Отворено писмо

До: Госпожа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание

на Република България

3 май 2016

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Изключително ме разтревожи начинът Ви на аргументация по промените в Изборния кодекс по време на срещата в Народното събрание на 26 април 2016, в която сте участвали заедно с Министър-председателя и представители на парламентарно-представените партии.

Вие сте мой народен представител – така е според решение на Конституционния съд, независимо от кой избирателен район сте избрана (не, че българите в чужбина въобще имаме район или пък можем да гласуваме за конкретни народни представители).

Затова настоявам Вие, когато представлявате моето мнение и моята властв Парламента, да базирате мненията и решенията си само на сериозналогика, проверени факти и съобразяване със степента на обществените явления, на които се позовавате.

В стенограмата, за съжаление, намирам свидетелства за точно обратното. Ваши две реплики за изборите в чужбина – “… Изборния кодекс, създава възможност да се разкрие секция при 20 заявки, а в деня на изборите отиват да гласуват примерно пет души.”, както и “Най-фрапантното е, когато броят на гласувалите е по-малък от членовете на секциите комисии, чийто състав е командирован от българската държава за три дни, за да отидат там и да гарантират честни избори.” – са базирани наедин единствен единичен случай от общо 428 секции в чужбина в изборите през 2014-а. Във всички останали 427 секции в чужбина са гласували над 20 избиратели.

Фрапантно е само едно: че не сте си направили труда да проверите фактите, при положение че протоколите от за всички избори досега са публично достъпни на уебсайта на ЦИК. Както и това, че ние, гражданите, които сме ви упълномощили временно да взимате решенията за държавата от името на нашата власт, трябва да се съмняваме, пре-проверяваме и посочваме такива груби нелогични необоснованости в аргументацията Ви.

Няма никаква логика или здрав разум такова изключително рядко и незначимо по степен отклонение да бъде давано за пример. Не може чрез “аргументиране” на обстоятелства с толкова малка степен на разпространеност да бъдат взимани толкова важни решения – като тези за промени на изборните правила, засягащи стотици хиляди български граждани.

Намирам за необяснима липсата на познания за изборните правила, демонстрирана от Вас, когато се опитвате да аргументирате позициите си и в друг пример: “В същото време българската държава е осигурила по трима служители командировани там.” (в секциите в чужбина). Не трима, а само един представител на държавата се изисква за секция в чужбина. При това, не е нужно да е командирован държавен служител – законът изрично позволява (и вече е практика) да е местен български гражданин, упълномощен да представлява държавата.

Несериозно и особено лишено от здрав разум изглежда и Вашето “решение” за това колко “лесно” биха могли да гласуват българските граждани от чужбина: “не виждам проблем за наш сънародник от Гърция да вземе един автобус и да си дойде за два часа, за да упражни правото си в България”.

Крайно учуден съм от липсата на елементарно съобразяване от Ваша страна, че само от Атина (например) до Петрич пътят е над шест часа в едната посока (и то с автомобил). Какво да говорим за стигането – само заради изборите – до по-далечни населени места, като Варна или Бургас. Защото би трябвало да знаете и, че избирателят не може да гласува веднага като влезе на територията на България, а само където е в избирателния списък – обикновено по постоянен адрес.

Крайно опростенческо и неадекватно на реалността е и твърдението Ви, че “Има достатъчно гаранции за правото на нашите сънародници да намерят начин и да упражнят гласа си и тези, които искат, го правят”.

Ще обясните ли на българските граждани от Лондон – специално на над 8000 гласували през 2014-а там – дали ще имат осем секции за гласуване, след като е прието, че в една секция могат да гласуват не повече от 1000 души? Или ще се чака за гласуване по осем часа?

А на 7000 българи в САЩ, гласували многократно досега, но живеещи далече от милионни градове, които сега ще бъдат лишени на практика от възможността да гласуват – освен ако не решат да отделят цял ден (или дори няколко дни)?

Но най-разгневен съм от това, че грижата Ви да не покажете “уплаха”, грижата за собствения ви образ стои над грижата за решение в обществена полза и според обществените желания – за което намирам потвърждение в репликата Ви “В Преходни и заключителни означава, че сме се уплашили и го вкарваме в Преходни и заключителни”.

Не съм Ви упълномощавал да представлявате моята власт по този начин – като базирате решенията си на нелогични, несвързани с реалността, крайно преувеличени или неадекватно малки проблеми. Виждам липса на логично мислене, виждам несъобразяване с реалността и със степента на процесите и явленията, на които се позовавате като определящи решенията Ви. Намирам тази липса за опасна за обществото и заплаха за националната сигурност на България.

На въпросната среща сте казали и “Крайно време е Конституционният съд веднъж завинаги да се произнесе” (за последиците от току-що въведеното задължително гласуване).
Понеже съм напълно съгласен с в Вас в този конкретен случай, настоявам Вие – като представител на моята власт, за което временно съм Ви упълномощил – да се обърнете официално към Президента на републиката да сезира Конституционния съд.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков,

гражданин и избирател, Торонто, Канада