Ad Config - Website header

 

Article_top

Веселин Желев

Европейската комисия предложи днес изменения в регламент за миграцията и убежището, които биха създали постоянен механизъм за преразпределяне на бежанци от едни държави-членки в други и ще се задейства автоматично, ако миграционният натиск над някои страни от съюза мине предварително определена граница.

Държавите, които отказват да проявят солидарност, приемайки бежанци от другите, ще бъдат глобявани, предвижда предложението, което се нуждае от одобрението на държавите-членки и на Европейския парламент.

Ако те го приемат, то би изменило т.нар. Дъблински регламент, според който всеки новопристигнал мигрант в ЕС трябва да получи решение на молбата си за убежище от държавата, където първо е стъпил на европейска територия. Досега това поставя под непропорционално висок натиск страните от южната граница на ЕС като Италия и Гърция. В Брюксел смятат, че другите са длъжни да проявят солидарност с тях и да поемат част от тежестта.

"Ако тук няма солидарност, много скоро няма да има солидарност в нито една друга област", прогнозира първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс, защитавайки предложението, което се очаква да срещне съпротива от много национални столици, особено в Централна и Източна Европа.

Против преместването на бежанци от едни държави в други са страни като Унгария, Чехия, Словакия. Те смятат, че вместо да прави механизми за споделяне на тежестта, ЕС трябва да постави ударението върху контрола по външните си граници, по-стриктно да отделя истинските бежанци от икономическите мигранти и да постави ясни тавани на броя хора, които може са приеме отвън. Унгария и Словакия оспорват в Съда на ЕС две временни схеми за него обхващаши общо 160 000 души, които Съветът на министрите прие с квалицифицирано мнозинство миналата година. 

Според Тимерманс обаче "реформата на Дъблинския регламент има смисъл, само ако адресираме причината, поради която той не работи", а именно, че страните на първи прием като Италия и Гърция поемат непрпорционално висока тежест в сравнение с останалите. 

Комисията прадлага тя  да изчислява референтен коефициент на мигрантите, които всяка държава-членка може да поеме като процент от теоретичния поток. Коефициентът ще се основава на две променливи величини -  БВП и население. После той ще се сравнява с реалния дял на кандидатите за убежище, които държавите са приели. Когато за някоя от тях реалният дял стигне или надмине 1,5 пъти референтния, механизмът за солидарност ще се задейства автоматично. 

Държавите-членки ще могат временно (до 12 месеца) да не участват в преразпределението, но в замяна ще трябва да плащат по 250 000 евро за всеки мигрант на държавата, която го е приела вместо тях. Така отказът да приемеш 100 души би струвал 25 милиона евро, а за 1 000 - 250 милиона евро.

Постоянният представител на България в Европейския съюз Димитър Цанчев каза, че формирането на националната позиция по предложението на Комисията предстои. Той припомни, че като държава-членка от т.нар. "първа линия" България е изложена на потенциално силен миграционен натиск и има интерес от европейски механизъм за солидарност.

"България оценява положително идеята за автоматично преместване на търсещите убежище при положение, че бъдат надхвърлени първоначално определените квоти", каза той. 

Комисията също предложи на Съвета на вътрешните министри да приеме препоръка към държавите от Шенгенската зона да продължат с шест месеца контрола по вътрешните за нея граници на Германия, Австрия, Швеция, Дания и Норвегия. Той беше въведен извънредно в разгара на миграционната криза в Гърция и на Балканите. Комисията не се възползва от възможност, която Шенгенският граничен кодекс ѝ дава да препоръча продължаване на този контрол с още две години. Тя обоснова необходимостта той да остане още шест месеца заради значителния брой нелегални мигранти, които все още се намират в Гърция и на Балканите. Комисията отбеляза усилията на властите в Атина да ограничат нелегалната миграция и ефекта на споразумението с Турция, което рязко намали нивата ѝ.

 
Снимка БГНЕС.

Европейската комисия предложи днес изменения в регламент за миграцията и убежището, които биха създали постоянен механизъм за преразпределяне на бежанци от едни държави-членки в други и ще се задейства автоматично, ако миграционният натиск над някои страни от съюза мине предварително определена граница.

