Малки държави като България, Кипър и Чехия, в които има инвестирани руски пари, трябва да превърнат проследяването на финансите в свой първостепенен приоритет, защото голяма част от тях могат да са свързани с разузнавателната дейност на Кремъл, пише в анализ, озаглавен "Хидрата на Путин: руските разузнавателни служби отвътре". Авторът е Марк Галеоти, а материалът е публикуван на сайта на Европейския съвет по външна политика.

Голяма част от тези пари може и да са законни или да не са свързани с шпионска дейност, но както е известно Кремъл е много активен в "пускане" на средства в Европа за подривни мероприятия и това е съществен проблем, който трябва да се следи внимателно, се допълва в коментара.

Въз основа на обширни интервюта с бивши и действащи служители на разузнаването в анализа се обяснява как шпионските агенции работят и се прави извода, че по отношение на действията на Кремъл мненията на отделните държави в Европа са разнопосочни и често основани на стари, стигащи до карикатурни представи за руските шпионски централи.

Авторът разбива мита, че разузнавателните и силовите централи са истинският център зад "трона" на Путин. Всъщност именно той ги контролира като ги държи на еднакво разстояние една от друга и ги противопоставя както му е угодно. Защото те не са едно обединено цяло и когато става дума за пари веднага са готови да нарушават т.нар. солидарност помежду им.

Между централите съществува кървава конкуренция. Те всички искат да спечелят благоволението на Путин и затова му се подмазват като искат да трупат актив с бързи резултати. Но тогава много често се получава некачествено и неефективно събиране на информация. Оттам и грешен анализ. Затова, за да не загубят работата си, шефовете на шпионските агенции нагласяват и разкрасяват фактите, за да му угодят.

Отделните централи се борят за надмощие и завладяване на терени и за постигането на тези цели не се спират в чужбина дори и пред убийства. Техният девиз най-общо казано е "Колкото повече губи Западът, толкова повече печелим ние".  Действията им може да изглежда тактически ефективни, но всъщност са стратегически катастрофални, защото представят Русия като една непредвидима заплаха, пише Галеоти.

Според него западните държави трябва да отделят повече средства за неутрализиране на руските шпиони, както и да засилят контрола върху прането на мръсни пари.

Президентът разполага с разведка и служби за сигурност, каквито искаше: мощни, диви, многоглави и послушниза  хидри. Но самият Путин и мечтите му за Русия като за Велика сила са истинската жертва на лошо управляваното шпионско чудовище. Защото засилват предположенията му и по-скоро играят според фантазиите му и ги разкрасяват, отколкото да го информират точно и да поставят под съмнение мирогледа му за света, обобщава Галеоти.