Здравей, Зигмунд, пиша ти този текст, тласкан от импулсен порив.

Силният зимен вятър отвори с взлом прозореца на кабинета ми, в него влетя един лешояд и кацна на албума с репродукции на Леонардо, който ти ми подари на докторската защита. Когато се доближих до него, забелязах, че е препариран и че на крака му има медна пластинка с надпис „Кюнст Хисторише Музеум“. Преместих го и внимателно разгледах албума с репродукциите. Знаеш ли какво открих, скъпи приятелю? „Дамата с хермелина“ беше с бяла престилка и стетоскоп.  Преместих го отново и – пак същото. Но странното започна след това – чух по радиото някакъв крещящ дискант.

Помниш ли онзи нескопосан пейзажист от Линц – мисля, че Адолф се казваше. Не може да не си спомняш – един дребен с мустаци. Бях при теб, когато той дойде с оплаквания от разстройство в сексуалните функции. Беше странен случай. Твърдеше, че се възбуждал само от статуя „Пиета“, а споменаването на стихове от Хайне го довеждало до преждевременна еякулация. Тогава го съблякохме гол и направихме експеримента. След Хайне резултатът наистина беше плачевен, особено за паркета в кабинета ти. Тогава ти предложи музикална терапия. Опитахме с барок и предкласика, но едва при Вагнер той получи отново ерекция. После видях в една книжарница, че това човече е описало историята в една книга със странно име „Моята борба с ерекцията“*.

Но да се върна на темата. Опитах се да сменя станцията по радиото и едва тогава си спомних, че миналата седмица го бях дал на племенницата си Лолита. Тя ме помоли да ѝ го подаря, защото много ѝ приличало на фалос, нали си го спомняш онзи стар „Телефункен“. И аз ѝ го подарих. На нея нищо не мога да ѝ откажа. Е и това ме озадачи – как бих могъл да чуя нещо по радиото, без да имам радио. Рационалното обяснение е, че онази пломба, която доктор Мюлер ми сложи, е станала електромагнитен приемник.

Интересното е, че когато ям алкални храни, чувам Радио "Мюнхен", а когато pH-то е киселинно, чувам Радио "Москва". Сигурен съм, че това има някакъв продромален смисъл. Рано или късно киселината ще се срещне с основата и ще настъпи адска неутрализация. Мисля, че онзи французин Нострадамус беше писал нещо за това. Приключвам писмото си и ще ти го пратя по стария арменски пощенски гълъб Киркор, който после можеш да сготвиш с ориз. Чакам отговора ти спешно. Прати ми го по персийския котарак Джевджет.

Р. S. Пращам много поздрави и на любимата ти кушетка. Целуни я по предния ляв крак от мен.

Твой верен приятел Юнг

16 март 1927 г.

* По-късно известна само като „Моята борба“

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.