Флорънс Фостър Дженкинс е просто поредната американска светска звезда от ХХ в. – обича музика, описва себе си като колоратурен сопран. Превръща се в сензация, една от най-прочутите певици на времето си, в изключителна богаташка, както и в щедър филантроп. Феновете й са хиляди. Славата й обаче не е заради хубавия й глас, а по-скоро защото го няма. Всъщност тя продава пародия на добро пеене. Ужасните й изпълнения са истинска подигравка с Моцарт, Щраус и други велики композитори, разказва Би Би Си.

Отначало е търсена само за частни партита или в собственото си заведение – „Клуб Верди“, но си проправя път до „Карнеги Хол“ през 1944-а и влиза в аналите на музикалната история. Изпълненията й събират милиони долари (в днешни цифри) за социални каузи, докато публиката всъщност е ужасена, но и развеселена. Слушателите й се заливат от смях, хапят устни и изобщо не могат да повярват, че са си купили билети за толкова бездарно пеене.

Плакат за концерт на Флорънс Фостър Дженкинс
Плакат за концерт на Флорънс Фостър Дженкинс.

Флорънс може да е наистина най-лошата оперна певица в света, но изобщо не й пука. Всъщност, възможно е да не си дава сметка за това. През целия й живот нейният импресарио, вторият й съпруг Сейнт Клер Бейфилд, поддържа у нея заблудата, че е наистина добра. Тя обича това, което прави, и е убедена, че носи огромно удоволствие на публиката си – което, в известен смисъл, е точно така.

Историята й е истинско вдъхновение за писатели, режисьори и музиканти. За нея са правени мюзикъли (представете си „Моята прекрасна лейди“, но наопаки).

Мерил Стрийп в образа на
                     Мерил Стрийп в образа на мадам Дженкинс,
            за който й предричат поредната номинация за Оскар.

През 2015-а й беше посветен френскоезичният филм „Маргьорит“, а сега излиза „Флорънс Фостър Дженкинс“ – изключително забавен и красив филм, режисиран от Стивън Фриърс („Кралицата“, „Опасни връзки“). Участват Мерил Стрийп и Хю Грант. Филмът вероятно ще се окаже сред фаворитите за Оскар. Режисьорът смята, че сценарият е вълнуващ и че истинската Флорънс Дженкинс е била едновременно абсурдна, мила и трогателна. Мерил Стрийп описва героинята си като „възхитителна и ужасна“. Певицата е била не просто неспособна, гигантското й бездарие е имало размах. Тъкмо комбинацията от патос и нелепост правят цялата история толкова хубава.

Повечето хора си купували билет за концертите й, за да се забавляват с бездарието й.
Повечето хора си купували билет за концертите й, за да се забавляват с бездарието й.

Тази година излиза и първата биография на Дженкинс, написана от Дарил Бълок, чийто блог за лоши музиканти неизбежно води към темата за „Мадам“, както Флорънс понякога е била наричана.

Бълок отбелязва очевидното:

„Повечето хора са отивали да я чуят, за да й се подиграят, но ги е спечелвал чарът й.“

Дженкинс или е била жената с най-ироничното (и самоиронично) чувство за хумор на света, или е била напълно убедена, че пее великолепно и радва многобройните си почитатели. Невинна или сардонична, тя остава истинска легенда в музиката. Не на последно място – и защото феновете й са умеели да оценят една добра шега, продължаваща години наред.

A сега нека и ние се насладим на това гениално бездарие:

Площад Славейков