреба умишлено ще бъде ограничавана (за да не се развие резистентност и срещу него), е нулев. От една страна, ще трябва да ангажират огромни ресурси (в това число разработчици, производство, клинични изпитвания и прочие), а от друга – да се примирят с твърде скромни продажби. Предвид непрекъснатите кампании за ограничаване употребата на съществуващите антибиотици е повече от сигурно, че практиката ще се пренесе с още по-голяма сила върху всеки нов продукт. За да бъде съхранен възможно най-дълго. На производителите обаче това няма да носи приходи и де факто обезсмисля първоначалната инвестиция в нови молекули. А ако те все пак бъдат разработени, цената на крайния продукт ще е космическа.

"Трябва да се намери пресечната точка между интереса на индустрията и тази на пациентите, защото бизнесът трудно може да субсидира сам цяло едно производство, без да има възможност да печели след това или поне да върне инвестициите си", опасява се Елизабет Кипър, директор по въпросите на Европейския съюз в Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA). 

Един от обсъжданите варианти е европейските правителства да разработят специални социални програми, чрез които да поемат част от стойността на бъдещите медикаменти, или те да се реимбурсират през различни здравни фондове. По този начин болните ще имат достъп до скъпата терапия, а фармацевтичните компании ще могат да разчитат на реални постъпления.

Другият вариант е самото разработване на нови продукти да се субсидира от Европейския съюз. За целта по различни програми за научни изследвания до момента са разпределени около 600 млн. евро – уви, без резултат. В рамките на Седма рамкова програма дори беше създадена Инициативата за иновативна медицина (IMI) със собствен бюджет от 2 млрд. евро, но и тя не може да се похвали с конкретен краен продукт или молекула. 

Всъщност дори изследователите точно днес да открият лека на новия век и да сложат началото на разработките и производството, ще минат години, преди окончателният продукт да стигне до пазара и пациентите.

Какво не трябва да забравяте

1. Антибиотиците не лекуват инфекциозни заболявания като грип. Да, птичият е особено неприятен, но няма да ви убие!

2. Курсът на терапия не бива да се прекъсва, дори да се почувствате по-добре. В противен случай, вместо да умрат, бактериите "запаметяват" своите „нападатели” и стават резистентни към тях. След това се разпространяват като такива и всеки, който се зарази с тях, няма шанс да се излекува със същия антибиотик. Дори никога през живота си преди това да не е слагал хапче в устата си.

3. Хапчетата не са за споделяне, даже и с членове на семейството. Дали същата терапия ще е подходяща за семейната ви половинка, може да установи само антибиограма. В противен случай бактериите няма да се повлияят, но ще се "запознаят" с новия си нападател и ще развият същата резистентност, както описаната в точка 2. 

4. Винаги мийте ръцете си, за да предотвратите инфекция. Профилактиката всъщност е най-добрата превенция в случая. 

 

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z”. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.