Ad Config - Website header

 

Article_top

Иван Кръстев

Разкритията на т. нар. Документи от Панама поставят редица въпроси, един от които е дали за авторитарните режими е по-добре да се борят с корупцията, или да я приемат? Президентите на Китай Си Дзинпин и на Русия Владимир Путин ни насочват към два различни отговора.

През 2012 г. президентът Си видя в корупцията заплаха за съществуването на комунистическото управление и започна широка кампания за прочистване на Комунистическата партия от това, което той нарече „тигри и мухи“ – корумпирани служители и бизнеси на всички равнища на партийния апарат и държавната бюрокрация. До края на миналата година кампанията е засегнала над 100 високопоставени служители, включително десетина военни, няколко ръководители на държавни компании, както и четирима висши политици.

Критиците на режима са склонни да обвиняват президента Си, че използва тази кампания, за да елиминира своите вътрешни противници, но антикорупционната кампания е изключително популярна сред обществото и много независими анализатори смятат, че тя е спомогнала за ускоряване на реформите в получастните сектори като петролната индустрия.

Президентът Путин последва примера на президента Си, но само риторично – тъй като по време на неговото почти 17-годишно управление по обвинение в корупция не е бил повален нито един политически „тигър“, а само няколко „мухи“, ако се възползваме от израза на господин Си.

Защо Путин, който е готов да започва реални войни, няма желание да обяви война на корупцията – дори след като президентът Си доказа, че антикорупционните кампании обикновено се ползват с подкрепата на обществото?

Само глупак би твърдял, че в Русия корупцията е малка. Неотдавнашно изследване на московския център „Левада“ показа, че според мнозинството руснаци държавната администрация е нелечимо корумпирана. Руските романи и филми са пълни със сцени с официални лица, които вземат подкупи. Защо тогава Кремъл няма никакво желание да започне такава кампания, особено в момент, когато ограничаването на корупцията може да намали негативните ефекти от падащите цени на петрола?

В западните медии е често срещано обяснението, че самият Путин е дълбоко корумпиран, че той дори се намира в епицентъра на руската корупция. Това може и да е така. Но като човек, който е живял на Балканите (и следователно има някаква представа за корупцията), разбрах, че да си корумпиран не е причина да не обявяваш война на корупцията; тъкмо обратното, това дори може да бъде предимство, защото корумпираните политици не мразят нищо повече от корупцията на останалите.

Това означава, че причините за нежеланието на Путин да се бори с корупцията, са по-сложни.

От една страна, той разбира, че взаимните обвинения в корупция са мръсните бомби на вътрешните войни между елита и те причиняват големи странични жертви. Изследванията отдавна са констатирали, че корупцията, макар да засяга най-тежко най-бедните групи в обществото, е проблем основно за средната класа – а в днешна Русия средната класа до голяма степен е съставена от същите тези подкупни служители, които антикорупционната кампания ще засегне.

От друга страна, в политиката е важно не равнището на корупцията, а общественото възприятие за това колко е корумпирана страната, като често връзката между двете не е пряка. Малките и успешни реални войни могат да бъдат по-добро средство за промяна на усещането на хората колко е корумпирана страната, отколкото същинските усилия за ограничаване на корупцията. Връзката не е причинна, но е показателно, че след анексията на Крим броят на руснаците, които вярваха, че корупцията е нараснала, беше спаднал от 50 на 30 процента.

Но има една причина, поради която корупцията тревожи Путин – като оръжие, което може да бъде използвано от неговите външни врагове срещу самия него. Кремъл се тревожи не защото руските официални лица са корумпирани, а защото това ги прави податливи на западен натиск, защото активите, откраднати от тях, както и децата им, се намират на Запад. Като правило корупцията сплотява елита, но тя може да превърне неговите представители в лесни наемници. (А това означава, че Москва не би трябвало да е нещастна от опитите на Запада да прочисти скритите офшорни сметки).

