ЕМИЛ ПЕТРОВ

СВЕТОСЛАВ МЕТАНОВ

 

Проект за милиард, а даже и за два. Това не е магистрала, не е дори тунелът под Кресненското дефиле или каквото и да било, което един ден ще започне да се отплаща и да връща левчета обратно в бюджета. Става дума за безплатното саниране на жилищните сгради, както накратко е известна Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Проектът, в който няма нищо дясно, беше гвоздеят в предизборната програма на ГЕРБ. Управляващите днес обещаваха със замах и в крайна сметка си го спазиха – държавата безвъзмездно осигури ресурс за обновяване на жилищния фонд.

И тук говорим за огромни средства. Общата стойност на кампанията е 2 млрд. лв., а ако се вярва на предизборната програма на ГЕРБ, тя ще продължи и по-нататък, но с по-малък процент на безплатна помощ – само 75 на сто.

Парите се наливат щедро и както обикновено се случва в такива случаи – потъват като вода в морския пясък. По последни данни по програмата са обновени изцяло 156 жилищни сгради, а договорите, които са подписани, са на стойност 1 милиард лева.

 

Първият милиард вече е похарчен

 

В средата на януари държавата предостави гаранции за нови заеми до половин милиард лева за финансирането на новия милиард.

Хората в санираните блокове се радват. Наистина, какво е нужно? Регистриране на сдружение на етажната собственост, подаване на документи и това е. Всичко идва безплатно. Идват министри, понякога и премиер, режат се летнички. Обитателите получават безплатно нова дограма, термоизолация, подмяна на щранговете на отоплителната и водоснабдителната инсталация. Стойността на имота им се повишава, при това с държавен ресурс.

Националната програма за енергийна ефективност е приета с решение на Министерския съвет от 27 януари 2015 г. През миналата година тя предвиждаше предоставянето на финансова помощ на собствениците на частни жилищни сгради с не по-малко от 36 апартамента, построени по индустриален способ, но сега вече се допускат и по-малки кооперации, които не е задължително и да са панелни. 

През януари правителството прие в програмата за безплатно саниране да се включат още два вида многофамилни жилищни сгради. Правото на безплатен обяд стига вече и до блокове, в които апартаментите са само 6.

Първите са тези, които са строени по индустриален способ – ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство), ППП (пакетоповдигани плочи), ЕПК (едроплощен кофраж), пълзящ кофраж и разновидностите им. Сградите трябва да са на три или повече етажа от минимум 6 до 36 самостоятелни апартамента.

Другият тип здания, които ще могат да кандидатстват от тази година за безплатно саниране, са масивни жилищни сгради, проектирани преди 26 април 1999 г. на три или повече етажа с шест или повече апартамента.

Предвидено е инвестициите за сградите да се приоритизират, като се даде предимство за най-старите и големи панелни сгради, сгради с доказани сериозни конструктивни проблеми, застрашаващи живота на живеещите в тях. При оценката на подадените заявления през 2016 г. общините трябва да третират с приоритет панелните жилищни сгради, като предимство се дава първо на сградите с над 36 апартамента.

Изпълнението на дейности по сградите ще може да започне едва през 2017 г., след като са сключени договорите за целево финансиране и след като бъдат приключени дейностите по всички сгради със сключени договори за целево финансиране през 2015 г.

Всичките пари по програмата за саниране минават през държавната Българска банка за развитие (ББР). За отпускането им ще сключват тристранни договори с кметовете на районните общини, представляващи сдруженията на собствениците, и съответните областни управители в качеството им на представители на българската държава.

Но основният проблем е, че тези пари се трупат като държавен дълг и дефицит, като държавната хазна няма никога да си върне вложенията.

 

А кой ще ги плаща? 

 

Отговорът няма да ви хареса. Той гласи: „Всички заедно.“ Дори и да сте имали неблагоразумието да инвестирате в тухлен апартамент, при който са спазени и най-съвременните изисквания за топлоизолация, а ВиК инсталацията е по най-висок стандарт, то това изобщо не ви спасява от дълга да платите за подобряването на жилищните условия на избралите да обитават панелните гета.

Нека се върнем малко назад в годините. Идеята за саниране на жилищните сгради беше дадена от сегашния президент Росен Плевнелиев по време на мандата му като министър на регионалното развитие и благоустройството. Тогава днешният държавен глава я постави на една везна като алтернатива на строежа на нови енергийни мощности. Обяснението всъщност не е чак толкова далечно, колкото изглежда на пръв поглед – ако сградите подобрят топлинните си характеристики и съответно харчат по-малко гориво, то няма смисъл държавата да инвестира в скъпоструващи енергийни проекти, които ще се рентират след десетилетия. И то, ако изобщо някога се рентират. 

