Колкото и да се опитват да изградят достоверна теза върху дремещия първичен инстинкт у българина да отрицава Турция и исляма, и по аналогия да пренася тази подозрителност върху българските турци, наследниците на духа на Тодор Живков се оказват не по-малко аморални и опасни за България от първоизточника си. 

Все по-ясно прозира стремежът за реабилитация на бившия диктатор и на опитите за пренаписване на историята, за оправдаване на бруталните му действия по изгонването на над 300 хиляди български турци. 

ТОДОР ЖИВКОВ СПОДЕЛИЛ НА БОРИСОВ ДА ТЪРСИ ГАЗ В ЧЕРНО МОРЕ

За да не манипулират темата с това откровено престъпление, да припомним главното: възродителният процес бе замислен и реализиран изцяло като акция на партийното ръководство, начело с Тодор Живков, с ангажиране на целия ресурс - партийния апарат, армия, МВР с различните служби, включително ДС, прокуратура, съд, медии и т.н., но отговорността си остава на висшето партийно ръководство.

Архитекти и изпълнители на "възродителния процес" не престанаха да гонят жертвите си след 1989. След това подгониха и емигрантите, за да могат да управляват в комфорта на отсъствието на недоволните и помнещите. Днес отново ни занимават с границите на своите паника и страх от демокрацията. Опитват се да лишат близо милион български граждани в ЕС, Турция, САЩ и Канада от избирателни права, като се заиграват с националистическата карта.

Борят се с виртуален проблем, докато реалните само се задълбочават.

Има логическа обвързаност между всички прокудени политически и икономически емигранти, които днес Парламентът се стреми да лиши от възможността да упражнят своето право на глас, както досега. И двете групи са еднакво ненужни и пречат на модела на управление.

Ще напомня също, че възродителният процес бе и остава едно от най-тежките и непростими престъпления  на режима на Тодор Живков срещу България, което нанесе непоправими щети на националната ни сигурност. Отвориха се рани, които трудно зарастват и в които отново бъркат. Никога преди това не сме имали проблеми с междуетническите отношения в цялата ни история след Освобождението. На равно поле, без абсолютно никаква необходимост, само за да задоволи внушена отвътре или отвън заплаха с дълбок и дългосрочен стратегически замисъл - да се имплантира системно и устойчиво напрежение не само във вътрешен план между етносите в България, но и между България и Турция, решиха да сменят имената на българските мюсюлмани. Това бе диктумът не само до 1989 година, но и през целия преход след това.

Днес наследниците на Живковите стратегеми реализират ново издание на старата догма.

Още тогава Първият прие да наложи тотално измисления и изкуствено имплантиран "възродителен" процес. Той зачеркна десетилетия на успешен модел на междуетносна интеграция, които караха мнозина български турци да се гордеят с принадлежността си към интелектуалния и професионален елит на България, да я смятат за своя Родина и да смятат живота си в европейска България като неотменна ценност. На практика имахме пълна етническата сигурност и бяхме имунизирани срещу промените в политиката в Турция и всякакви версии на радикалния ислям. И това въпреки тоталитарната държава. Всеки, живял през 60-те,70-те, 80-те години, ще засвидетелства това.

След като извадиха джина от бутилката със смяната на имената и възродителния процес, започнаха проблемите - терористичните актове, разделението в обществото, подозрението между етносите. Всъщност Живков, точно като Борисов сега, посегна към националистическата карта, за да отвлече вниманието от текущите проблеми на управлението си и за да отнеме национализма като оръжие на опонентите си - вътрешни и външни. И всеки път, когато положението става неудържимо, живковците възраждат тоталитарните щампи за свързания с външен вътрешен враг.

Тази примитивна националистическиа истерия не само няма да реши нито един текущ проблем на развитието ни, в това число на избирателния процес и демокрацията в по-общ план, но със сигурност може да ни докара нови, устойчиви и дългосрочни беди. С груба сила, включително парламентарна, не се решават сложни проблеми, още повече такива, които не съществуват. Едно е да защитаваме националните си идеали, да надграждаме и съхраняваме нацията в глобалния свят, друго е да се лутаме в търсене на заместител на реални успехи с националистическа гордост - точно по каноните на съвременния путинизъм.

Кой е виновен, че българските турци или мюсюлмани все още не припознават като свои "нормалните" български партии и през целия преход толерирахме и предоставихме изключителни права на ДПС и Доган да представлява българските турци?

Уж сме против политиката на Ердоган, а вървим по неговите пътеки. Той се опита силово да се наложи над кюрдите и сега цяла Турция е в пламъци. Това ли искаме у нас?

Едно е Ердоган и неговите опити да ислямизира Турция и да я отдалечи от Европа, друго нещо са бежанците, трето нещо са бурките и ислямският радикализъм, а четвърто - българските турци у нас и в съседство. Смесването им в тривиален националистически микс не позволява нито адекватно разбиране, нито европейско решение на проблемите.

Ако някой иска елементарно да ни излъже, че чрез промените в избирателния закон ще ограничим влиянието на Ердоган или официална Турция, проблемът е у нас - излъганите. Позволяваме на примитивни националисти да ни "водят за носа" в измислени битки с мними врагове, защото само и единствено върху страхове могат да проектират своята значимост.

Не динковци и перовци спряха бежанския поток, а политическите решения и доброто сътрудничество на България, като част от ЕС, с Турция. Като че ли на някой много му липсват бежанските вълни и сега се мъчи отчаяно да вбие клин в отношенията ни с Турция, за да паднем в капана на стари зависимости и внушения.

Ако не искаме друг да се намесва в религиозните ни дела отвън, сами трябва да инвестираме в религиозното образование на българските мюсюлмани.

Отговорите на въпросите и на проблемите ни са у нас самите и всички без изключение са извън примитивния национализъм.

Истинското родолюбие изключва ограждането ни с врагове и подозрение.