Държавите, които отказват да проявят солидарност, приемайки бежанци от другите, ще бъдат глобявани, предвижда предложението, което се нуждае от одобрението на държавите-членки и на Европейския парламент.

Ако те го приемат, то би изменило т.нар. Дъблински регламент, според който всеки новопристигнал мигрант в ЕС трябва да получи решение на молбата си за убежище от държавата, където първо е стъпил на европейска територия. Досега това поставя под непропорционално висок натиск страните от южната граница на ЕС като Италия и Гърция. В Брюксел смятат, че другите са длъжни да проявят солидарност с тях и да поемат част от тежестта.

"Ако тук няма солидарност, много скоро няма да има солидарност в нито една друга област", прогнозира първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс, защитавайки предложението, което се очаква да срещне съпротива от много национални столици, особено в Централна и Източна Европа.

Против преместването на бежанци от едни държави в други са страни като Унгария, Чехия, Словакия. Те смятат, че вместо да прави механизми за споделяне на тежестта, ЕС трябва да постави ударението върху контрола по външните си граници, по-стриктно да отделя истинските бежанци от икономическите мигранти и да постави ясни тавани на броя хора, които може са приеме отвън. Унгария и Словакия оспорват в Съда на ЕС две временни схеми за него обхващаши общо 160 000 души, които Съветът на министрите прие с квалицифицирано мнозинство миналата година. 

Според Тимерманс обаче "реформата на Дъблинския регламент има смисъл, само ако адресираме причината, поради която той не работи", а именно, че страните на първи прием като Италия и Гърция поемат непрпорционално висока тежест в сравнение с останалите. 

Комисията прадлага тя  да изчислява референтен коефициент на мигрантите, които всяка държава-членка може да поеме като процент от теоретичния поток. Коефициентът ще се основава на две променливи величини -  БВП и население. После той ще се сравнява с реалния дял на кандидатите за убежище, които държавите са приели. Когато за някоя от тях реалният дял стигне или надмине 1,5 пъти референтния, механизмът за солидарност ще се задейства автоматично. 

Държавите-членки ще могат временно (до 12 месеца) да не участват в преразпределението, но в замяна ще трябва да плащат по 250 000 евро за всеки мигрант на държавата, която го е приела вместо тях. Така отказът да приемеш 100 души би струвал 25 милиона евро, а за 1 000 - 250 милиона евро.

Постоянният представител на България в Европейския съюз Димитър Цанчев каза, че формирането на националната позиция по предложението на Комисията предстои. Той припомни, че като държава-членка от т.нар. "първа линия" България е изложена на потенциално силен миграционен натиск и има интерес от европейски механизъм за солидарност.

"България оценява положително идеята за автоматично преместване на търсещите убежище при положение, че бъдат надхвърлени първоначално определените квоти", каза той. 

Комисията също предложи на Съвета на вътрешните министри да приеме препоръка към държавите от Шенгенската зона да продължат с шест месеца контрола по вътрешните за нея граници на Германия, Австрия, Швеция, Дания и Норвегия. Той беше въведен извънредно в разгара на миграционната криза в Гърция и на Балканите. Комисията не се възползва от възможност, която Шенгенският граничен кодекс ѝ дава да препоръча продължаване на този контрол с още две години. Тя обоснова необходимостта той да остане още шест месеца заради значителния брой нелегални мигранти, които все още се намират в Гърция и на Балканите. Комисията отбеляза усилията на властите в Атина да ограничат нелегалната миграция и ефекта на споразумението с Турция, което рязко намали нивата ѝ.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Бежанците са бедни и необразовани, показва доклад на Федералната статистическа служба

Близо 17 млн. души в Германия са имигранти, или един на всеки петима жители. Те са по-бедни, по-необразовани и често безработни, но доволни. Това показва последният доклад на Федералната статистическа служба, изготвен съвместно с още три института, пише изданието Das Handelsblatt.

По дефиниция за мигрант се възприема този, който - независимо от неговата националност - е роден в чужбина или имат поне един родител, който идва от държава, различна от ФРГ. Повече от половината от тях са с германско гражданство, една трета са родени в страната.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?