По-важното е, че схемата на строителния министър Плевнелиев беше съвсем различна от реализираната от второто правителство на Бойко Борисов. Замисълът му беше 50% от необходимите средства да се получат от европейските фондове, а собствениците на жилища да осигурят останалите пари. Това щеше да стане чрез кредити от банките, като участието на държавата се ограничаваше до безплатни консултации и финансиране на лихвите по тези кредити.

 

Какво се получи на практика? 

 

Сега държавата плаща всичко. При това не с пари, които са събрани от „контрабандата“, а със заемни средства.

“Поне 3/4 от тези пари можеше да бъдат спестени“, казва Георги Ангелов, главен икономист в институт „Отворено общество“.

Той смята, че ако държавата финансира т. нар. саниране, трябва да го прави само за хората, които нямат средства да си го позволят. А на практика в безплатно санираните сгради има много малко такива случаи. Факт е, че няма изискване за доходи, а парите се отпускат на тези, които първи са подали заявка.

“Дори като антикризисна мярка тази програма е закъсняла. Преди 3-4 години имаше криза в строителството, сега секторът изпитва недостиг на работна ръка. Но не е учудващо, че в България винаги действаме след събитията”, добавя икономистът.

“Един милиард е похарчен, но това са твърде много пари, за да бъде продължено по досегашния начин. Трябва да се правят проекти, които да се самофинансират. Самият проект би трябвало да се финансира от спестяванията, които се правят от него”, смята Ангелов.

Той обръща внимание и на един друг проблем – в програмата не е нормативно заложена промяна на инсталацията за парно и топла вода от вертикална в хоризонтална, както е в новите жилищни кооперации. В новото строителство за всеки апартамент има отделен топломер, като основните щрангове минават през етажните площадки.

“Можеше да се постави и изискване за преминаване от вертикално към хоризонтално разпределение на топлинната енергия. Така ще се реши проблемът с неплатените сметки и дори самите топлофикации биха могли да участват във финансирането на подобни проекти”, смята икономистът.

Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика, смята, че на държавата не й е работа безплатно да санира частна собственост, събирайки от всички данъкоплатци пари, като с тях повишава цената на имота на малка част от частните собственици.

„Това дори може да бъде бизнес – например да се изкупуват апартаменти и след това да се продават на по-висока цена след санирането“, дава пример тя.

„По първоначалната схема ще се санират между 4000 и 7000 блока от 70 000 в страната. Това е 7%. Огромен ресурс, огромен дълг, но много малко решаване на проблемите и облагодетелстване на частните собственици“, казва тя.

Държавна банка, държавни гаранции – не е ли цялата програма държавна помощ. И в крайна сметка държавата ще загуби, защото дори и да влезе нещо обратно в държавната хазна, то ще е много по-малко от похарчените пари.

 

Защо се получава така?

 

Обитателите на санираните имоти намаляват сметките за отопление. От това в държавата влизат по-малко данъчни и акцизни приходи. В същото време данъчната оценка на имотите им се увеличава, което води до по-висок местен данък. Но увеличението е минимално – с 2-3 лева на жилище. Действително санираните по тази програма сгради не получават отстъпката от плащане на местния данък за срок между 3 и 10 години в зависимост от проекта, който са изпълнили. Но тези данъци в повечето случаи са ниски – няколко десетки левове, и те отиват в общините, а не в държавната хазна.

Има предположение, че спестените от икономии на ток и парно средства в семейния бюджет могат да се насочат към потребление, но дори те да бъдат похарчени изцяло за покупка на стоки от магазините, а не вложени в банките, ефектът от събраните върху тях данъци е пренебрежимо нисък.

Действително проблемът със сградния фонд в България е сериозен. Голяма част от сградите се нуждаят от саниране. Дори да не говорим само за енергийната ефективност, но става дума и за конструктивната сигурност, след като през последните десетилетия всеки прави каквито си поиска преустройства и надграждания.

Ясно е, че държавата много трудно може да задължи собствениците да направят това, освен ако не им предостави някакви компенсации, стимули и санкции. Но как един ден безплатното саниране ще накара тези, които не са санирали жилищата си, да го направят? Естествено е, че те ще поискат също безплатно да им бъдат обновени жилищата. И ще са прави – защо да бъдат дискриминирани?

По същия начин, по който чакаме от държавата да ни помогне след природно бедствие, вместо да си направим застраховка, аналогично ще чакаме да ни даде пари и ако се наложи блокът ни да бъде саниран поради належащи технически изисквания.

А най-смешното е, че програмата противоречи сама на себе си. Тя се нарича програма за енергийна ефективност, но инструкциите към нея са насочени към конструкцията на сградите.

„Инвестициите за сградите следва да се приоритизират, като се даде предимство за най-старите и големи панелни сгради, сгради с доказани сериозни конструктивни проблеми, застрашаващи живота на живеещите в тях“, пише в последните инструкции за нейното изпълнение.