С четири гласа "за" и шест "въздържал се" парламентарната комисия по борба с корупция не подкрепи антикорупционния закон, който беше представен от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.

Въпреки че нямаше гласове "против", подкрепата за законопроекта се оказа недостатъчна.

Основен проблем на законопроекта се оказа начинът, по който ще се избират членовете на Националното бюро, което е замислено да обедини Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, БОРКОР, звено от Сметната палата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Според проекта на Кунева петчленният състав на ведомството ще се избира от парламента с мнозинство.

Председателят на комисията за борба с корупцията Валентин Иванов от Патриотичния фронт обаче изтъкна, че изборът на хора, на които се дава на практика неограничена власт трябва да е или с квалифицирано мнозинство или поне с 50% плюс един от всички депутати. Той бе подкрепен и от Кирил Добрев (БСП), който се обяви за квалифицирано мнозинство при избор на ръководство на Бюрото. 

Депутатите възразиха и срещу възможността да се подават анонимни сигнали. Валентин Иванов се смути, че единственият необходим реквизит за подаване на сигнал е само подпис. Според него така всички сигнали ще са анонимни, защото нямало кой да посмее да си напише името и ЕГН-то.

А Кунева отбеляза, че това било направено така за да достига до Бюрото много информация, която то да проверява. 

Атанас Зафиров (БСП) обаче също обясни, че по този начин сигналите всъщност си остават анонимни и напомни на вицепремиера, че при първия опит да прокара закона през парламента, основните критики към него са били отново за анонимните сигнали. 

Методи Андреев (ГЕРБ) също имаше критики към проекта, но го подкрепи. Както и лидерът на ДСБ Радан Кънев, който не взе отношение по време на дебата.