Данъчните са доволни. Според данните на Националната агенция за приходите от общо около 500 000 данъчни декларации, подадени по време на тазгодишната кампания, която завърши преди два дни, повече от една трета са получени по интернет с електронен подпис или с напълно безплатния персонален идентификационен код (ПИК).

От ведомството изрично посочиха, че именно възможността да се декларират доходите чрез глобалната мрежа е позволила на служителите на НАП да работят с натовареност под 40% дори и в последния ден на кампанията и да няма опашки пред гишетата.

Въпреки че в абсолютна стойност числото не е чак толкова впечатляващо, става дума за около 175 000 души, подали декларации по електронен път, фактът не е за подценяване, защото налозите се плащат основно от хора, които са на средна възраст - не са съвсем типични представители на поколението, което ляга и става със социалните мрежи.

Първият впечатляващ сигнал за сериозното навлизане на информационните технологии в бита на българите бе по време на последното преброяване на населението у нас през февруари 2011 г. Оттогава минаха вече повече от 5 години, но и днес статистиката изглежда като сериозно постижение. Въпреки че електронното преброяване тогава бе предложено за първи път, 3 100 023 души се възползваха от него. Те се равняваха на 41,2% от общото население на страната по това време, което отбеляза своеобразен рекорд спрямо опитите на доста други държави в тази област.

По време на електронното преброяване обаче имаше възможност човек с компютърна грамотност да подаде информацията за всичките си роднини. И го направиха стотици хиляди хора, което прави доста сложни изводите за общата компютърна грамотност на хората в страната.

Ясно е, че част от българското общество знае как да използва възможностите на интернет. И в нея има хора от различни поколения. За младежите това вече е нормалното пълноценно общуване. За хората на средна възраст - удобна възможност да пазаруват изгодно, да плащат сметки без да чакат на опашки и изобщо да си улеснят живота, а част от бабите и дядовците просто бяха принудени да разберат какво са "Скайп", "Вайбър" и "Месинджър", за да се видят с децата си, които са далеч от тях. 

 

Но колко точно са дигитално грамотните хора в България?

 

Данните на Националния статистически институт за достъпа на домакинствата до интернет показват, че през 2015 година 59,1 на сто от семействата у нас имат достъп до глобалната мрежа. Още по-хубавото е, че цели 99,5 процента от тях ползват предимствата на бърза широколентова услуга, показват данните на Националния статистически институт за свързаността с глобалната мрежа у нас. Процентът на домакинствата с интернет непрекъснато се увеличава, но през последните години вече с по-бавно темпо, въпреки че средният процент за ЕС е с 20 процента по-висок.

 

Защо е така?

 

В данните на НСИ по региони отговорът на този въпрос се набива на очи. В столицата домакинствата с интернет вече гонят 80 на сто, но в най-бедните области и с най-застаряващо население - Видин, Враца и Монтана е доста под 50-процента. Така че спирачката пред навлизането на интернет в бита е свързана най-вече с доходите. При над 30-процентен дял на хората, живеещи в риск от бедност е нормално 40 на сто да нямат достъп до възможностите на глобалната мрежа.

54,6 процента от българите ползват интернет всеки ден, разкриват още данните на НСИ. Според тях това са предимно младите и добре образованите. 

Във възрастовата група 16-24 години 84,1 на сто от хората са редовно в мрежата. При тези от 25 до 34 години процентът също е изключително висок - 82%. След това започва да пада - 69,2% за възрастовата група 35-44 г.,52,8% за хората между 45 и 54 г. А при най-възрастните е едва 10%.

При хората с основно образование интернет редовно ползват малко по-малко от една четвърт от гражданите. При среднистите - 53,9%, а при висшистите - цели 86,3 процента.

Групата, която е най-активна в ползването на глобалната мрежа обаче е друга - на тези, които в момента учат, независимо от образователното ниво. В нея едва един на всеки 20 души не ползва интернет всеки ден.

 

А за какво всъщност им е на българите интернет?

 

Основната част от хората у нас се възползват от възможността за някакъв вид комуникация. 82,2 на сто от българите, които ползват мрежата, водят разговори или видеоразговори. 77,1 на сто изпращат и получават електронни писма, а 74,4% са в социалните мрежи. Хората, които предпочитат да четат онлайн медийно съдържание са 70,1 на сто.

Най-често българите търсят в интернет информация за стоки и услуги, консултации за здравето и ползват Уикипедия, разкриват още данните на НСИ.

Свои мнения във форуми и блогове споделят 14,8% от българите в интернет или 463 944 души, но активността при участитето в различни онлайн консултации по обществени и политически теми като цяло е слаба. През миналата година хората участвали в различни интернет петиции у нас са били едва 164 736.

Никак не е висок и делът на българите, използващи интернет банкиране. Става дума за едва 295 684 души.

Като цяло електронната търговия и онлайн връзките с публичната администрация продължават да не са особено популярни в у нас. Около 1 милион българи ги ползват. Това са хора предимно от големите градове.

Най-често купуваните стоки от българите в интернет са дрехите. През миналата година 727 065 души у нас са поръчвали облекла и обувки през глобалната мрежа. На второ място по популярност са поръчките за ваканционни пътувания. 312 420 души през 2015 г. са резервирали почивка онлайн. Горе-долу същият брой хора са купували от интернет мебели, играчки и битова техника.

 

Двете Българии

 

Ако групата на активните в Интернет хора попадат около 1 милион българи, то в тази на напълно пасивните има точно два пъти повече хора. Точно 1 919 252 души в България нито веднъж в живота си не са ползвали интернет. Това са 34,7% от хората в страната, което никак не е малко.

Ако разгледаме историческите данни на НСИ, ще видим обаче, че ситуацията преди 10 години е била много по-зле. През 2006 г. 70,6 процента или 4 258 712 души от населението на страната не са били използвали никога глобалната мрежа. След това обаче ситуацията се променя доста бързо. Въпреки това данните на НСИ показват, че и в момента почти половината от хората в Северозападна България (49,4%) до ден днешен не са кликали върху интернет браузър. 

"Не били компютри, а компоти!"

Старият лаф определено не е съвсем точен. Истината е, че за едни българи са компютрите, а за други компотите.