Вече и децата знаят, че сме свидетели на поредния пик в дестабилизационните усилия на Кремъл и неговите проксита у нас. Но предупреждавам, да не надценяваме, още по-малко да не митологизираме възможностите на Русия да определя развитието ни - тя просто използва язвите и несвършената работа от българските политици и управници, за да развие устойчиви зони на уязвимост и да ги превърне в канали за влияние.

Диверсифицирайте енергийните източници, свийте зоните на корупционни въздействие и с изненада ще установите, че сте имунизирани срещу руския империализъм, без да се лишавате от богатството на контактите с руската култура и изкуство, с европейските руснаци. 

Лесна плячка

Не търсете зад всяка политическа акция "дългата ръка на Москва" - това би било параноя. Докато сме свръхфиксирани върху намесата отвън, създаваме погрешни самовнушения, че ТE са всемогъщи и вездесъщи, а ние безсилни. 

Така ставаме лесна плячка. Често за мнозина така е по-удобно. И ни служи, за да оправдаваме собствената си посредственост и нерешителност.

Истината е, че Москва или Анкара не биха съществували на наша почва, без удобна приемна и хранителна среда, без прослойката от политически и стопански посредници, използващи руските или турските канали за вътрешен натиск и бизнес изгоди, чрез които получават привилегирован достъп до публичния ресурс и поръчки, или без външните ни проблеми.

КОГАТО ПЪРВАНОВ ИЗВАДИ ОТНОВО ПУШКАТА

Обяснението защо леви, националисти и олигарси, проводници на външни влияния, се активизираха до краен предел е, че те се борят за своето оцеляване като фактор в българската политика или бизнес. От една страна вътрешните им източници пресъхнаха по обективни причини - дойните крави или издъхнаха, или контролът на държавата и на европейските институции се засили. От друга - евросредствата по-трудно се крадат, банките също затягат контрола върху необезпечените или "политически" кредити. Накратко, пари няма. Няма и да има.

Затова са принудени все повече да правят пътеки до Москва и до Анкара, за да си осигурят външни спасителни финансови инжекции.

Но Москва има все по-малко пари, а перспективата да станем енергийно независими и да пренасочим парите си към други доставчици привежда в паника както руските висши разпределители (по-малко остава за тях), така и местните посредници.

#КОЙ и външният му ментор не се плашат толкова от отдалечената във времето и несигурна като възможност перспектива за собствен добив на нефт и газ - в най-добрия случай 8-10 години, а от реалната възможност в България да влязат друг нефт и газ - от Близкия изток, от Каспийския регион, от глобалния пазар на втечнен природен газ. 

Защото заедно с енергийния монопол на Москва, изчезва и политическият.

Стрес тест за достоверност

Колкото по-малък става ресурсът за въздействие върху България, толкова по жестока става конкуренцията между политици и бизнес у нас за руските политически инвестиции. Толкова по-готови ще бъдат проруските среди в България да прекрачват границата на нормалността и да се ангажират в по-радикални и агресивни действия за дестабилизация - политическа, икономическа и обществена. От ресурс за позитивното развитие на страната, те се превръщат в устойчив пасив на общественото ни развитие.

За тези сили битката за президентското място е стрес тест за достоверност - часът на истината, чрез който трябва да се докажат като заслужаващи вниманието и инвестициите на Кремъл.

Колкото повече са задълбочава пропастта между Русия и Запада, толкова по-видима и дълбока ще бъде браздата между българските политици и бизнесмени, които разчитат на Европа, на пазарната икономика и на демокрацията, и онези, които разчитат на свързания с Русия местен олигархичен модел.

ОРЪЖИЕТО НА ПУТИН ЗА СДОБРЯВАНЕ СЪС ЗАПАДА

И тук стои въпросът как да се противодейства. Защото очевидно ресурсът, който може да бъде мобилизиран срещу евроатлантическата ориентацията на България не е само и единствено руски, а по-скоро мобилизиран на местно ниво, включително чрез офшорни сметки, контролирани от българските политически олигарси.

