ЕСТЕР ФЕЛДЕР

Миналата есен международните медии разпространиха информацията, че през пролетта на 2016 в Пхенян ще се проведе конгрес на Корейската работническа партия (КРП). Нещо, което не се е случвало от 1980 година насам. Никъде обаче не изтече информация за точната дата на мероприятието, нито пък за какво ще става дума на партийния форум. Догадките, както знаем, са по вкуса на севернокорейското ръководство, което е известно с това, че направлява много точно информационния поток и обича да поднася изненади.

И докато, позовавайки се на анонимни източници, южнокорейската информационна агенция "Йонап" съобщи, че конгресът ще се открие на 5 май, правителството в Пхенян говореше за 7 май. В крайна сметка обаче миналата седмица стана ясно, че официалната дата на конгреса е 6 май.

КРП е основната политическа формация в Северна Корея. Предполага се, че в нея членуват между три и четири милиона севернокорейци, при общо население от 25 милиона. Според южнокорейското радио Кей Би Ес, специално за конгреса в Пхенян са въведени повишени мерки за сигурност. Освен това "на гражданите се забранява да провеждат важни церемонии като сватби и погребения, в които участват голям брой хора".

"Фестивалът" на Ким

 

Партийният конгрес ще се проведе в момент на особено напрежение - след четвъртия ядрен тест на Пхенян и изстрелването на ракета с голям обсег на действие, ситуацията в региона се изостри. Според експерта по корейските въпроси Ерик Балбах от Свободния университет в Берлин, датата на конгреса е избрана символично.

"Предполагам, че така Ким Чен Ун иска да покаже, че затвърждава властта си. Освен това той иска отново да издигне партията като най-важна политическа институция в центъра на властта", казва той. По тази точка политическият стил на Ким Чен Ун се различава от този на баща му и се доближава до този на дядо му - Ким Ир Сен или "вечният президент". "Докато баща му Ким Чен Ир залагаше преди всичко на армията като на най-важна политическа институция, Ким Чен Ун иска да извади на преден план партията", обяснява Ерик Балбах.

Той е убеден, че Ким Чен Ун ще използва конгреса, за да затвърди още повече позициите си.

"По правило конгресите се провеждат за партията като цяло. Но в този случай всичко ще се върти около личността на Ким Чен Ун. Това мероприятие ще бъде един вид церемония за коронясване на лидера", казва той и обяснява, че младият севернокорейски ръководител традиционно залага на режисираните церемонии. "Тепърва ще си проличи дали конгресът ще доведе до конкретни резултати в смисъл на промяна на политиката и нови решения. Но със сигурност ще има кадрови промени вътре в партията", казва Ерик Балбах.

След като дойде на власт след неочакваната смърт на баща си, Ким Чен Ун бе почти непознат на политическата сцена. Някои дори предполагаха, че конците се дърпат от задкулисни играчи, тъй като Ким Чен Ун бе неопитен. "Сега конгресът трябва да сложи край на тези спекулации веднъж завинаги. Партийният форум е замислен като демонстрация на властта на Ким Чен Ун", казва Ерик Балбах. В полза на тази теза говорят и провокационните външнополитически мерки от последните месеци - към тях спада ядреният тест, както и изстрелването на ракетата с голям обсег на действие.

Партийният форум служи и за демонстрация на единството на народа под управлението на Ким Чен Ун. На първо място обаче мероприятието ще бъде вътрешнополитически сигнал. Последният Шести конгрес на КРП се проведе през 1980 година, още по времето на управлението на Ким Ир Сен. Тогава за първи път бяха поканени и чуждестранни представители от почти 120 страни.

Южнокорейската информационна агенция "Йонап" съобщава, че този път на конгреса няма да присъстват никакви чуждестранни гости. "Конгресът ще се проведе при закрити врата. Разбира се, ще бъдат разпространени кадри в страната и чужбина, но аз нямам информация за конкретни покани към гости от други страни", казва Ерик Балбах.

Какво ли е изключителното събитие сега?

 

"Теоретично конгресът на КРП се свиква на всеки пет години", пише експертът по корейските въпроси Рюдигер Франк в книгата си "Северна Корея - вътрешен поглед към една тотална държава". На практика обаче няма никаква закономерност и последователност при провеждането на конгресите на партията. През 1946 година е проведен първият конгрес, а следващите са през 1948, 1956, 1961 и 1970 година. "Затова и дългата пауза от 1980 година насам е доста необичайна. На мое запитване Пхенян отговори, че партийните конгреси в Северна Корея се провеждат само тогава, когато се случи нещо изключително или трябва да се вземат важни решения. Очевидно нито колапсът на Съветския съюз и на Източния блок, нито смъртта на Ким Ир Сен през 1994 година или пък гладът между 1995 и 1997 година не попадат в графата на изключителните събития", четем още в книгата на Франк.

Препечатваме статията от Дойче веле.