МИЛА ВЛАДКОВА

Трогната съм! Бях наречена "поетеса" от видния професор Александър Кьосев. Онова стихотворение беше шега, ама целомъдреният професор го е взел много сериозно. Попала в газету. Това написах на стената на проф. Кьосев във “Фейсбук”:

"Драги г-н професоре, в цивилизованите държави цитират името на автора. Дори когато става дума за моята шеговита простотия "Манифест за софрата" Или в България сме по-различни? Европейци, ама не съвсем. Ако може хем шкембе чорба да похапваме, хем за Шекспир да си хортуваме...”

Става дума за следното стихотворение по повод манифеста “За Републиката” и разразилите се драми след като един от авторите

Евгений Дайнов се прегърна фамилиарно със Сергей Станишев, а друг, Огнян Минчев, оттегли подписа си.

Няма леви, няма десни - всички са чудесни.

Няма ляво, няма дясно - всичко е прекрасно.

Леви, десни, десни леви - с манифест в ръката,

крачат бодри и сплотени в марша към софрата.

Александър Кьосев използва това стихотворение в статия, публикувана в “Дневник”, “Медияпул”, “Клуб Z” и на още няколко места. Но не цитира автора. Задоволи се с думите “междувременно бързи поетеси написаха” и даде горния текст. Така станах поетеса при това в множествено число. Последва нова драма след като бях категорична във “Фейсбук”, че правилата трябва да се спазват дори и от професорите. Бившият заместник-министър на външните работи Николай Милков се ядоса и написа гневно:

“Май границите на допустимото се минават. Сашо Кьосев е институция сам по себе си. Обущарю, не по-високо от обувките!”

Отговорих:

“Ами да се научи да цитира. Що за институция е това, г-н Милков? Според мен си е чиста проба простотия ( не, че моето стихотворение не е, ама си го казах сама). На какво ги учи студентите? Това ли е институцията? Да ползваш чужд текст за илюстрация и да не цитираш автора? Слави Трифонов с научни титли. Това е още по-голям потрес.”

Колкото до другия професор от снимката със Станишев и за “няма ляво, няма дясно” в неговия случай ще напиша отделна статия. Там ще стане дума за идеологическия принос на проф. Дайнов в годините на управлението на проф. Беров, когато се налагаше днешния олигархичен модел в България.

Предварително благодаря на “Клуб Z“. Обещаха да ми дадат право на отговор. Но държа да оставят непроменено и заглавието.

*Мила Владкова е студентка по история, учи и живее в Австралия. Активно се интересува от политическия живот в България.