Изграждат се неформални и формални мрежи за влияние и натиск, извън демократичните процеси и процедури, включително "спящи" клетки на политическия радикализъм, често свързани с организираната престъпност. Те са основен ресурс за дестабилизацията на страната, вероятно по-деструктивен и по-реален, отколкото опасността от ислямския радикализъм. 

"Спящи" клетки

Сега на дневен ред е ескалацията на напрежението между българи и роми, между българи и турци, битката срещу модернизацията на армията, реформите в съдебната система, битката срещу Трансатлантическото споразумение за инвестиции и партньорство, тоталната дискредитация на българския президент и на всеки кандидат от центъра и дясно.

Първото лекарството е повече информация, повече факти и прецизни анализи на ситуацията, защото няма сила, която може да манипулира информирания човек. 

Второто са реформите. Ако, вместо да имитира или плахо да опитва реформи, правителството се радикализира, осъзнавайки, че компромисите вляво и с ДПС, единствено му вредят, то само ще спечели. Защото ще изземе инициативата и ще определя дневния ред.

Трето, това е форсиране на битката срещу корупцията, защото така ще бъде блокирана значителна част от ресурсите за дестабилизация от формалните и неформални мрежи за влияние. При това не кокошкарските акции срещу "малката" корупция, а отварянето на истински фронт срещу гранд корупцията - там където се чертаят плановете и разпределят ресурсите на #КОЙ. 

Истинска битка по всички фронтове ще спечели не само популярност на всяко правителството, не само ще го стабилизира, но и ще му отвори коридор а проведе непопулярни реформи. 

Да, такъв план е трудно да се осъществи при тази прокуратора, тези следствени органи, този ДАНС и тези медии. Но цялата представа за солидност и солидарност на #КОЙ ще се изпари при първите случаи на реална битка срещу корумпираните на върха, особено, ако е системна и засегне едновременно повече хора.

Нека си вярват

Често приятели и партньори ме заливат с противоположни аргументи, че при тези контролирани медии трудно може да се истината да стигне до хората. 

Тук имам новина, която вероятно не е новина. #КОЙ си мисли, че може да контролира каналите за комуникация и влияние чрез медиите. Не го разубеждайвайте, нека си вярва. Социалните мрежи все повече изместват големите електронни медии като среда и канали за влияние и те не могат да се контролират толкова лесно. Да, има тролове, има хакерски атаки, има фалшиви "герои" - но твърдя, че всяка почтена теза днес може да намери път към сърцата и умовете на хората, дори и когато пътят през електронните медии е затворен.

Нека продължават да си контролират телевизионните канали, сутрешните блокове, публицистичните предавания. Нека един друг се уверяват, че така контролират съзнанието на хората. Нека.

Казвам това защото пред очите ни през последните няколко месеца спряха предавания, уволниха журналисти, измениха формати, снеха карикатуристи, а други реализират медийни политически проекти и хората остават с впечатление, че са безсилни и нямат шанс.

"СЛАВА НА СССР", ИЛИ КАК ДА ИЗЛЪЖЕШ МЕДИИТЕ

Истината е, че най-слабото място на модела #КОЙ е, че той е безнадеждно остарял, а не се вижда път към неговата модернизация. Както Путин в Русия не може да модернизира своята икономика и модел на управление, така и българските му аналози не могат да намерят път, по който от олигарси да се превърнат в конкурентни на западните предприемачи, или от политически брокери да станат модерни политически лидери.

От една страна, това са предопределени граници на политическата им генетика, от друга, дори малкото хора с модерно мислене сред тях, с времето се обездвижват и се вливат в фригидния мейнстрийм.

Най-добрата защита на българската демокрация е в битката срещу корупцията и прокарването на реформите. Те са гаранцията за успеха и благоденствието ни като нация.

----

* Материалът на Илиян Василев е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.