Следователно за Кремъл основен приоритет е не прочистването на корумпираните елити, а тяхното национализиране. Руските елити имат право да бъдат корумпирани, стига да са доказали своята лоялност. Парадоксално, но санкциите на Запада срещу най-близките до руския президент бизнес фигури спомогнаха за изчистването на образа на някои от руските олигарси, смятани за най-корумпирани, което позволи на руската пропаганда да ги представи като защитници на родината.

Най-важната причина за нежеланието на Путин да започне война срещу корупцията е, че антикорупционната кампания ще вдъхнови обществото да изисква промяна. Тази кампания възпламенява не само гнева на обществото, но и неговите стремежи. А Кремъл се страхува най-силно именно от желанието за промяна. За разлика от Китай, руските ръководители избягват да обещават, че животът утре ще бъде по-добър, те обещават само, че нещата няма да се влошат. И за разлика от Китай, те могат да си позволят това, тъй като двигател на руската икономика е не предприемаческата енергия на обществото, а природните ресурси.

Затова руското правителство е готово да признае съществуването на корупцията – а и най-изкусната пропаганда не може да убеди хората в обратното. Но правителството прокарва и идеята, че корупцията е начин на живот и следователно е природно явление. В известен смисъл корупцията е като водката: знаеш, че боли, но може ли някой да си представи Русия без нея.

---

Англоезичната версия на статията е публикувана в “Ню Йорк таймс”. Преводът е от портал "Култура".

 
Владимир Путин. Снимка EPA/БГНЕС

Разкритията на т. нар. Документи от Панама поставят редица въпроси, един от които е дали за авторитарните режими е по-добре да се борят с корупцията, или да я приемат? Президентите на Китай Си Дзинпин и на Русия Владимир Путин ни насочват към два различни отговора.

През 2012 г. президентът Си видя в корупцията заплаха за съществуването на комунистическото управление и започна широка кампания за прочистване на Комунистическата партия от това, което той нарече „тигри и мухи“ – корумпирани служители и бизнеси на всички равнища на партийния апарат и държавната бюрокрация. До края на миналата година кампанията е засегнала над 100 високопоставени служители, включително десетина военни, няколко ръководители на държавни компании, както и четирима висши политици.

Критиците на режима са склонни да обвиняват президента Си, че използва тази кампания, за да елиминира своите вътрешни противници, но антикорупционната кампания е изключително популярна сред обществото и много независими анализатори смятат, че тя е спомогнала за ускоряване на реформите в получастните сектори като петролната индустрия.

Президентът Путин последва примера на президента Си, но само риторично – тъй като по време на неговото почти 17-годишно управление по обвинение в корупция не е бил повален нито един политически „тигър“, а само няколко „мухи“, ако се възползваме от израза на господин Си.

Защо Путин, който е готов да започва реални войни, няма желание да обяви война на корупцията – дори след като президентът Си доказа, че антикорупционните кампании обикновено се ползват с подкрепата на обществото?

Само глупак би твърдял, че в Русия корупцията е малка. Неотдавнашно изследване на московския център „Левада“ показа, че според мнозинството руснаци държавната администрация е нелечимо корумпирана. Руските романи и филми са пълни със сцени с официални лица, които вземат подкупи. Защо тогава Кремъл няма никакво желание да започне такава кампания, особено в момент, когато ограничаването на корупцията може да намали негативните ефекти от падащите цени на петрола?

В западните медии е често срещано обяснението, че самият Путин е дълбоко корумпиран, че той дори се намира в епицентъра на руската корупция. Това може и да е така. Но като човек, който е живял на Балканите (и следователно има някаква представа за корупцията), разбрах, че да си корумпиран не е причина да не обявяваш война на корупцията; тъкмо обратното, това дори може да бъде предимство, защото корумпираните политици не мразят нищо повече от корупцията на останалите.

Това означава, че причините за нежеланието на Путин да се бори с корупцията, са по-сложни.

От една страна, той разбира, че взаимните обвинения в корупция са мръсните бомби на вътрешните войни между елита и те причиняват големи странични жертви. Изследванията отдавна са констатирали, че корупцията, макар да засяга най-тежко най-бедните групи в обществото, е проблем основно за средната класа – а в днешна Русия средната класа до голяма степен е съставена от същите тези подкупни служители, които антикорупционната кампания ще засегне.

От друга страна, в политиката е важно не равнището на корупцията, а общественото възприятие за това колко е корумпирана страната, като често връзката между двете не е пряка. Малките и успешни реални войни могат да бъдат по-добро средство за промяна на усещането на хората колко е корумпирана страната, отколкото същинските усилия за ограничаване на корупцията. Връзката не е причинна, но е показателно, че след анексията на Крим броят на руснаците, които вярваха, че корупцията е нараснала, беше спаднал от 50 на 30 процента.

Но има една причина, поради която корупцията тревожи Путин – като оръжие, което може да бъде използвано от неговите външни врагове срещу самия него. Кремъл се тревожи не защото руските официални лица са корумпирани, а защото това ги прави податливи на западен натиск, защото активите, откраднати от тях, както и децата им, се намират на Запад. Като правило корупцията сплотява елита, но тя може да превърне неговите представители в лесни наемници. (А това означава, че Москва не би трябвало да е нещастна от опитите на Запада да прочисти скритите офшорни сметки).

Следователно за Кремъл основен приоритет е не прочистването на корумпираните елити, а тяхното национализиране. Руските елити имат право да бъдат корумпирани, стига да са доказали своята лоялност. Парадоксално, но санкциите на Запада срещу най-близките до руския президент бизнес фигури спомогнаха за изчистването на образа на някои от руските олигарси, смятани за най-корумпирани, което позволи на руската пропаганда да ги представи като защитници на родината.

Най-важната причина за нежеланието на Путин да започне война срещу корупцията е, че антикорупционната кампания ще вдъхнови обществото да изисква промяна. Тази кампания възпламенява не само гнева на обществото, но и неговите стремежи. А Кремъл се страхува най-силно именно от желанието за промяна. За разлика от Китай, руските ръководители избягват да обещават, че животът утре ще бъде по-добър, те обещават само, че нещата няма да се влошат. И за разлика от Китай, те могат да си позволят това, тъй като двигател на руската икономика е не предприемаческата енергия на обществото, а природните ресурси.

Затова руското правителство е готово да признае съществуването на корупцията – а и най-изкусната пропаганда не може да убеди хората в обратното. Но правителството прокарва и идеята, че корупцията е начин на живот и следователно е природно явление. В известен смисъл корупцията е като водката: знаеш, че боли, но може ли някой да си представи Русия без нея.

---

Англоезичната версия на статията е публикувана в “Ню Йорк таймс”. Преводът е от портал "Култура".

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

Бодро, ден след ден, "защо Путин това, защо Путин онова". А защо в България се толерира корупцията, отговор няма. Понеже много, много хора направиха дебели вратове именно от нея.
Анонимен's picture
Анонимен

НПО

Ние също обичаме корупцията, защото докато я има, ще имаме грантове. Ако недай боже спре, отиваме на трудовата борса.
Анонимен's picture
Анонимен

Ако това го напишеш в "Дневник" на олигарха Иво Прокопиев, ще те изтрият веднага
Анонимен's picture
Анонимен

haha

корупцията е инструмент. инструмент изпозван от системните играчи за контрол върху системата. така е във всички неразвити и изостанали държави, където управляващите са мързеливи, тъпи но не до толкова, че да не осъзнават своята излишност при въвеждането на формални правила, важащи за всички.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Защото Русия е капиталистическа страна, приела Класическия Пазарен Либерализъм, познат днес още като Неолиберализъм, Палеолиберализъм, Пазарен Фундаментализъм, Либертарианство, Монетаризъм, Обективизъм, Остеритетен Фетишизъм, Дясно и Реформаторство.

Русия подръжава на Западния Свят.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Маркс доказа емпирично, че основното свойство на Капитала е да се кумулира, увеличава чрез Корупция.

Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Корупцията е основното свойство на либералния Капитализъм, прокламиран от Иван Кръстев и мозъчния му тръст 'Център за либерални стратегии".
Анонимен's picture
Анонимен

Елементарно

Толерира я защото Русия предимно това произвежда освен полезни изкопаеми. И предимно това изнася.
Анонимен's picture
Анонимен
Анонимен

анонимен

Червеният папагал отново на линия.Забавлявайте се.
Анонимен's picture
Анонимен

Зaглaвие

Отток капитала съел все валютые доходы РФ
Анонимен's picture
Анонимен

До НПО16.05.2016 г., 12:41:18

"Ние също обичаме корупцията, защото докато я има, ще имаме грантове. Ако недай боже спре, отиваме на трудовата борса." - НПО************************Ако това го напишеш в "Дневник" на олигарха Иво Прокопиев, ще те изтрият веднага!
Анонимен's picture
Анонимен

Шест страни от НАТО се изправиха миналата седмица в силно европейско танково , двудневно състезание, което сравнява някои от най-добрите танкови екипажи на НАТО срещу всеки друг в поредица от бойни задачи, център на бронирани войни. Американските екипажи с танкове Абрамс се доближават все повече до най-добрите танкисти на планетата - тези на Бундесвера с техните нови Леопард2. Абе изглежа немците имат някакви традиции в тази сфера! smile емотикона След тях, на второ и трето място се нареждат танкистите на Дания и забележете на Полша! Полша между другото изхвърли всичката педеруска скрап и се превъоръжи с Леопард 2

Шест страни от НАТО се изправиха миналата седмица в силно европейско танково , двудневно състезание, което сравнява някои от най-добрите танкови екипажи на НАТО срещу всеки друг в поредица от бойни задачи, център на бронирани войни.
Американските екипажи с танкове Абрамс се доближават все повече до най-добрите танкисти на планетата - тези на Бундесвера с техните нови Леопард2.
Абе изглежа немците имат някакви традиции в тази сфера! smile емотикона
След тях, на второ и трето място се нареждат танкистите на Дания и забележете на Полша! Полша между другото изхвърли всичката педеруска скрап и се превъоръжи с Леопард 2
Анонимен's picture
Анонимен

Шест страни от НАТО се изправиха миналата седмица в силно европейско танково , двудневно състезание, което сравнява някои от най-добрите танкови екипажи на НАТО срещу всеки друг в поредица от бойни задачи, център на бронирани войни. Американските екипажи с танкове Абрамс се доближават все повече до най-добрите танкисти на планетата - тези на Бундесвера с техните нови Леопард2. Абе изглежа немците имат някакви традиции в тази сфера! smile емотикона След тях, на второ и трето място се нареждат танкистите на Дания и забележете на Полша! Полша между другото изхвърли всичката педеруска скрап и се превъоръжи с Леопард 2

Шест страни от НАТО се изправиха миналата седмица в силно европейско танково , двудневно състезание, което сравнява някои от най-добрите танкови екипажи на НАТО срещу всеки друг в поредица от бойни задачи, център на бронирани войни.
Американските екипажи с танкове Абрамс се доближават все повече до най-добрите танкисти на планетата - тези на Бундесвера с техните нови Леопард2.
Абе изглежа немците имат някакви традиции в тази сфера!
След тях, на второ и трето място се нареждат танкистите на Дания и забележете на Полша! Полша между другото изхвърли всичката педеруска скрап и се превъоръжи с Леопард 2
Анонимен's picture
Анонимен

cos

Защото хора като вас са на върха на обществената структура. Защото сте подлец, произведен от господарите си, за да замести честните анализатори и свободните умове. И го правите много успешно, както в това издание така и пред чуждите влиятелни издания. Важното е истината да не се знае и мерзавщината да бъде замазана и оправдана.
Анонимен's picture
Анонимен

Защо Путин толерира корупцията е въпрос като: защо слънцето залязва на Запад? Безмислен!
Анонимен's picture
Анонимен

Радой Ралин: Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята.

Радой Ралин:

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията