МИЛА ВЛАДКОВА
Трогната съм! Бях наречена "поетеса" от видния професор Александър Кьосев. Онова стихотворение беше шега, ама целомъдреният професор го е взел много сериозно. Попала в газету. Това написах на стената на проф. Кьосев във “Фейсбук”:
"Драги г-н професоре, в цивилизованите държави цитират името на автора. Дори когато става дума за моята шеговита простотия "Манифест за софрата" Или в България сме по-различни? Европейци, ама не съвсем. Ако може хем шкембе чорба да похапваме, хем за Шекспир да си хортуваме...”
Става дума за следното стихотворение по повод манифеста “За Републиката” и разразилите се драми след като един от авторите
Евгений Дайнов се прегърна фамилиарно със Сергей Станишев, а друг, Огнян Минчев, оттегли подписа си.
Няма леви, няма десни - всички са чудесни.
Няма ляво, няма дясно - всичко е прекрасно.
Леви, десни, десни леви - с манифест в ръката,
крачат бодри и сплотени в марша към софрата.
Александър Кьосев използва това стихотворение в статия, публикувана в “Дневник”, “Медияпул”, “Клуб Z” и на още няколко места. Но не цитира автора. Задоволи се с думите “междувременно бързи поетеси написаха” и даде горния текст. Така станах поетеса при това в множествено число. Последва нова драма след като бях категорична във “Фейсбук”, че правилата трябва да се спазват дори и от професорите. Бившият заместник-министър на външните работи Николай Милков се ядоса и написа гневно:
“Май границите на допустимото се минават. Сашо Кьосев е институция сам по себе си. Обущарю, не по-високо от обувките!”
Отговорих:
“Ами да се научи да цитира. Що за институция е това, г-н Милков? Според мен си е чиста проба простотия ( не, че моето стихотворение не е, ама си го казах сама). На какво ги учи студентите? Това ли е институцията? Да ползваш чужд текст за илюстрация и да не цитираш автора? Слави Трифонов с научни титли. Това е още по-голям потрес.”
Колкото до другия професор от снимката със Станишев и за “няма ляво, няма дясно” в неговия случай ще напиша отделна статия. Там ще стане дума за идеологическия принос на проф. Дайнов в годините на управлението на проф. Беров, когато се налагаше днешния олигархичен модел в България.
Предварително благодаря на “Клуб Z“. Обещаха да ми дадат право на отговор. Но държа да оставят непроменено и заглавието.
*Мила Владкова е студентка по история, учи и живее в Австралия. Активно се интересува от политическия живот в България.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни